Определение № 1574 от 23.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 364/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Подадена е касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК“Лев Инс“АД, срещу решение № 639/31.10.2024г. на САС, 11-ти търговски състав по т.д. № 618/24, с което въззивният съд е потвърдил решение № 762/28.05.2024г. по т.д.№ 23/2023г. на Софийски градски съд, с което е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК[ЕИК] против ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК[ЕИК] иск за присъждане на сумата от 44 151,98 лв., представляваща половината от левова равностойност на изплатено застрахователно обезщетение по щета №0000-1709-17-615606, по задължителна застраховка „ГО“, сключена с полица № BG/22/117000309247, във връзка с настъпило ПТП на 12.09.2017 г. в Република Германия на магистрала А8 при км 258,000 в посока Карлсбад-Пфорцхайм-Вест, както и за законната лихва върху нея.

Касаторът навежда оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение. Излага доводи, че след като процесното ПТП е настъпило на територията на Република Германия, то и приложимото право е германското, което предвижда, че при виновно причинени вреди от водач на влекача, причинените вреди на трети лица се понасят по равно между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето. Моли решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът по жалбата не изпраща писмен отговор.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения:

От страна на ЗК „Лев инс“ АД, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „ГО“ за товарен автомобил тип седлови влекач марка „Волво“, с рег. [рег.номер на МПС] е бил предявен против ЗД „Евроинс“ АД - застраховател по задължителна застраховка „ГО“ за ремарке „Шмитц S01“ рег. [рег.номер на МПС] осъдителен иск за сумата от 44 151, 98 лв. - половината от левова равностойност на изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета №0000-1709-17- 615606, във връзка с настъпило ПТП на 12.09.2017 г. в Република Германия на магистрала А8 при км 258,000 в посока Карлсбад-Пфорцхайм-Вест, заедно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане за вреди. Според ищцовото застрахователно дружество, след изплащане от негова страна на застрахователното обезщетение, застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредите, или неговия застраховател по задължителна застраховка „ГО“, каквото качество има ответника.

От фактическа страна по делото не се спори, че на 12.09.2017г. е настъпило ПТП по вина на водача на товарен автомобил тип седлови влекач марка „Волво“, с рег. [рег.номер на МПС], с прикачено към него ремарке „Шмитц S01“, с рег. [рег.номер на МПС], който се е движил в Република Германия на магистрала А8 при км 258,000 в посока Карлсбад-Пфорцхайм-Вест. Отклонил се е надясно по посока на движението си, пресякъл е хоризонталната пътна маркировка и е навлязъл частично в аварийната лента, където се е намирал л.а. марка „Ауди“, модел „RS6“ с рег. № PF-CK 168, който е бил спрян поради дефект в трансмисията, в аварийната лента отдясно на пътното платно по посока на движението си.

Съдът се е позовал на наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника ЗД „Евроинс“ АД по отношение отговорността на водача на ремарке „Шмитц S01“ с рег. [рег.номер на МПС] по полица № BG/07/117001127951 сключена на 14.04.2017 г. със срок на застрахователно покритие от 14.04.2017 г. до 13.04.2018 г. Според съда, налице било и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ищцовото дружество и собственика на товарен автомобил тип седлови влекач марка „Волво“, с рег. [рег.номер на МПС] („Мегамис Транс“ ООД), по силата на Застрахователна полица № BG/22/П7000309247, издадена на 18.01.2017 г. Процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило в срока на действие на двата застрахователни договора.

Механизмът на процесното ПТП е бил изяснен посредством приетото заключение на изготвената пред първоинстанционния съд съдебно-автотехническа експертиза.

Прието е било и заключение на изготвена съдебно-медицинска експертиза, според което пострадалата е получила травма на гръбначния стълб, предимно в шийния отдел при камшичен удар отзад, изразяваща се в навяхване на ставите и разтягане на връзките на гръбначния стълб, които са причинили болки и страдания за срок до 30 дни при правилно проведено лечение. Вещото лице е определило травмата като „лека“ и потвърждава, че травматичните увреждания напълно отговарят на механизма на получаването им от процесното ПТП. Установява се, че изплатеното обезщетение за извършените разходи във връзка с лечението възлиза на 1519,14 евро, но не и обезщетение за неимуществени вреди от болки и страдания.

По делото е установено изплащането от страна на ищеца ЗК“Лев Инс“АД на застрахователно обезщетение в размер на 88 303,95 лв. - видно от приложените като доказателства по делото платежни нареждания. Ищецът с нарочна покана е поискал от ответното застрахователно дружество да заплати половината от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 44 151,98 лв. по щета № 0000-1709-17-615606 по четири предявени претенции на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/22/117000309247 за влекач с рег. [рег.номер на МПС]. Ответното застрахователно дружество е изпратило писмо с рег. № РК-014-14103/9/18.05.2020 г., с което уведомява ЗК „Лев Инс“ АД, че отказва плащането, тъй като няма правно основание да изплати претендираната сума.

Страните по делото според въззивния съд спорят отнвосно приложимото право спрямо отговорността на страните по сключените договори за задължителна застраховка „ГО“ на влекача и ремаркето при различни застрахователи.

Съставът на САС е приел, че в настоящия случай приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке, следва да бъде българското право, като са се позовали на чл. 7, § 2 от Регламент „Рим I“, и са съобразили, че страните по спора имат обичайно местопребиваване на територията на Република България и не са избрали приложимо право. Съдът е изложил и че двете застраховки/ на влекача и на ремаркето/ са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент „Рим I“, като съгласно чл. 483 от КЗ е регламентирано задължението за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно приложимата норма на чл. 479, ал. 1 КЗ за вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изр.2 и ал. 2, т. 3 КЗ, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, както е в настоящия случай, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство, т.е. на седловия влекач. Водим от последното, съдът е направил извод, че липсва основание, на което ответникът –застраховател по договора за застраховка „ГО“ на ремаркето да има задължение за обезщетяване на вредите, нанесени при движение на последното в композиция с влекача.

Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1, т.3 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до:

1. Компетентен ли е българския съд по настоящия спор, което следва пряко от Регламент 1215/2012 /Регламент “Брюксел I а”/, чл. 11, т. 1, който предвижда, че срещу застраховател с регистрация в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата-членка, където той има търговска регистрация. Кое е приложимото право на регрес, съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008г? Кое е приложимото право съгласно чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007г?

2. Приложими ли са в конкретния случай Съображение 26 от Директива 2009/203 и по-конкретно чл. 3 от тази директива, озаглавен “Задължение за застраховане на превозни средства”, видно от които всяка държава-членка предприема всички подходящи мерки с цел застрахователния договор да покрива всички вреди, причинени на територията на другите държави, в съответствие с действащото законодателство на тези държави членки ?

3. Приложими ли са в конкретния случай Регламент Брюксел I, чл. 5 и разграничаването на договорните отношения, деликтните и квазиделиктните отношения?

4. Кое е приложимото за понятието “договорно задължение” по смисъла на чл. 1 от Регламент “Рим1”-доброволно поето правно задължение от дадено лице спрямо друго и може ли да се тълкува съгласно разпоредбата на чл. 2 от Регламент ‘’Рим II”, че последният се прилага спрямо задълженията, произтичащи от вреда,тоест спрямо всяко засягане в резултат на непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа ез пълномощие или culpa in contrahento?

5. Може ли да счете, че в настоящия правен спор, че задължението за поправяне на вредите, тежащо по смисъла на чл. 1 от Регламент ‘’Рим II” за поправяне на вредите, тежащо върху държателя на ремаркето да са определи приложимото към това правоотношение право?Може ли в съответствие с чл. 4 от горецитирания регламент да се възприеме, тъй като не е предвидено друго, приложимото право е правото на държавата, в което е настъпила вредата от произшествието-в настоящия казус-държавата в която е възникнала вредата е Германия?

6. Може ли да се счете, че застрахователят на теглещото превозно средство след изплащане на обезщетението на пострадалото лице има право на иск срещу застрахователя на ремаркето, доколкото приложимото право спрямо договора за застраховка, съгласно чл. 7 от Регламент “Рим I”, предвижда възможност за суборгация на застрахователя в правата на пострадалото лице?Може ли да счете че съгласно чл. 4 и следващите от Регламент “Рим ІІ”предвиждат разделяне на отговорността при конкретния правен спор?

Така формулираните въпроси/ №№1-6 по горната номерация/ не се отнасят до приложима към конкретното спорно правоотношение правна уредба поради следните съображения: В случая не се търси отговорност по пряк иск на пострадало лице срещу застраховател по задължителна ЗГО на автомобилист на основание конкретен застрахователен договор, нито искът се основава на суброгация след удовлетворяването от страна на застрахователя на ГО на делинквента, на пострадалия. Спорното правоотношение между застрахователя на ГО за вреди от движение на ремаркето и на този –на седловия влекач не се основават, нито на деликт или квазиделикт/ респ. на фукционалната отговорност на застрахователя на ГО на делинквента/, нито на водене на чужда работа без пълномощие, поради което и цитираната в тези въпроси конкретна правна уредба в посочените регламенти не е пряко относима към настоящия правен спор. В случая въззивният съд, въпреки че не е квалифицирал изобщо спора от правна страна, е приел, че се разрешава в разпоредбата на чл.479 ал.1 КЗ на РБ, според съдържанието на която: отговорност за вреди причинени от движещо се ремарке, свързано с моторно превозно средство и функционално зависимо от него, се носи от застрахователя на задължителната застраховка ГО на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото МПС/ т.е. –на влекача/. Следва, с оглед внасяне на правна яснота, само да се вметне, че исковата претенция, съдейки по изложеното в самата ИМ се основава на обогатяване за чужда сметка на ответника за сметка на ищеца чл.59 ЗЗД до размера на половината от платеното на пострадалото лице застрахователно обезщетение от страна на ищеца-застраховател на ГО на водача на влекача. В конкретния казус не се обосновава приложение на правни норми на друга страна-членка на ЕС. В този смисъл и тези въпроси не са от значение за изхода по конкретния правен спор.

От изложеното следва, че жалбоподателят не е не е обосновал основание за допускане до касация.

По отношение на разноските:

Разноски в полза на ответника по КЖ не се дължат и не са поискани в настоящото производство.

С оглед изложеното, съдът