Определение № 800 от 10.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 189/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. минерали-С. АД /Б./, против решение № 528/16.11.2011 г. по т.д. № 691/2011 г. на Пловдивски АС, с което по същество се отменят решенията взети с протокол № 8/13.05.2009 г. на съвета на директорите на касатора. Искът по чл.71 ТЗ е предявен от М. О.-С.. Ответното по касация О. е подало отговор, че касационната жалба е недопустима, а евентуално и неоснователна, като претендира за разноски. Изтъква се, че представените временни удостоверения, установяващи акционерни права, не са оспорени в предвидения от ГПК срок. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: 1.По въпросът за активната процесуалноправна легитимация на ищеца, т.е. че е акционер в Б., съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, че за легитимацията на ищеца съдът следи служебно., 2. Обект на защитата по чл.71 ТЗ е позитивният интерес на акционера да получи възстановяване на евентуално нарушените му членствени правоотношения от органи на дружеството извън ОСА. Приетото в обратен смисъл от АС било в противоречие с ТР 1/2002 ОСГК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Към изложението няма приложено нито едно съдебно решение. По първият въпрос няма спор, че за легитимацията на ищеца съдът следи служебно, както е прието с Р по т.д. 304/2008 на ІІ т.о., което касае иск по чл.74 ТЗ. По въпросът за качеството на акционер на ищеца, въззивният съд се е произнесъл в мотивите на стр.2 от обжалваното решение. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК. Вторият въпрос относно кои действителни членствени права на ищцовото О. с процесните решения на Съвета на директорите и по какъв начин са нарушени, може и да е съществен, както се твърди в изложението, но това отдавна вече е без значение съгласно Р 4/16.06.2009 по конст.д. 4/2009 на Конституционния съд. Същественото е, че така формулиранията въпрос не е правен, а фактически, защото се обуславя от фактите по делото и доказването им. Не е налице твърдяното противоречие с р.ІV ТР 1/2002 ОСГК, с което е прието, че активно легитимиран по искове по чл.71 и 74 ТЗ е съдружник или акционер, че искът по чл.74 е предоставен на всеки член на дружеството за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато са нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството, че искът не е ограничен със срок, че може да бъде и трите вида, че е насочен към съобразяване на членствени правоотношения с действителните права на съдружника/акционера от органите на дружеството. Решенията на ВКС по т.д. 116/2009 и т.д. 813/2008 на ІІ т.о., на които се позовава касаторът, са относно действието на прехвърляне на временни удостоверения, както и правната характеристика на издадено от АД временно удостоверение на поименна ценна книга. Затова, липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по тези решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.