Определение № 3292 от 21.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1533/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Х. С. И., чрез адв.П. П. от САК, срещу решение № 119/14.05.2025г. по възз.гр.д.№ 147/2025г. на Окръжен съд - Сливен. С него, след отмяна на решение № 141/18.02.2025г. по гр.д.№ 3501/2024г. на РС - Сливен, е отхвърлен предявеният от Х. С. И. против „Юробанк България“ АД, [населено място], правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, иск за установяване нищожността на договор за потребителски кредит № PLUS 16944661, сключен на 16.04.2019г.между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, и Х. С. И., и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът оспорва извода, че за получаването на кредита при конкретните условия не се е изисквало задължително сключване на договор за застраховка, както и основаните на него изводи, че застрахователните премии не са част от общите разходи по кредита, респективно, че липсват нарушения на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК. Искането е за отмяна на решението. Претендира за присъждане на направените разноски за въззивната и касационната инстанции.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Когато в договор за потребителски кредит е уговорено, че част от отпуснатата сума по кредита се усвоява от кредитополучателя като застрахователна премия, която кредиторът превежда директно на застрахователя, следва ли разходът за застрахователна премия да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя, съгласно §1, т.1 ДР на ЗПК и съответно да бъде включен при формирането на ГПР като такъв?

2. Допустимо ли е в договор за потребителски кредит, по който е налице задължение за заплащане застрахователна премия в определен конкретен размер, този размер на премията да не бъде включен в общия размер на кредита или в общите разходи по кредита за потребителя, но същата да бъде включена в общата сума, дължима от потребителя?

3. При наличие на изрична клауза в договора за кредит, която гласи, че сключването на застраховка към договора за кредит и не е условие за отпускането му, респективно при липса на изрична клауза с посочено съдържание, следва ли стойността на застрахователната премия да бъде включена като разход по кредита при формиране на ГПР?

Според касатора даденото разрешение е в противоречие с определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д.№ 578/2022г., III г.о., решение от 21 април 2016г. по дело С-377/14 на СЕС, решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на СЕС, решение от 21.03.2024г. по дело С-714/2022г. на СЕС.

Наред с това е въведено и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с доводи за неяснота на легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т.1 ДР на ЗПК, на понятието„общ разход по кредита за потребителя“ в частта, с която посочва изключение по отношение на включването в него на застрахователната премия, и за наличие на противоречива съдебна практика относно включването на застрахователната премия като разход при изчисляването на ГПР. Същевременно изтъква, че тълкуването на § 1, т.1 ДР на ЗПК има нужда от осъвременяване с оглед на изменените обществени условия.

С отделни писмени отговор ответникът „Юробанк България“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт И. Б., и подпомагащата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт Б. Д., оспорват наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендират за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговорите.

Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

По делото е установено и не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит на 16.04.2019г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, предоставя кредит на ищеца срещу насрещно задължение за връщането му, заедно с дължимите лихви и в сроковете и при условията на договора. За уважи предявения установителен иск за недействителност на договора, първата инстанция е установила въз основа на доказателствата по делото/заключението на ССЕ по делото/, че посоченият в договора ГПР е неверен/нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК/, а действителният ГПР надхвърля пет пъти основния лихвен процент/нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК/.

Сезиран с въззивна жалба на ищеца, въззивният съд е променил резултата, тъй като е приел, че за получаването на кредита при конкретните условия не се е изисквало задължително сключване на договор за застраховка. Ето защо е счел, че разходите за застрахователна премия не се включват в общите разходи по кредита по см. на § 1 на ДР на ЗПК и чл.3, б. „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г., съответно не следва да участват при изчисляване на Годишния процент на разходите по кредита/ ГПР.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне обжалване на въззивното решение по първия въпрос от изложението, който несъмнено е обусловил крайните изходи на спора и по него е надлежно обосновано приложното поле на въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

На касатора следва да се укаже представянето на доказателства за внесена ДТ по сметката на ВКС по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 121.92лв., а делото - да се разгледа в открито заседание с призоваване на страните.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: