Определение № 60123 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3619/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1099 от 9.09.2021 г. на нотариус М. К., рег. № *, против определение № 209 от 26.08.2021 г. по ч.гр.д. № 280 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е потвърдено определение № 1 от 10.08.2021 г. на съдията по вписванията при Районен съд-Тутракан за отказ от вписване на нотариален акт за продажба на недвжим имот с рег. № *, том III, акт 161, дело № 451/2021 г. от 10.08.2021 г. по описа на нотариус М. К., рег.№ *. Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Съдията по вписванията е отказал вписване на нотариалния акт, тъй като е приел, че декларирането по чл.264, ал.1 ДОПК е строго лично, което следва от строго личния характер на наказателната отговорност по чл.313 НК за невярно деклариране, а в случая липсва подадена декларация от представителя на търговското дружество-прехвърлител, като представената декларация е подписана от негов пълномощник. В частната жалба са били наведени доводи, че съдията по вписванията е излязъл извън правомощията си по т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като е тълкувал редовността на представената декларация с оглед невъзможността пълномощникът да носи наказателна отговорност за евентуално декларирани неверни обстоятелства; че в ДОПК подаването на декларация по чл.264, ал.1 не е посочено сред действията, които не могат да бъдат извършвани чрез друго лице; че съдията по вписванията няма право да тълкува Наказателния кодекс и как би се развило едно бъдещо наказателно производство срещу пълномощник, декларирал неверни данни; разсъжденията относно правомощията и задълженията на обикновен пълномощник и на прокурист на търговско дружество също излизат извън сферата на проверка на редовността на представения за вписване акт; както нотариусът, така и съдията по вписванията носят солидарна отговорност, ако съставят, съответно разпоредят да се впише акт без представена декларация или при неспазване на чл.264, ал.4 ДОПК, но не и, ако е представена неистинска или невярна декларация; налице е и декларация, подписана лично от представителя на търговското дружество-продавач, представена по друга сделка, препис, от която не е представен в настоящото производство, тъй като това не е счетено за нужно, при положение, че пълномощникът има дадени права да декларира обстоятелства по чл.264 ДОПК и до момента не са били поставяни изисквания тази декларация да бъде подписвана само лично. Разглеждайки частната жалба, въззивният съд изцяло е споделил мотивите на съдията по вписванията, че от личния характер на наказателната отговорност по чл.313 НК, следва, че е изключена възможността декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК да бъде подадена от пълномощник. В допълнение е изложил съображения, че разпоредбата на чл.99, ал.4 ДОПК допуска изрично възможността чрез пълномощник да бъдат подавани само посочените в чл.99, ал.1 ДОПК декларации, а именно декларациите, които се подават в компетентната териториална дирекция на НАП. И в тези случаи обаче декларацията се подписва от лицето, от чието име се подава, както и от упълномощеното да я подаде лице. Съгласно чл.264, ал.1 ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижим имот или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Тези декларации трябва да бъдат подписани лично от посочените в закона лица, от чието име се декларират съответните обстоятелства. Няма пречка декларациите да бъдат представени при изповядване на сделката от пълномощника на прехвърлителя, както всеки друг документ, чието представяне е изрично предвидено при изповядването на сделката, но това не отменя изискването за лично деклариране на посочените в чл.264, ал.1 ДОПК обстоятелства. Възможността за упълномощаване съществува само по отношение подаването на декларацията, нейното представяне пред компетентния орган, но не и по отношение факта на деклариране на съответното обстоятелство. Както бе посочено, отговорността за деклариране на неверни обстоятелства, установена в чл. 313 НК, е лична, поради което действието по деклариране не може да бъде извършено от друго лице, освен ако подобна възможност не е изрично предвидена в нормативен акт. При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателката поставя следните въпроси:“ има ли съдията по вписванията правомощия да тълкува Наказателния кодекс и в частност как би се развило едно евентуално бъдещо наказателно производство срещу пълномощник, декларирал неверни данни, както и евентуалния му умисъл“ и „допустимо ли е подаване на декларация по чл.264, ал.1 ДОПК от пълномощник на търговско дружество с изрично пълномощно, в което са дадени и пълни права на пълномощника по отношение на представителство пред данъчните органи включително“, а при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – въпроса „задължен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните в своето определение и да изложи собствени мотиви по съществените за изхода на спора възражения“. Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице. В практиката на ВКС /определение № 134 от 29.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2646/2019 г. на I-во гр.о./ е дадено тълкуване по въпроса „за възможността декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК да бъде подписана от пълномощник и за необходимото съдържание на пълномощното в такава хипотеза“ /до който се свеждат поставените от жалбоподателката при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроси/, като е посочено, че законът не предвижда възможност декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК да бъде подписана от пълномощник, дори за това да е налице изрично упълномощаване. Съдията по вписванията следва да откаже вписване на сделката, ако декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК не е подписана лично от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, а от пълномощник, като при невъзможност лицето да подпише декларацията приложение следва да намерят правилата на чл.189 ГПК. Не съществува пречка при изповядването и вписването на сделката да бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа, включително извършена от нотариус с район на действие в друга държава, при спазване на установените за това правила. Определението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС. От тази практика следва, че липсва и основание за допускане на касационно обжалване по поставения при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос, тъй като в мотивите на съдебния акт са обсъдени всички относими към изхода на процесуалноправния спор обстоятелства и доводи, а липсва и основание за преценка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение