Определение № 193 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба на Д. П. П. от [населено място] срещу въззивно определение № 260063 от 01.03.2021г по ч.гр.дело № 48 /2021г на Търговищки окръжен съд ,с което в производство по чл.121 ГПК е потвърдено определение №55 от 13.01.2021г по гр.д№1481/2020г на РС-Търговище, изпратил на РС -Разград по компетентност дело относно упражняването на родителски права по отношение на две малолетни деца, на основание чл.118, ал.1, чл. 119, ал.3 ГПК и чл.127, ал.2 СК Съдебното производство по чл.127 СК е образувано пред РС Търговище по молба на настоящия жалбоподател на 23.11.2020г. Молба с идентично искане от страната на майката И. В. В. е постъпила 01.12.2020 в РС Разград ,същата е изпратена за общо разглеждане по вече образуваното гр.д№1481/2020г на РС-Търговище. В отговора на исковата молба ,заведена от жалбоподателя ,И.В. е направила искане за изпращане на делото на РС Разград като местно компетентен съд, като е представила доказателства за настоящия адрес на децата при нея в [населено място]. Извод за пребиваването на децата по смисъла на пар. 1 ,т.15 от ЗЗакрД към датата за завеждане на исковата молба при майката в [населено място] ,а в тази връзка и за определяне на местно компетентния съд съгласно чл. 127, ал.2 СК ,въззивният съд е направил въз основа на писмените доказателства ,че към м.ноември на 2020г двете деца П. и С. посещават детска градина „З.„ в [населено място] ,също така считано от 15.07.2019г ,по гражданска регистрация постоянният адрес на децата е при майката в същия град. Жалбоподателят е представил доказателства ,че по- голямото дете ( П. )е посещавал детска градина в [населено място] до 10.02.2018г,т.е. до фактическата раздяла между страните ,предвид съвпадащите им твърдения. Опакванията си частният жалбоподател основава на твърдения,че след фактическата раздяла през повечето време децата са били при него и родителите му в [населено място] ,където майката била идвала на «свиждане».Той бил завел децата в Разград при нея, но тя злоупотребила с право ,като потърсшла органите на полицията, за да останат децата при нея. Не се сочи кога се е случило това събитие. Според насрещните твърдения на майката в отговора на исковата молба и частната жалба ,обстоятелствата са други и касаят събития след 22.11.2020г ,на която дата по уговорка бащата трябвало да предае на майката двете деца ,но не го направил. От съвпадащите твърдения на страните може да се нарави извод,че към момента на завеждане на иска от бащата ,същият е задържал децата при себе си в [населено място] без съгласие на майката ,като до този момент ,след фактическата разяла,е имало уговрка между родителите относно вземане е връщане на децата. Приложено е изложение с позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпрос за обективно и прецизно установяване на фактите имащи значение за подсъдността и следва ли въззивната инстнация да събира нови доказателства. Жалбоподателят също така изтъква очевидна неправилност на определението - основание по чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК ,тъй като към датата на завеждане на исковата молба децата фактически са били при него в [населено място]. Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице, срещу въззивно определение. Съгласно чл. 274 ал.3 от ГПК същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като в изложението не е формулиран и конкретизиран правен въпрос, отговарящ на общото изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК.Оспорването на направена от съда оценка на доказателствата не е правен въпрос. Липсва и обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, от съдържателна страна. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и да изложи обосновка по специалният критерии, който изтъква. В случая предметът на делото е частно-правен спор за местно компетентния съд ,който да разгреда насрещните искове по чл. 127 СК. Съгласно установената практика на ВКС ,деца на предучилищна възраст пребивават там, където е дома, в който се отглеждат. За това обстоятелство по настоящето дело са свидетелствали представените удостоверения, че включително през м. ноември на 2020г децата посещават детска градина в [населено място] и са адресно регистрирани при майката, чието местожителство безспорно е в същия град.Твърденията на жалбоподетеля нямат отношение към тези релевантни факти, или се опровергават от писмените доказателства. По делото няма данни, при наличието на които съдилищата имат задължение да събират доказателства за изясняване на съответните обстоятелства, с оглед интереса на децата .Поради това не се констатират и предпоставките за допускане на определението до касационно обжалване съгласно критерия на чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК. По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.