Решение № 145 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2010 г.

Решение № 145 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Младена Л. В. от [населено място], чрез процесуалния се представител адвокат И. против въззивно решение от 27.04.2010 г. по в. гр. д. № 1518 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.08.2008 г. по гр. д. № 8719 по описа за 2008 г. на Районен съд София, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ за сумата от 6 700 лв., представляваща обезщетение за периода от 27.04.2006 г. до 25.02.2008 г., през който не е допусната на работа след като е била възстановена след незаконно уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.03.2008 г., както и за сумата от 44 лв., представляваща дължима лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 1.11.2006 г. до завеждане на иска 29.02.2008 г. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска. Алтернативно се прави искане - при наличие на съществено процесуално нарушение-делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. С определение № 80 от 27.01.2011 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по поставения въпрос дали е достатъчно работникът или служителя да се е явил един път в предприятието и да е заявил готовност да започне работа и да му е отказано, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 3 от КТ или е необходимо за всеки отделен период, за който претендира обезщетение да се явява и да декларира готовност да започне работа. В съдебно заседание касаторката се явява лично. Поддържа подадената жалба и желае тя да бъде уважена. Ответната страна не се явява и не се представлява. В представения отговор - оспорва основателността на подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: На въпроса, по който е допуснато касационно обжалване вече е даден отговор в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 245 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 1048/09 г., в което е прието, че еднократно отправеното изявление на работника обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му място за изпълнение на съответните на заеманата длъжност трудови функции. Добросъвестността налага работодателят, до когото е достигнало волеизявлението на работника за намерението да заеме длъжността, на която е възстановен, да го допусне незабавно до изпълнението й или да стори това в разумен срок, съобразно спецификата на работа. Неизпълнението на това му задължение - дава основание на работника или служителя да претендира обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ. Въззивният съд е дал обратно на така изложеното разрешение на поставения въпрос. По делото не е било спорно, че с решение от 28.05.2003 г. по гр. д. № 5606/02 г. е било признато за незаконно уволнението на ищцата и тя е била възстановена на заеманата длъжност "организатор на туристически услуги" в ГБТУ Р. Не е било спорно и че непосредствено след постановяване на решението - в срока по чл. 345 от КТ тя се е явила в ответното дружество и е изразила готовност пред работодателя да започне работа, но това не е станало поради неоказано от работодателя съдействие. Съответно - тя е водела дела за присъждане на обезщетение поради незаконно недопускане до работа за периодите - от 4.08.2003 г. до 26.04.2004 г. /гр. д. № 225/05 г. на СГС/ и от 26.04.2004 г. до 17.04.2006 г. /гр. д. № 3631/07 г. на СГС/, от които първият иск е бил уважен, а вторият - отхвърлен. Не е било и спорно, че пред работодателя ищцата се е явила само веднъж, /на 4.08.2003 г., когато е подала и писмено заявление/ за да заяви готовността си да започне работа след като е била възстановена на заеманата длъжност. При тези факти - въззивният съд е приел предявения иск за неоснователен с мотива, че през периода, за които понастоящем се претендира обезщетение - 27.04.2006 г. до 25.02.2008 г. - липсва отправено заявление до работодателя за заемане на длъжността. С оглед дадения отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен. За основателността на предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ е достатъчно еднократно /в срока по чл. 345 от КТ/ работника или служителя да се яви и да заяви желанието си да започне работа. Еднократното му явяване е достатъчно, за да се счете, че той е изпълнил своето задължение и да постави работодателя пред необходимостта да реши - дали да допусне до работа незаконно уволнения от него работник или като откаже - да извърши вредоносно правонарушение, което следва да обезщети. Неправилен е извода на въззивния съд, че работникът или служителят е необходимо за всеки период, за който претендира обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ да се явява и да демонстрира желанието си за осъществяване на трудовата си функция. От момента, в който работникът или служителят се е явил в срока по чл. 345 от КТ и не е бил допуснат от работодателя, последният неправомерно не изпълнява вменено му от закона задължение, с което причинява вреди /пропусната полза/ и следва да ги заплати. С оглед на изложеното постановения въззивен акт следва да бъде отменен като неправилен, а въпросът разрешен по същество. В случая - размера на дължимото обезщетение, определен на базата на последно полученото брутно трудово възнаграждение /което съгласно справката на НОИ е 190.30 лв./, е 4 186.60 лв. /22 месеца по 190.30 лв./ В останалата част до претендирания размер от 6 700 лв. искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 1.11.2006 г. до предявяване на иска на 29.02.2008 г. - е неоснователна и следва да се отхвърли поради липса на отправена покана. Искане за разноски няма, поради което съдът не присъжда такива. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение