Определение № 132 от 22.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1564/2012 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Образувано е по повод частна жалба, подадена от Д. С. К. против разпореждане от 18.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 358/12 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК е върната касационната му жалба против решение № 107/06.07.2012 г., постановено по същото дело. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че касационната жалба е върната правилно, тъй като посоченото по – горе въззивно решение е извън кръга на подлежащите на касационна проверка съгл. чл. 346 НПК съдебни актове. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 107 от 06.07.2012 г., постановено по в.н.о.х.д. № 358/12 г. на Окръжен съд – Русе е потвърдена присъда № 64 от 09.03.2012 г. по н.о.х.д. № 124/12 г. на Районен съд – Русе, с която е ангажирана наказателната отговорност на Д. С. К. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Предмет на касационното обжалване по глава двадесет и трета от НПК са актовете, посочени в чл. 346 НПК. Постановеното от Русенски окръжен съд решение № 107 от 06.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 358/12 г. е потвърдително и не подлежи на касационна проверка, доколкото не съдържа нов отменителен диспозитив, не е налице ново произнасяне по въпросите по чл. 301 НПК и следователно по съществото си не съставлява нова присъда, каквото е изискването на чл. 346, т. 2 НПК. Воден от горното и на основание чл. 351, ал. 5 НПК съставът на трето наказателно отделение на Върховният касационен съд