Определение № 2657 от 16.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1640/2024 г.

С обжалваното решение, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Електроразпределение Север“ АД иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че „Бъдис“ ООД не дължи сумата от 10 196.68 лв., претендирана от ответника с фактура от 04.07.2023 г. и представляваща стойност на начислена електроенергия за обект на „Бъдис“ ООД. Т.е. установява се, че въззивното решение е постановено по търговско дело, тъй като предмет на иска е установяване несъществуването на вземане, произтичащо от търговска сделка (възникнало между търговци правоотношение по достъп и пренос на електроенергия през електроразпределителната мрежа на ответника). Несъмнено е, че процесният договор е сключен с оглед упражняваното от търговците занятие, поради което и съобразно въведения от законодателя с чл.286, ал.1 ТЗ субективен критерий, сделката се счита за търговска (с нормата на чл.286, ал.3 от ТЗ е въведена и презумпция, че при съмнение извършената от търговеца сделка се счита за свързана с неговото занятие). С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. - за търговски дела, а в случая разгледаният от въззивния съд иск е с размер от 10 196.68 лв., поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение