Определение № 8605 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Й. Т., срещу определение № 1352 от 02.04.2026 г., постановено по адм.д. № 331/2026 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. Й. Т., против писмо изх. № М-850#3/27.03.2026 г. на началник отдел „Местни приходи“ при община Лясковец, и делото е прекратено, като преписката е изпратена по подведомственост на кмета на община Лясковец за разглеждането й по реда на чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 152 и сл. от ДОПК. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на административния съд за разглеждане по същество. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба – кметът на община Лясковец, изразява становище за неоснователност на жалбата и недопустимост на съдебното обжалване на процесното писмо. Върховният административен съд, първо отделение, съобразява, че частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 230 от АПК, и от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба подадена от С. Й. Т. от [населено място], общ. Лясковец, срещу писмо № М-850#3/27.03.2026 г. на началник отдел „Местни приходи“ при община Лясковец, издадено по повод на отправена от него молба вх. № М-850/11.03.2026 г. с искане за отписване на МПС и възстановяване на недължимо платени суми за данък върху превозните средства за товарен автомобил „Фолксваген“ Транспортер Т с рег. № [рег. номер]. В цитираното писмо на началник отдел „Местни приходи“ при община Лясковец е прието, че липсва основание за закриване на партидата и възстановяване на всички недължимо платени суми за данък върху превозните средства за товарен автомобил „Фолксваген“ Транспортер Т с рег. № [рег. номер]. С оспореното пред настоящата инстанция определение № 1352 от 02.04.2026 г., постановено по адм.д. № 331/2026 г., Административен съд Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на С. Й. Т., против писмо изх. № М-850#3/27.03.2026 г. на началник отдел „Местни приходи“ в община Лясковец и делото е прекратено, като преписката е изпратена по подведомственост на кмета на община Лясковец за разглеждането и по реда на чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 152 и сл. от ДОПК. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, доколкото предявеното искане от Т. представлява такова по чл. 129, ал. 1 от ДОПК вр. с чл. 9б от ЗМДТ за възстановяване на недължимо платен според жалбоподателя местен данък върху превозните средства за товарен автомобил „Фолксваген“ Транспортер Т с рег. № [рег. номер] за периода 2005 г. – 2026 г. и за него е приложим задължителния ред за обжалване по чл. 152 и сл. от ДОПК, като потвърждаването му (изрично или мълчаливо) от решаващия орган е процесуалната предпоставка, която прави допустима жалбата срещу този отказ за разглеждане от съда по аргумент от чл. 156, ал. 1 от ДОПК вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Прието е, че писмото на началник отдел „Местни приходи“ в община Лясковец, имащ правомощия на орган по приходите съгласно заповед № 3-10/06.01.2025 г. да издава АПВ по реда и при условията на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, подлежи на задължително оспорване по административен ред пред кмета на общината, действащ като решаващ орган по аргумент от чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Посочено е, че и решението на решаващия орган, с което се приема евентуална недопустимост на жалба на засегнатия субект да обжалва писмото по административен ред по чл. 152 и сл. от АПК също е акт, подлежащ на съдебен контрол – чл. 147, ал. 3 от ДОПК. С тези мотиви поради процесуална недопустимост на жалбата срещу оспореното писмо, съдът е изпратил жалбата по подведомственост на решаващия орган – кмета на община Лясковец, който да я разгледа по реда и при условията на чл. 152 и сл. от ДОПК вр. с чл. 9б от ЗМДТ, доколкото отказите за възстановяване подлежат на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове. Определението е правилно. Видно от данните обективирани в оспореното пред първоинстанционния съд писмо, с подадената молба от С. Т. до началник отдел „Местни приходи“ в община Лясковец е направено искане за отписване на МПС и възстановяване на недължимо платени суми за данък върху превозните средства за товарен автомобил „Фолксваген“ Транспортер Т с рег. № [рег. номер]. С оспореното пред административния съд писмо на началник отдел „Местни приходи“ в община Лясковец, С. Т. е уведомен, че липсва основание за закриване на партидата и възстановяване на всички недължимо платени суми за данък върху превозните средства за товарен автомобил „Фолксваген“ Транспортер Т с рег. № [рег. номер]. В случая в цитираното писмо е налице отказ от заличаване на процесния автомобил от партидите, които се водят в общината за целите на облагане на собственика им с данък върху превозните средства, обективиран в оспореното от С. Т. писмо с изх. № М-850#3/27.03.2026 г. на началник отдел „Местни приходи“ в община Лясковец. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва също по реда на този кодекс. Актът на органа по приходите за прекратяване на регистрацията или отказа да бъде издаден такъв акт, се обжалва по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове – чл. 83, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Правилно е прието от административния съд, че поисканото от лицето възстановяване на местен данък фактически представлява искане по смисъла чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ компетентен да се произнесе по направено искане за възстановяване или прихващане на суми за платен местен данък – данък върху превозните средства, е орган по приходите в съответната община. Съгласно чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК отказите за възстановяване или прихващане – изрични или мълчаливи, подлежат на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове, който ред е уреден в чл. 152 и сл. ДОПК. Компетентен, с оглед на чл. 152, ал. 2 от ДОПК, да се произнесе по жалба срещу изричен или мълчалив отказ за възстановяване или прихващане на орган по приходите е директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите, което с оглед на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е кметът на общината, по отношение на местни данъци, както е процесния случай. При съобразяване на гореизложеното правилно е прието от административния съд, че жалбата на С. Й. Т. срещу писмо с изх. № М-850#3/27.03.2026 г. на началник отдел „Местни приходи“ в община Лясковец е процесуално недопустима и следва да се изпрати по подведомственост на кмета на община Лясковец, действащ като решаващ орган по аргумент от чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Правилна е преценката на съда, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на писмо с изх. № М-850#3/27.03.2026 г. на началник отдел „Местни приходи“ в община Лясковец е изчерпването на задължителния процесуален ред за оспорване на същото по административен ред пред кмета на общината по аргумент от чл. 156, ал. 1 от ДОПК вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК. При съобразяване на така направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,