Определение № 614 от 27.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2996/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 19805 от 03.12.2012 год. по ч.гр.д.№ 12616/2012 год. на СГС, ГО, І-ви брачен състав, с което е отменено разпореждане за незабавно изпълнение от 04.05.2012 год., по гр.д.№ 20 523 / 2012 год. на СРС, 37 състав, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК, като е обезсилен и издадения в полза на банката изпълнителен лист срещу И. Г. Т., за сумата от 4990,44 лв. - главница, 538,59 лв. - договорна лихва и 12,92 лв. - наказателна лихва, предявени на основание договор за кредитна линия от 06.02.2007 година. Жалбоподателят излага съображения за недопустимост на акта на въззивната инстанция, като намира, че с оглед наведените от длъжника основания за обжалване / единствено досежно размера на вземането на кредитора /, некореспондиращи с условието на чл. 419 ал.2 ГПК / „ съображения основани на актовете по чл.417 ГПК „ / е налице произнасяне по нередовна частна жалба. Прилага изложение по чл. 274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК. Ответната страна – И. Т. – оспорва подадената частна касационна жалба, с изложение по същество относно правилността на въззивното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като прецени, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, намира същата недопустима, предвид следното: Определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.419 ал.1 вр. с чл.417 ГПК, с което същият се произнася по правилността на първоинстанционното определение за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, въз основа заповед за изпълнение на парично задължение, основано на документ по чл.417 т.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не отговаря на предпоставките на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК. Разпореждането за незабавно изпълнение и издаването въз основа на заповедта на изпълнителен лист нямат отношение към развитието на самото заповедно производство и не го преграждат, нито разрешават по същество същото или друго производство, нито преграждат развитието на такова .Разпореждането за незабавно изпълнение има отношение към изпълнението на признатото със заповедта парично вземане, в случай на уважаване искането за издаването й, не и към установяване съществуването и изискуемостта на вземането – предмет на произнасяне със самата заповед за изпълнение. В този смисъл: опр. № 1 / 04.01.2011 год. по т.д.№ 925 / 2010 год. на І т.о. на ВКС; опр. 12 / 09.01.2012 год. по т.д.№ 910 / 2011 год. на І т.о. на ВКС; опр. № 67 / 26.01.2011 год. по т.д.№ 55 / 2011 год. на І т.о. на ВКС ,опр. 115 / 16.02.2012 год. по ч.т.д. № 32 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и др.. Неоснователно е възражението за недопустимост на постановеното въззивно определение, предвид приложена съответна на действителната правна квалификация по жалбата на длъжника, определяща се от характеристиката на акта на заповедния съд / уважено искане за издаване заповед за незабавно изпълнение /. Доколко заявените обстоятелства по обжалването отговарят на условието на чл.419 ал.2 ГПК - „ съображения, извлечени от актовете по чл.417 ГПК „ - е предмет на преценката за основателността на жалбата, а не относно редовността й на посоченото основание - чл.419 ал.1 ГПК. Дори да биха били налице предпоставките за касационна обжалваемост на въззивното определение, то цената на предявените по реда на чл.417 т.2 ГПК претенции / главна и акцесорни / - под 10 000 лева, при търговския характер на делото, тъй като се касае за предявено вземане по търговска / банкова / сделка, съгласно чл.1 ал.1 т.7 ТЗ, обуславя на самостоятелно основание недопустимост на касационното обжалване, съгласно чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение