Определение № 98 от 09.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4122/2020 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл.283 ГПК, от адв. М. като пълномощник на М. Р. П. срещу въззивно решение № 4706 от 04.08.2020 г. по гр. д. № 15503/2018 г. на Софийския градски съд, II-д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 462703 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 33331/2016 г. на Софийски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу Н. Ц. М. искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за разликата над сумата 317 евро до пълния предявен размер от 9 100 лв., представляваща припадащата му се част, съобразно квотата в съсобствеността от наемна цена от отдаване под наем на съсобствени недвижими имоти – апартамент № 1, находящи се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] и апартамент № 87,[жк], [улица], в периода 20.06.2011 г.-01.08.2013 г., ведно със законната лихва от 20.06.2011 г. до окончателното й изплащане. В жалбата относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. не следва ли въззивният съд да извърши собствена преценка на събраните доказателства както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, както и да обсъди доводите на жалбоподателя; 2. не следва ли въззивният съд да изложи мотиви по наведените оплаквания във въззивната жалба. Не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното: В исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила на 01.08.2013 г. решение по гр. д. № 18298/2008 г. на Софийски районен съд, е извършена делба на съсобствените на страните имоти, като същите са разпределени по реда на чл.353 ГПК: в дял на ищеца е поставен апартамент № 1, находящ се в [населено място],[жк], а в дял на ответника – апартамент № 87, находящ се в [населено място],[жк], [улица]. Съсобствеността е съществувала при квоти: 1/3 ид. ч. за ищеца и 2/3 ид. ч. за ответника. В периода от 20.06.2011 г. до прекратяване на съществуващата съсобственост на 01.08.2013 г. е бил лишен от ползването на описаните апартаменти, като ответникът ги е отдавал под наем. Претендирал е заплащане на сумата 3 900 лв. – за апартамента в[жк]/150 лв. месечно/ и сумата 5 200 лв. – за апартамента в[жк]/по 200 лв. месечно/. Ответникът е възразил, че претенцията е недопустима, тъй като е следвало да бъде предявена в делбеното производство. В защитата си по същество е посочил, че искът е основателен до размер на 1/3 от наемната цена, която е получил за отдаването под наем на апартамента в[жк]за периода 20.06.2011 г.-31.12.2011 г. в размер на 150 евро месечно. По делото е установено, че описаният по-горе апартамент е бил предоставен за ползване на трето лице от ответника като наемодател /договор за наем от 28.08.2006 г., предизвестие за неговото прекратяване от наемателя, годишна данъчна декларация за 2011 г./ в периода 20.06.2011 г.-31.12.2011 г., срещу наемна цена от 150 евро месечно. В показанията си свидетелката С., разпитана в първоинстанционното производство, възпроизвежда факти, които не са относими за исковия период /касаят 2014 г./. Същата посочва, че не е посещавала апартаментите в качеството си на брокер преди тази година. Във въззивното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. /брокер/. Според свидетелката през 2013 г. /не сочи конкретен сезон/ в апартамента в[жк]е имало наематели, които са създавали затруднения при огледите, като за този факт свидетелката възпроизвежда впечатленията на нейна колежка /самата свидетелка е посетила жилището само един път/. По отношение на апартамента в[жк]посочва, че наемателите са напуснали през 2011 г., както и че когато тя го е посещавала, не е имало наематели. Въззивният съд приел, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на наемни правоотношения, по които ответникът е страна. По безспорен начин е доказано отдаването под наем на апартамента в[жк]за периода 20.06.2011 г.-31.12.2011 г. Не е доказано отдаването му под наем за времето от 31.12.2011 г. до края на процесния период. Такова не е установено и по отношение на апартамента, находящ се в [населено място],[жк]. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като съображенията за това са следните: Първият поставен в изложението въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да изложи мотиви, обективиращи самостоятелна преценка на доказателствата по делото, както и обсъждане на доводите на жалбоподателя. Обжалваното въззивно решение съдържа анализ на доказателствата за правнорелевантните факти, посочване кои от тях съдът е приел за установени и кои за недоказани, както и обсъждане на доводите на страните от значение за решението по делото. Вторият въпрос е свързан с необсъждането на въведените във въззивната жалба оплаквания. Същите са били относно съдържанието на доклада /правна квалификация и разпределение на доказателствената тежест/. Въззивният съд е разпределил тежестта на доказване /съдебно заседание на 11.10.2019 г./, като е указал на ищеца – жалбоподател, че следва да докаже, че в процесния период имотите са били отдавани под наем, както и размера на получената наемна цена. Допуснат е свидетел за установяване на горното обстоятелство. Оплакванията в касационната жалба всъщност се свеждат до преценката на събраните свидетелски показания, която не може да бъде извършена в производството по чл.288 ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по същите е налице трайно установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, включително и тълкувателна такава. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът дължи на ответника по жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. в касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.