Определение № 60314 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 844/2021 г.
ВКСII гражданско отделение20.07.2021 г.докладчик Емануела Балевска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. № 272513/ 10.12.2020 година на Н. Р. К. лично за себе си и като майка и законен представител на малолетната Б. Н. Х., и двете от [населено място], заявена чрез общия им процесуален представител адв. А. Д. АК - П. срещу въззивно Решение № 260350 от 09.11.2020 година по В.гр.д .№ 38/2020 година на ОС-Пловдив, в производство по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 521, ал.2 ГПК, като процесуално недопустима на основание чл. 280, ал.3 т.1 ГПК и ПРЕКРАТЯВА касационното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в седмичен срок от получаване на съобщението от касатора, с частна жалба по реда на чл. 274, ал.2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС. На основание чл. 7, ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се връчи на касатора Н. Р. К. лично. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 272513/10.12.2020 година на Н. Р. К. лично за себе си и като майка и законен представител на малолетната Б. Н. Х., и двете от [населено място], заявена чрез общия им процесуален представител адв. А. Д. АК - П. срещу въззивно Решение № 260350 от 09.11.2020 година по В.гр.д .№ 38/2020 година на ОС-Пловдив, в производство по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 521, ал. 2 ГПК. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, резултат на нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно начина на обсъждане на доказателствата по детето и необоснованост. Искането да се допусне касационно обжалване се подържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК с довод, че исковете за присъждане равностойността на укритите и унищожени лични вещи на ищцата - касатор и на детето са отхвърлени без съдът да е направил задълбочена преценка на събраните по делото доказателства ,без да констатира противоречивите обяснения на ответника и свидетелските показания на неговата майка, без правилно да е разпределил доказателствената тежест, противоречие с приложената съдебна практика с Решение № 108 от 25.06.2020 година по гр.д. № 1538/2019 год. на ВКС - 4-то гр. отделение, Решение № 195 от 29.06.2016 година по гр.д. № 665/ 2016 год. на ВКС - 4-то гр. отделение, Решение № 100 от 08.07.2020 година по гр.д. № 4564/2019 год. на ВКС- 4-то гр. Отделение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили три писмени отговори от ответниците по касация – Н. Х., Х. Р. Х. и М. Р. Х., изготвени и подадени от общия им процесуален представител адв. Т. М. – АК П., с които се прави възражение за процесуална недопустимост на касационното производство респ. за липса на основания за допускане на касационното обжалване или за отмяна на обжалвания акт на въззивния съд. Претендират се разноски за процесуална защита по делото. Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени релевираните доводи и възражения на страните, намира: Касационното производство е процесуално недопустимо, съгласно въведения праг за допустимост на касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно действащия ГПК касационното обжалване, като втора -факултативна инстанция по линия на правораздавателния контрол на съдебните актове на съдилищата, с които същите се произнасят по съществото на спора, се урежда от правилата на чл. 280-295 ГПК. В предметната рамка на обжалване пред касационния съд по принцип са решенията на въззивните съдилища /окръжни и апелативни/ и някои техни определения, постановени по гражданско-правни или търговски спорове като втора инстанция в рамките на съответната правораздавателна компетентност. Без значение е дали с обжалваното въззивно решение /определение/, съдебният акт на първата инстанция е потвърден, отменен, обезсилен или прогласен за нищожен. За да бъде надлежно инициирано касационното обжалване, законодателят предполага допустимост на самото касационно производство – т.е. касае се до наличие на предпоставките /положителни или отрицателни/ за надлежно упражняване правото на касационна жалба. Общите предпоставки за допустимост са свързани с процесуална легитимация на страните, физическите или юридическите лица; наличието на правен интерес от обжалването т.е. страната касатор да е неудовлетворена от постановения правен резултат по решението на въззивния съд и да съществува възможността, доколкото би била допустима и евентуално основателна касационната жалба, с решението на ВКС да се постигне по-благоприятен за тази страна изход по правния спор. С разпоредбата на чл. 280 ал. 3 ГПК (ред. ДВ. бр.86/2017 год.) допустимостта на самото касационното обжалване е ограничена, тъй като „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дала, и до 20 000 лв. – за търговски дела”. Посоченият критерий, изключващ посочените граждански и търговски дела от обхвата на касационното обжалване съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на обжалване пред касационния съд и като така, за съблюдаването и съдът, администриращ касационните жалби, следи служебно. Разпоредбата на чл. 280 ал. 3 ГПК касае всички обжалвани пред ВКС въззивни решения, без значение дали второинстанционния съд се е произнесъл с решението, прогласяващ нищожност, процесуална недопустимост или правилността /респ.неправилност на решението на първата инстанция –в която насока са и разясненията на т.3 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, приложими и понастоящем. Създаденото изключение в чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК, допускащо касационен контрол, независимо от цената на иска, касае решенията на въззивния съд по вещни искове, но само ако предмет на спора за собственост е недвижим имот. Относно споровете за собственост на движими вещи, важи общия принцип на допустимост - само ако вещта е на стойност на 5000 лв. Доколкото се претендира собствеността на множество движими вещи с една искова, както е в настоящия случай, то следва да се приеме, че се касае до обективно съединяване на искове, като за да е допустимо касационното обжалване следва всяка една от тях да има стойност на минималния ценови праг, определен от законодателя. Н. Р. К. е заявила, при условията на обективно съединяване на исковете, множество искове за собственост лично от свое име, касаещи защита правото на собственост на нейни лични вещи (обувки, рокли, панталони, клинове, якета, блузи), като всека една от претенциите е за вещ, чиято стойност е под 5000 лв. Аналогична е хипотезата на заявените искове за собственост от името на малолетното дете Б.. Дори и да бе прието, че цената на иска се формира от сбора на цената на всеки един от заявените искове за собственост, то основателно се явява възражението на ответниците по касация, че дори и в този случай общи сбор не надвишава минимално определение праг от 5000 лв. При изложените съображения, касационното обжалване е недопустимо, поради което и касационната жалба на Н. Р. К., лично и като законен представител на малолетната Б., следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия