Определение № 508 от 17.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11752/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод определение № 10538 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 10844/2023 г. на Административен съд – София-град, с което е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност с Административен съд – Бургас за разглеждане на жалбата на Л. Околелова, гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в Република България с настоящ адрес гр. Бургас, комплекс „Салена апартментс“, ет. 4, ап. А13, лично и като законен представител на малолетното си дете А. Околелова, против заповед № ЗСПД/Д-А-П/5076/16.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши преценка на данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: В Административен съд – Бургас е образувано адм. дело № 1961/2023 г. по жалба на Л. Околелова, гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в Република България с настоящ адрес гр. Бургас, комплекс „Салена апартментс“, ет. 4, ап. А13, лично и като законен представител на малолетното си дете А. Околелова, против заповед № ЗСПД/Д-А-П/5076/16.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие. С определение № 2797 от 07.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1961/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София-град. За да приеме, че делото не му е подсъдно, Административен съд – Бургас е изложил, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. второ от АПК. Определението за постоянен адрес е дадено в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и това е адресът на населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗГР, в регистъра на населението, освен всички български граждани, се вписват само чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, и тези получили статут на бежанец или хуманитарен статут, или на който е предоставено убежище в Република България. Жалбоподателят не спада към тези категории лица и доколкото същият е чужд гражданин с предоставена временна закрила, т.е. има постоянен адрес в чужбина, по силата на чл. 133, ал. 1, изр. второ от АПК, местно компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд – София-град. Пред Административен съд – София-град е образувано адм. дело № 10844/2023 г., по което е постановено определение, с което производството по делото е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност между Административен съд – София-град и Административен съд – Бургас, и делото е изпратено на Върховния административен съд за разрешаване на спора за подсъдност. С определението, с което е сезиран настоящият състав Административен съд – София-град е приел, че по делото липсват, каквито и да било данни, че лицето има постоянен адрес в чужбина. Наличието на чужда гражданство не е равнозначно на наличие на адрес в чужбина, по смисъла на чл. 133, ал. 1, изр. второ от АПК. Съдът се е позовал на чл. 1а, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ), според който временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там. Именно този адрес жалбоподателката е напуснала, поради посочените в чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ съображения, като това напускане представлява легитимен и нормативно защитен акт от международното право и българското законодателство. В този смисъл, съдът е приел, че позоваването на постоянния адрес в чужбина се явява в пряко противоречие с изведената постановка и представлява пряко отричане на качеството лице с предоставена временна закрила. Видно от разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ регистрационната карта, която се издава на лицата с временна закрила, следва да отразява настоящия адрес и зоната, определени от председателя на Държавна агенция за бежанците. Предвид изложеното с оглед принципите на бързина, ефикасност и достъпност на административното правосъдие, въплатено в изричния текст на чл. 11 и чл. 12 от АПК, в духа на закона и в законодателните мотиви при приемане на самия кодекс (неизменно при всичките му изменения досежно въпроса за подсъдността), както и отчитайки личното положение на жалбоподателката, съдебният състав е приел, че по отношение на жалбата е приложима хипотезата на чл. 133, ал. 2, изр. второ от АПК и делото следва да се разгледа от административния съд по седалището на органа, още повече, че то е идентично с регистрационния адрес на жалбоподателката. В допълнение на изложеното, съдът е посочил, че оспореният акт се обжалва, както от Л. Околелова в лично качество, така и като законен представител на непълнолетното си дете, и в този смисъл от изискването за отчитане на „всички други обстоятелства, имащи отношение към детето“, като част от понятието най-добър интерес на детето съобразно § 1, т. 5, б. „ж“ от ДР на Закона за закрила на детето, (приложим на основание § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ), прочетено съвместно с факта, че именно с оглед нуждите на детето е заявена еднократна семейна помощ за дете по чл. 10а от ЗСПД, се налага извод за неприложимост на субсидиарната клауза за подсъдност на спорове по чл. 133, ал. 1, изр. второ от АПК, като следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изр. второ от АПК. При така установеното, настоящият състав на Върховния административен съд, като обсъди правилата за местната подсъдност, намира следното: Компетентен да се произнесе по жалбата на Л. Околелова, гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в Република България с настоящ адрес гр. Бургас, комплекс „Салена апартментс“, ет. 4, ап. А13, лично и като законен представител на малолетното си дете А. Околелова, против заповед № ЗСПД/Д-А-П/5076/16.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие, по правилата за местната подсъдност е Административен съд – Бургас. От данните по делото е безспорно установено, че жалбоподателката е лице с временна закрила. Единственият известен адрес е този, който е посочен в нейната регистрационна карта, издадена от Държавна агенция за бежанците, а именно настоящият й адрес в гр. Поморие, обл. Бургас. Не са събрани доказателства за наличие на постоянен адрес. В исторически аспект първоначалната редакция на АПК, ДВ. бр. 30 от 2006 г., регламентираше местната подсъдност, като се съобразяваше само със седалището на административния орган. Впоследствие нормативната уредба се измени в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес, или седалището на жалбоподателя (ДВ, бр. 104 от 2013 г.) с цел удобство на гражданите и достъп до правосъдие. Въпреки че в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г.) не присъства настоящият адрес, като критерий за определяне на местна подсъдност, в конкретния случай той е единственият наличен такъв и съвпада със седалището на органа, който е издал административния акт. Освен всичко изложено разпоредбата следва да се тълкува с оглед спецификата на статута на физическото лице – жалбоподател, а именно на чужденец, търсещ закрила на територията на Република България. Изложеното е в съответствие с основния принцип на административното производство по чл. 11 от АПК за бързина и процесуална икономия и обезпечава достъпа на страните до правосъдие. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Бургас. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,