Определение № 394 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2937/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. С. срещу определение № 413 от 26.05.2020 г., постановено по гр. д. № 740 по описа за 2020 г. на IV ГО на ГК на Върховния касационен съд, с което не е допуснато касационно обжалване на решения № 4559 от 20.06.2019 г., № 26640 от 25.09.2019 г. и № 8058 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 616 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да бъде допуснато касационно обжалване на решенията на Софийския градски съд. Ответникът по жалбата „Кредит Фактор“ ЕООД не взема становище. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на жалбата приема следното: Определението, с което Върховният касационен съд се произнася по допускането на касационен контрол не подлежи на обжалване, тъй като самата касационна жалба не поражда директно задължението на съда да я разгледа по същество. Развитието на делото е предоставено на преценката на съда, което произтича от селективния характер на касационното обжалване. Специалните предпоставки за допускане на касационната жалба по чл.280, ал.1 от ГПК не служат за обезпечаване на правораздавателната дейност по конкретния спор, а имат друга цел-да се предотврати в бъдеще постановяване на порочни решения в резултат на противоречива, неправилна или липсваща съдебна практика. Ето защо тази проверка на съда по чл.288 от ГПК не подлежи на последващ инстанционен контрол. Допълнителен аргумент за необжалваемостта на определението, с което не се допуска касационно обжалване се съдържа в разпоредбата на чл.296, т.3 от ГПК, според която влизат в сила решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. Следователно определението по чл.288 от ГПК слага край на делото, поради което жалбата срещу него е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в определения № 655 от 28.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6790/2014 г. на I ГО, № 364 от 10.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2645/2013 г.на IV ГО, № 135 от 19.03.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2018 г., I ТО на ТК и много други. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение