Определение № 454 от 07.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2023/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – във вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 624 от Кодекса за застраховането. Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 72761/19.VІІІ.2020 г.) на Р. Д. Т.-Х., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 11688 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 14.VІІ.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 2076/2020 г., с което е била оставена без уважение нейна частна въззивна жалба срещу първоинстанционното протоколно определение на Софийския градски съд, ГК, с-в І-22, от откритото с.з. на 15.Х.2019 г. по гр. дело № 7725/2018 г.: за спиране - на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. чл. 624 КЗ – на производството, образувано по пряк иск на частната жалбоподателка срещу ответната застрахователна компания „Олимпик“ АД-клон България /КЧТ с ЕИК[ЕИК]/, поради обявяването на същото застрахователно д-во, със седалище е адрес на управление в [населено място], Република Кипър, в несъстоятелност. Оплакванията на касаторката Р. Д. Т.-Х. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира отменяването му и възобновяване на производство пред първостепенния съд /СГС/, образувано по прекия й иск срещу чуждестранния застраховател с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната жалба подателката й обоснована приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното определение САС се е произнесъл по следните три материално- и процесуалноправни въпроса, от които първият от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, докато останалите два – решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 205/20.Х.2015 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 412/2015 г. и Р. № 151/30.VІІ.2019 г. на ІІІ-то г. о. по гр. дело № 3044/2018 г. 1./ „Относно преценката за несъвместимост на последиците от прилагането на чуждото право по чл. 45, ал. 2 КМЧП и задължението на съда да не прилага чуждо право, когато това е несъвместимо с българския правен ред /по смисъла на горната разпоредба/?“; 2./ „Относно процесуалното задължение на съда служебно да установи съдържанието на чуждото право по делото по чл. 43, ал. 1 КМЧП и способите за установяването му?“; 3./ „Относно задължението на съда на основание чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди оплакванията, доводите и възраженията на страните по предмета на спора“ Ответната по касация застрахователна компания „Олимпик“ АД-клон България“ /КЧТ с ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирала становище на свой представител – бил той синдик или ликвидатор, нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на Р. Д. Т.-Х., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: При потвърждаване на преграждащото по-нататъшния ход на делото по преките искове на частната касаторка протоколно определение на първостепенния съд по чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК – във вр. чл. 624 КЗ, въззивната инстанция е могла да констатира - въз основа на служебно извършени от нея справки в търговския регистър, както и от съдържанието на съобщения в интернет-сайта на Комисията за финансов надзор, че лицензът за извършване на застрахователна дейност на кипърската застрахователна компания „Olimpic Insurance C0. Ltd“ е бил отнет, а на датата 30 юли 2019 г. компетентният съд в [населено място], Република Кипър, е постановил откриване на производство по ликвидация на същото дружество, извършвало застрахователна дейност у нас чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“: КЧТ с ЕИК[ЕИК]. Въз основа на тези констатации съставът на САС е изградил решаващия си правен извод, че досежно последиците от откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, българският закон – чл. 624 КЗ, императивно препраща към правото на съответната държава ( от ЕС – бел. на ВКС ) „по произход“ на търговеца, а именно кипърските Закон за дружествата и Законите от 2016 г. и 2017 г. за застрахователната и презастрахователната дейност и други свързани въпроси. Ето защо в процесния случай е било прието от въззивния съд, че е била налице предпоставката по чл. 274 („Приложимо право“) от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.ХІ.2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност. Изрично в мотивите към атакуваното въззивно определение САС се е позовал на създадената съдебна практика, обективирана в Опр. № 50/30.І.2020 г. на І-во т.о. по ч. т. дело № 46/2020 г., в Опр. № 9/4.V.2020 г. на ІІ-ро т.о. по т. дело № 1745/2019 г., както и в Опр. № 87/27.V.2010 г. на І-во т.о. по т. дело № 2653/2019 г. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата вол на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираните в изложението на частната касаторка към жалбата й въпроси с поредни №№ 1 и 2 са с изцяло хипотетичен характер: не са били предмет на спора и произнасянето на САС с атакуваното определение - предвид ноторното обстоятелството, че както Република България, така и Република Кипър, са държави, равноправни членове на Европейския съюз, т.е. Кодексът за международното частно право е неотносим към разрешаването на казуса нормативен акт. Що се отнася до третия пункт от изложението на частната касаторка по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й, който дори няма естеството на въпрос (?), констатира се само погрешно отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, което обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване в конкретната хипотеза, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от частната касаторка допълнителни предпоставки за това – било по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение