Определение № 60334 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3257/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК С определение №.186/20.05.21 по ч.г.д.№.1635/21 на ВКС, ІV ГО, частната жалба на А. Б. М. срещу определение №.15/13.01.21 по ч.г.д.№.4181/20 на състав на ВКС, ІV ГО, е оставена без разглеждане. Постъпила е частна жалба от А. М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното определение е постановено при следвана фактическа обстановка: С решение №1711/11.03.19 по ч.г.д.№.1514/19 на СГС, ГО, ІІІ Бс., постановено по реда на чл.435-чл.438 ГПК – окончателно и неподлежащо на обжалване - жалбата на А.М. срещу отказ от 11.12.18 на ЧСИ А. П. по и.д.№.20158490400711 да бъде прекратено изпълнителното производство е оставена без уважение. Това решение е обжалвано от страната и с определение №.2945/10.09.19 по г.д.№.2648/19 на САС частната й жалба е оставена без разглеждане като недопустима. С окончателно определение №.523/6.12.19 по г.д.№.4615/19 на ВКС, ІV ГО, определението на САС е потвърдено. Срещу решение №.1711/11.03.19 по ч.г.д.№.1514/19 на СГС, ГО, ІІІ Бс., А.М. е подала втора жалба - вх.№.260007/11.09.20, която, с опр.№.2548/16.11.20 по г.д.№.3257/20 на САС, ІІс., също е била оставена без разглеждане като недопустима /изложени са мотиви, че решението на СГС е окончателно и не подлежи на обжалване, а отделно от това жалба с идентично съдържание вече е била подадена и оставена без разглеждане с потвърден от ВКС съдебен акт/. С определение №.15/13.01.21 по г.д.№.4181/20 на ВКС, ІV ГО, определението на САС е потвърдено. С опр. №.186/20.05.21 по г.д.№.1635/21 на ВКС, ІV ГО атакувано пред настоящия състав, частната жалба на А.М. срещу определение №.15/13.01.21 по г.д.№.4181/20 на ВКС, ІV ГО, е оставена без разглеждане като недопустима. Посочено е, че съгласно чл.274 ал.2 изр.2 вр. с ал.1 ГПК срещу определенията на ВКС могат да бъдат подавани частни жалби само когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото (т.1) и в случаите, изрично посочени в закона (т.2); с обжалваното определение ВКС по реда на чл.274 ал.2 изр.1 предл.1 вр. с ал.1 т.1 ГПК е разгледал и се е произнесъл по същество по частната жалба на жалбоподателката, подадена срещу определението на апелативния съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото пред последния; съдебният акт, постановен от ВКС, обаче, не прегражда образуваното пред него частно гражданско производство - по частната жалба на жалбоподателката, именно защото последната е разгледана по същество. Атакуваното определение на ВКС не е и от категорията определения, изрично посочени в закона, които подлежат на обжалване. Поради това то е окончателно и с постановяването му е изчерпан процесуалният ред за инстанционен съдебен контрол по делото. Така постановеният акт е законосъобразен. Със същия съдът се е произнесъл, излагайки подробни мотиви, по частна жалба, подадена срещу окончателен съдебен акт, който не подлежи на по-нататъшно обжалване – какъвто представлява определение №.15/13.01.21 по г.д.№.4181/20 на ВКС, ІV ГО. С постановяването на последното предвидения в закона инстанционен контрол е бил изчерпан. Поради това и жалбата, с която е бил сезиран съставът на ВКС по ч.г.д.№.1635/21, е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане. Следва да се има предвид и, че на практика се касае за втора жалба срещу един и същ влязъл в сила съдебен акт, като въпросът относно допустимостта на подобно оспорване вече е бил разрешен с окончателното определение на ВКС №.523/6.12.19 по г.д.№.4615/19 на ВКС, ІV ГО. Същевременно преценката за допустимостта на всяка жалба предшества тази за нейната основателност, като при констатация за недопустимост преценка за основателност не се извършва. От друга страна редът, по който определен съдебен акт подлежи на проверка, се определя от закона. В случая определение №.2945/10.09.19 по г.д.№.2648/19 на САС - с което частната жалба срещу решението на СГС е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване съгласно чл.274 ал.2 ГПК. Именно по този ред тя е била и разгледана от ВКС. Евентуално погрешно посочване от САС на разпоредбата на чл.280 ГПК във връзка с указанията за обжалване на постановеното от него определение №.2548/16.11.20 не може да дерогира предвидения в закона ред за инстанционен контрол, респективно не води до незаконосъобразност на преценката, съдържаща се в атакуваното пред настоящия състав определение 186/20.05.21 по г.д.№.1635/21 на ВКС, ІV ГО, относно допустимостта на обжалваното пред него определение №.15/13.01.21 по г.д.№.4181/20 на ВКС, ІV ГО. Същевременно определение №.186/20.05.21 по г.д.№.1635/21 на ВКС, ІV ГО, съставлява валиден акт, който съдържа всички изискуеми реквизити. Датата 13.05.21г., вписана в титулната му част, е такава на закритото съдебно заседание, в което е разгледана жалбата – в който смисъл е и изричното отразяване в акта, а датата 20.05.21г. е тази, на която постановеното определение е вписано в съответния съдебен регистър и обявено - под №.186/20.05.21. С оглед всичко изложено по-горе, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,