Определение № 976 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 406/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 386/19.01.2011 година на И. П. Н. от [населено място] чрез пълномощника си адв. М. В.- АК Д. срещу въззивно Решение Nо 570 от 14.12.2010 година по гр.възз.д. Nо 848/2010 година на ОС-Добрич. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция Nо 68/ 23.04.2010 година по гр.д. Nо 279/2009 година на РС- [населено място], В ЧАСТТА, с което И. П. е осъден да заплати на И. И. П. и И. М. П. сумата 1182 лв., стойността на извършени подобрения в чужд имот със знанието на собственика, при извършено прихващане със сума от 591 лв. за ползване на имота без основание, В ЧАСТТА, с която И. П. Н. е осъден да заплати на И. И. П. и И. М. П. сумата 7 421 лв., представляваща увеличената стойност на имота- жилищна сграда със застроена площ от 62.88 кв.м., изградена в общинско място на [населено място], УПИ * в кв. 20 от ПУП. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо,неправилно, необосновано и незаконосъобразно,постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.т.2 и т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа с довод, че с въззивно решение, съдът се е произнесъл по въпросите за приложението на чл. 74 ал.2 от ЗС във вр. с чл. 72 ал. 1 ЗС, по чл. 74 ал.2 ЗС във вр. с чл. 72 ал.2 ЗС, чл. 72 ал.3 ЗС при нарушение на изброените материално правни / в 5 п./ и процесуално-правни въпроси/ в 4 п./, който изискват конкретни отговори в рамките на разгледания спор от гл.т. на касатора. Не се сочат основания в рамките на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, нито се сочат във връзка с кое от основанията и по кой въпрос се представят съдебни решения от 1962 година, 1969 година, Постановление на Пленума на ВС и др. В срока по чл.287 ГПК не е подадено писмено становище-отговор от ответника по касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и цената на предявените искове. След преценка на посочените въпроси и при липсата на посочени основания за допустимост на касационното обжалване по т.1, 2 и/или 3 на чл. 280 ал.1 ГПК и изведени въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК / дори ако се приеме, че това са материално правните въпроси по приложение на чл. 74 ал.2 от ЗС във вр. с чл. 72 ал. 1 ЗС, по чл. 74 ал.2 ЗС във вр. с чл. 72 ал.2 ЗС, чл. 72 ал.3 ЗС /, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС „въпроса по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има функционална връзка с крайния правен резултата по делото, обективран в съдебното решение т.е. да има характера на правен извод относно основателността или неоснователността на правната квалификация с оглед на защитимото материално право, а не само да съставляват квалификация на предявените искове. С изложението на касатора и защитата му се сочи, че „посочените материално-правни в 5 пункта и процесуално правни въпроси – в 4 пункта „, касаещи приложение на разпоредбите на по чл. 74 ал.2 от ЗС във вр. с чл. 72 ал. 1 ЗС, по чл. 74 ал.2 ЗС във вр. с чл. 72 ал.2 ЗС, чл. 72 ал.3 ЗС, изрично се сочи, че дадените от въззивния съд разрешения са в нарушение на закона т.е. самият жалбоподател подчертава, че тези въпроси имат характера на основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК, но не и на такова за допустимост на обжалването. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия