Определение № 49 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 3002/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност, приподписана от процесуалния пълномощник, срещу определение №3049/08.10.2018 г. по ч.гр.д. №4220/2018 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на СГС,VІ-8 състав от 03.07.2018 г. по т.д. №1568/17 В ЧАСТТА за прекратяване на производството по иска, предявен от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност с правно основание чл.26 ал.2,предл.3,от ЗЗД срещу „ЕКЗОТИК 2000“ЕООД за недействителност на прихващане с изявление с вх.№ 11 369/06.11.2014 г. и евентуално- за обявяването му за недействително на осн.чл.59 ал.5 ЗБН. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК. От страна на ответника по иска не са постъпили писмени отговори на ЧКЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания пред ВКС акт, с който е потвърдено определение на СГС,VІ-8 състав от 03.07.2018 г. по т.д. №1568/17 В ЧАСТТА за прекратяване на производството по иска, предявен от синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност с правно основание чл.26 ал.2,предл.3,от ЗЗД срещу „ЕКЗОТИК 2000“ЕООД за недействителност на прихващане с изявление с вх.№ 11 369/06.11.2014 г. и евентуално- за обявяването му за недействително на осн.чл.59 ал.5 ЗБН,съставът на въззивния съд се позовава на това, че по друг спор между същите страни с влязло в сила съдебно решение е уважен иск по чл.59 ал.3 ЗБН, с което е обявено за относително недействително по отношение на масата на несъстоятелността на същото прихващане. От изложеното е направен извод за това, че за ищеца КТБ АД/н./ липсва правен интерес от иска за нищожност на основание чл.26 ал.2 ЗЗД на същото волеизявление за прихващане. Като основания за допускане до касация от страна на синдиците на КТБ АД/н/ се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като въпрос от изхода за спора се сочи,този за правния интерес от иска за нищожност на основание чл.26 ал.2 ЗЗД на същото волеизявление за прихващане, което е вече обявено за относително недействително по отношение на масата на несъстоятелността с влязло в сила съдебно решение по спор между същите страни по иск по чл.59 ал.3 ЗБН. С оглед обосноваване на правния интерес се навежда довод, че правният интерес от това, изявлението за прихващане да се претендира и за нищожно на основание чл.26 ЗЗД е с оглед момента, от който ще се дължат лихви по чл.86 ЗЗД, в този случай, който е по-ранен от този при уважен иск по чл.59 ЗБН. С оглед висящността на производство по тълкувателно дело № т. д. No 5/2017 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, което касае именно отговора на последния въпрос и съгласно чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №5/2017 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение