Определение № 440 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2654/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на кредитора „Родопа Консерве“ ЕООД срещу въззивно определение на Пловдивски апелативен съд. Насрещните страни не изразяват становище. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възобновяване на спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производство по несъстоятелност на „Трансглобъл Сървисис“ ЕООД. За да постанови определението си, съдът е приел, че не е отпаднала съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК пречката за движението на делото, доколкото не е приключило висящото наказателно производство, обусловило спирането. Приел е за неотносими изложените от жалбоподателя доводи за продължителността на досъдебното производство и за значението му за настоящото производство по съображения, че същите могат да са от значение за правилността на вече стабилизираното определение за спиране, но не и за въпроса за отстраняване на пречките за движението на делото по смисъла на чл. 230, ал. 1 ГПК. Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените от жалбоподателя доводи, че е налице явна необоснованост на въззивното определение поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, доколкото съдът не е преценил правилно събрания доказателствен материал и е сгрешил при субсумирането на установената фактическа обстановка под приложимите правни норми, като единствено бланкетно е посочил, че доводите и доказателствата са неотносими и не следва да се обсъждат, не удовлетворяват установените в практиката на ВКС критерии за очевидна неправилност в смисъла, посочен по-горе. Преди всичко не е вярно, че въззивният съд бланкетно е посочил, че доводите и доказателствата са неотносими - съдът конкретно е посочил кои доводи и доказателства намира за неотносими и е изложил и мотивите си да приеме тази неотносимост, а именно че тези доводи и доказателства са от значение за преценката дали е налице основание за спиране, т. е. относими към правилността на определението за спиране, но не и на определението за отказ да се възобнови производството, чийто предмет се ограничава до преценката отпаднала ли е пречката за движението на делото съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК. Освен това изобщо не е посочено в какво се изразява твърдяното грубо нарушение на правилата на формалната логика, т. е. кое точно от изложените от въззивния съд съждения е логически неправилно. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпросът „При спряно по реда на чл. 225, ал. 1, т. 5 ГПК гражданско производство може ли съдът да възобнови производството при липса на предприети в нормален срок действия и очевидно бездействие от съответните органи за приключване на досъдебното производство?“. Поддържа се, че по този въпрос липсва каквато и да било съдебна практика и постановяването от ВКС на решение по чл. 290 ГПК, освен че само по себе си би довело до възникване на съдебна практика, предвид „задължителния“ си характер ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като изобщо не е обсъждан, вкл. с оглед направения от съда извод за неотносимост на изложените в частната жалба доводи. Независимо от това не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. С тези мотиви съдът