Определение № 84 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 575/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 1387/11.02.2022 г. от ответниците Е. С. Т. и С. С. Т. срещу определение № 1/04.01.2022 г. по ч.гр.дело № 4552/2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на Е. С. Т. и С. С. Т. срещу определение № 785/18.03.2021 г. по ч. гр.дело № 565/2021 г. на Софийски апелативен съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е нищожно, тъй като е постановено от незаконен съдебен състав, двама от членовете на който не са избрани по процедурата от чл.9 ЗСВ и е неразбираемо дори по пътя на тълкуване. Поддържа се, че определението е недопустимо, съответно неправилно – постановено е при нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се отмени определението и вместо него се постанови друго, с което молбата за освобождаване от държавна такса и разноски в производството да бъде уважена. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Съдебният състав на ВКС е приел, че частната жалба на Е. Т. и С. Т., приподписана от адв. С. срещу определение № 785/18.03.2021 г. по ч.гр.дело № 565/2021 г. на Софийски апелативен съд е недопустима, тъй като е подадена срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. За да направи извода е взел предвид, че предмет на делото е установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, предявен от „Т. София” ЕАД срещу жалбоподателите за установяване съществуването на вземания, произтичащи от доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот в размер на сумата 484.30 лв. за периода 01.11.2013 г. – 30.04.2015 г. – цена на незаплатена топлинна енергия и сумата от 72.31 лв. лихва за забава на плащането на паричното задължение за периода от 01.01.2014 г. до 04.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 46552/2016 г. на Софийски районен съд. Формиран е извод, че на основание чл.274,ал.4 ГПК определението не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като е постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на предявения иск. Настоящият съдебен състав споделя решаващите правни изводи на състава на ВКС в обжалваното определение. Производството пред Софийски районен съд по гр.дело № 11979/2017 г. е образувано по предявени искове от „Т. София” ЕАД срещу ответниците С. С. Т. и Е. С. Т. с правно основание чл.422,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно сумата 484.30 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г. ведно със законната лихва от 18.08.2016 г. до окончателното изплащане, както и лихва в размер на 72.31лв. за периода от 01.01.2014 г. до 04.08.2016 г. както следва: С. С. Т. – 161.43 лв. главница, ведно със законната лихва от 18.08.2016 г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 24.10 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 04.08.2016 г., Е. С. Т. – 322.87 лв. главница, ведно със законната лихва от 18.08.2016 г. до изплащане на вземането, и лихва от 48.21 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 04.08.2016 г., за които е издадена заповед от 13.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 46552/2016 г. на Софийски районен съд. С определение № 785/18.03.2020 г. по ч.гр.дело № 565/2021 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 211773/22.07.2020 г. по в.гр.дело № 10184/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Е. С. Т. и С. С. Т. по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството по частна жалба № 17307/10.02.2020 г. срещу определение № 598/08.01.2020 г. по в.гр.дело № 10184/2019 г. на Софийски градски съд и срещу разпореждане от 03.01.2020 г. по в.гр.дело № 10184/2019 г. на СГС. Срещу постановеното определение на Софийски апелативен съд от 18.03.2020 г. Е. Т. и С. Т. са подали касационна частна жалба, която с обжалваното определение съставът на ВКС е приел за недопустима. Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предявените искове от „Т. София” ЕАД с правно основание чл.422,ал.1 ГПК срещу всеки от жалбоподателите - ответници Е. Т. и С. Т. са с цена на иска по всеки от тях до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Като взема предвид цената на предявените искове срещу жалбоподателите съдът приема, че решението по делото не подлежи на касационен контрол на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК. На основание чл.274,ал.4 ГПК определението на Софийски апелативен съд от 18.03.2020 г. по ч.гр.дело № 565/2021 г. не подлежи на касационен контрол, тъй като е постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна частна жалба от Е. Т. и С. Т., приподписана от адв. С. срещу определение № 785/18.03.2021 г. по ч.гр.дело № 565/2021 г. на Софийски апелативен съд е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В този смисъл са и изводите на съдебния състав в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за нищожност на определението на състава на ВКС, поради нарушение разпоредбите на чл.9 ЗСВ, тъй като двама от членовете на съдебния състав не са избрани при спазване изискванията на чл.9 ЗСВ. Съгласно чл.9,ал.1 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/ разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване изискванията на чл. 360б. Според ал.2-ра на чл.9 ЗСВ принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.В настоящият случай са спазени изискванията на чл.9 ЗСВ и чл.6.1 от Правилата за образуване и случайно разпределение на делата във ВКС. Частно гражданско дело № 4552/2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение е разпределено на съдията докладчик при спазване принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, което е удостоверено в приложен по делото протокол за избор на съдия докладчик от 16.11.2021 г. Съгласно чл.6.1 от Правилата за образуване и случайно разпределение на делата във ВКС останалите двама съдии в тричленния състав са членовете на постоянния съдебен състав, в който заседава съдията-докладчик. По делото е приложено разпореждане № 258/30.12.2021 г. на и.ф.Заместник Председател на ВКС, с което е възложено на съдия М. И. да участва като член на състава за произнасяне по делото, поради обстоятелството, че съдията от постоянния съдебен състав С. Ч. отсъства, тъй като ползва платен годишен отпуск. Обжалваното определение е постановено в съдебен състав съдия М. И. – председател, и членове – съдиите от постоянния съдебен състав - А. Ц. и Ф. В. – докладчик. Разпределението на ч.гр.дело № 4552/2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение на съдията докладчик е извършено при спазване разпоредбите на чл.9 ЗСВ и Правилата за образуване и случайно разпределение на делата във ВКС. Определеният член от съдебния състав, който да замести отсъстващия съдия, поради ползване на платен годишен отпуск също не е в нарушение на цитираните Правила за образуване и случайно разпределение на делата във ВКС. С оглед на посоченото съдът преценява, че обжалваното определение не е нищожно, поради нарушение разпоредбите на чл.9 ЗСВ. Освен това обжалваното определение е постановено от надлежен съдебен състав от Гражданска колегия на ВКС, в рамките на правораздавателната му компетентност, изготвено е в писмена форма, подписано е от всеки от съдиите от съдебния състав и волята на съда е изразена ясно. Следователно обжалваното определение на състава на ВКС е валидно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о