Определение № 60705 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2369/2021 г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2159 от 10.09.2019 г. по в.гр.д. 6189/2017 г. на Софийски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:5 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60705 гр.София, 29.10.2021г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2369 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение № 2159 от 10.09.2021 г. по в.гр.д. №6189/2017 г. на АС - София, с което е уважен частично иск по чл. 45 ЗЗД. Жалбоподателят Г. И. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е дадено разрешение на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът- Г. Г. Х. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представил писмен отговор на депозираната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Въззивният сък, като е потвърдилпървоинстанционното решение, е осъдил Г. Г. да заплати на Г. Х. сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от клевета - направени неверни изявления на 08.03.2011 г. в предаване на телевизия „ТВ7“, с твърдения, че ищецът е допуснал лекарска грешка при поставяне на диагноза на пациент по заявения иск по чл. 45 ЗЗД, като е отхвърлил предявуния иск за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. Установено е, че в предаване изпъчено по „ТВ 7“ на 08.03.2021 г. ответникът в производството е разгласил неверни квалификации касаещи дейността на ищеца в качеството му на лекар в „Спешна помощ“, като е заявил, че ишецът е допуснал лекарска грешка при изпълнение на служебните му задължения, в следствие на която е настъпила смърт на пациент, при което интервюто е завършило с изявление, че лекарят Г. Г. е освободен от работа. Прието е, че с тези твърдения ответникът е накърнил доброто име и професионалната репутация на ищеца. Съдът приема за доказан факта, че ищецът при извършен преглед на пациента К. И. на 07.03.2011г. е спазил установения медицински стандарт, макар че поставената диагноза вирусна инфекция впоследствие се е оказала неправилна. Предвид решението на Етичната комисия към Б лекарски съюз за липса на лекарска грешка и предвид показанията на свидетеля д-р Й., извършил последващ преглед на същия пациент, съдът е приел, че ответникът- жалбоподател в настоящето производство, не е доказал твърдяното от него обстоятелство, че при прегледа на пациента ищецът е допуснал лекарска грешка. Съдът приема, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото не е оборена законовата презумпция на чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Съгл.задължителната за настоящата инстанция константна практика на ВКС при оборима законова презумпция оборването й е в тежест на онзи,който твърди различно от онова,което законът предполага-решение № 171/14.07.2011г. по гр.д.№1201/2010г., ГК, Трето г.о. на ВКС. Предвид посочените по-горе гласни доказателства (свидетелските показания съдът) приема за доказан факта, че между претърпените от ищеца неимуществени вреди, свързани с претърпян силен стрес, продължителен дискомфорт и неудобство в психически и емоционален план и противоправното деяние на ответника съществува пряка причинно-следствена връзка. Между останалите твърдени вреди от ищеца и противоправното деяние на ответника, настоящият съдебен състав, намира че не съществува пряка причинно-следствена връзка. От приетата пред първоинтанционния съд съдебно-медицинската експертиза вещото лице констатира, че констатираният в амбулаторен лист от 16.01.2012 г. захарен диабет II тип, представляващ повишена инсулинова резистентност, се характеризира с наследствено предразположение и най-често с наднормено тегло, артериална хипертония, като при психическо натоварване (стрес) може да се провокира проявата му, но при генетична унаследеност. Провокирането на проявата му може да настъпи и от обостряне на хронични заболявания на организма. Съдът е приел, че са изпълнени предпоставките на фактическия състав на разпоредбата на чл.45 ЗЗД и е приел, че ищецът е увреден от деликт, осъществен от ответника. По отношение на размера на претърпените неимуществени вреди е прието, че предявеният иск по чл.45 във вр. с чл.52 ЗЗД е основателен и доказан до размера на 3 000 лв. Съдът е изложил съображения за това, че обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищцата и неговото увреждане и с уронване на престижа и доброто име на ищцата както в обществото, така и в нейните професионални среди. Съдът е отчел факта, че позорящите ищеца обстоятелства са били широко разгласени в обществото и са станали достояние на неограничен, изключително широк кръг от хора и това е довело до уронване престижа на ищеца в обществото и в професионалните среди, накърняване на доброто му име, честта и достойнството му, като е изършено извършено от ответника-жалбоподател в настоящето производство, съзнателно. Съдът е съобразил и обстоятелството, че към настоящия момент не са останали трайни негативни последици за физиологичното и психологично здраве на ищеца, които да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението съдът е разрешил правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС: за предпоставките, при наличие на които възниква отговорност по чл.45 ЗЗД, т.е. кои са елементите, при наличие на които възниква деликтна отговорност на определен правен субект. Поддържа, че са налице основание по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос. В практиката, включително и тази представена от жалбоподателя, се приема, че отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато във връзка с него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира; отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил работата; главният редактор на печатно издание не е работодател на журналистите в него, не е възложител на тяхната работа /тя се възлага от лицето, което се явява издател/-и затова не може да бъде държан отговорен за изнесената от тях информация на основание чл.49 ЗЗД; такава отговорност носи издателят; главният редактор може да отговаря само за собственото си виновно и противоправно поведение – т.е. доколкото в конкретния случай е установено, че разпространяването на клеветническа информация се дължи на негови - а не на автора на статията - действия /напр. при внасяне в същата, против волята на автора, на злепоставяща информация (в този случай неин разпространител, въпреки формалното авторство на статията, би се явил главният редактор, а не журналистът), при разпореждане на главния редактор за публикуване на информация - въпреки съзнанието за неверността й/; но-за изготвен от друго лице материал, който е публикуван без намеса, и който съдържа клеветническа информация, главният редактор на изданието не отговаря - нито по реда на чл.45 ЗЗД, нито по реда на чл.49 ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика /реш.№.147/18.03.11 по г.д.№.1640/10, ІV ГО, реш.№.147/19.06.12 по г.д.№.582/11, ІV ГО/, която настоящият състав напълно споделя. В мотивите на обжалваното решение са намерили подробно обсъждане относимите фактически данни, които обосновават основателността на иска, като съдът е посочил и значението, което имат те за определянето на размера на дължимото обезщетение. Преценката на доказателствата въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това доказани ли са или не вреди от непозволено увреждане и какъв е техния размер може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така установента практика не е неправилна, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК за да бъде променена същата. С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изложените съображения, съдът ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2159 от 10.09.2019 г. по в.гр.д. 6189/2017 г. на Софийски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: