Определение № 446 от 03.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2582/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДКТ“К. В.“ [населено място], против решение № 91/19.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 646/2023 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел за основателни предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни, отменил е решението на районен съд, постановено в противен смисъл, отменил е заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата, възстановил е на заеманата преди уволнението длъжност и й е присъдил обезщетение по чл.225, ал.2, 1 КТ, както и разноските по делото. Съдът е приел, че предмета на въззивна проверка при преценка на извършване на вменените следва да се ограничи до тези по т.1, т.5 и т.7 от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като в първоинстанционното производство било прието, че останалите нарушения не са извършени. По отношение на вмененото нарушение по т.1 от обжалваната заповед е посочено, че то е отразено по следния начин: „В началото на месец януари 2022г. ищцата е започнала да си начислява трудово възнаграждение в размер на 3190лв. за месеците януари и февруари, а в началото на месец март 2022г. си е начислила сумата в размер на 3400лв. за месеците март- април, вместо полагащите й се по 2700лв.“. Отразено е също така, че по тази точка 1 и по точка 2 за която се приема, че не е доказана, с посоченото в тях е увредено имущество на работодателя и е злоупотребила с доверието му. Ищцата основава това начисляване на база представеното като доказателство по делото Допълнително споразумение към трудов договор №26/05.01.1998г. от 01.07.2018г. сключено между последната и тогавашния директор на ДКТ „К. В.“- П., разпитан като свидетел по делото. Видно от този документ се установява, че на ищцата е определено основно трудово възнаграждение, считано от 01.08.2018г. в размер на 3400лв. Това допълнително трудово споразумение /ДТС/ е оспорено от ответната страна. Съдът е приел, че допълнителното споразумение е подписано от директора на ответника, въз основа на приетата по делото тричленна експертиза, при наличието на петчленна и еднолична експертиза, дали обратното становище. Съдът не е обсъдил показанията на свидетеля Ж., във връзка с негова евентуална заинтересованост по изхода на спора. Не е обсъдено възражението за отвод на едно от вещите лица по тричленната експертиза, предвид изготвянето от същото вещо лице на частна експертиза по същия казус. Съдът е приел, че ищцата е получила на база това допълнително трудово споразумение от 2018г. увеличение на трудовото си задължение тя не се е възползвала, тъй като този директор е освободен от задължение малко по- малко от два месеца след подписването му. Факт е, че последната си е начислила по- голямо възнаграждение в един по- късен момент и то след одобряване на поименните щатни разписания от страна на следващия директор. Факт е, че дори последното поименно щатно разписание което е от дата 01.07.2022г. и което е извън вменявания период в заповедта утвърдено от директора на театъра, ищцата която е под №38 е със заплата 4420лв. и то когато не е на работа, а е била в болнични. Предишните поименни щатни разписания, считано от 01.01.2022г. и 15.02.2022г. също са утвърдени от директора на ДКТ. Работодателят с така констатираното реално е имал възможности да преустанови практика, която според него не е законосъобразна, а не да я вменява на лице което е в болнични при последното, както и при предишните утвърждавания на тези разписания от предишно посочените периоди. На практика това е индиция за проблеми в работата на директора и за вменявания период, в потвърждение на което е изготвения доклад надържавен инспектор в Инспектората по чл.46 от ЗА от които се установява, че последната е извършила проверка на дейностите, свързани с изложени твърдения в сигнал с вх.№94-00- 976/30.05.2022г. в Драматично- куклен театър „К. В.“- П. подаден именно от ищцата. Съдът е приел въз основа на данните по делото, че ищцата не е получила увеличението на заплатата си за периода от подписването му до утвърждаването на новото щатно разписание от настоящия директор на ответника. Съдът за да приеме, че не е налице извършено нарушение на трудовата дисциплина по т.1 от обжалваната заповед при тълкуването на описанието на нарушение е посочил, че се вменява конкретно на ищцата действие, че си „начислява трудово възнаграждение…“ за определени суми и период от време, като се визира, че с това е увредила имуществото на работодателя и е злоупотребила с доверието му. Посочено е обаче, че никъде от доказателствата по делото не се установява, че освен глагола „начисляване“ не се коментира, че същата въз основа на това си действие е получила посочените суми и с това да на практика да се приеме, че уврежда имущество на работодателя. Съответно няма основание да се приеме, че има злоупотреба с доверието му /на директора/ на база констатациите за влошени отношения изведени от първият проверка на инспектор, респективно, както при последната, така и при одитния доклад констатации на пропуски при управлението на театъра от страна на негова страна. По отношение на вмененото нарушение по т.5 от процесната заповед касаеща, че в началото на месец май 2022г., И. не е подала декларация образец 1 към НАП за месец април, както и данни за здравни осигуровки на служителите към театъра към предходните месеци /март, април и май 2022г./ и с това не е изпълнила възложената й работа и е злоупотребила с доверието на работодател съдът е приел, че действително от заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че за месец април 2022г., Декларацията образец №1 е подадена на 30.06.2022г. с КЕП от трето лице. Това, че действително е установено, че има закъснение с 5 дни впоследствие на практика не се вменява като нарушение на ищцата. Независимо от тази констатации въззивният съд приема, че по отношение на това вменено нарушение не следва да се изведе извод, че то от една страна е осъществено от ищцата, а от друга в обем, че следва да й бъде наложено най- тежкото дисциплинарно наказание. По отношение на нарушението по чл.7 от процесната заповед изразена в това, че след извършена проверка в периода 26.05.2022г.- 02.06.2022г. е установено, че ищцата е заличила на работния си компютър счетоводния архив на ВКТ „К. В.“, като с това е злоупотребила с доверието на работодателя, съдът е приел, че и това нарушение е реализирано от страна на ищцата, доколкото по делото не са събрани доказателства в тази насока, достатъчно убедителни. Въз основа на горното, съдът е приел исковете за основателни. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, разрешени според касатора при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК. Процесуалноправните въпроси са поставени бланкетно, свъзрани със задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните в отговора на въззивната жалба, като не се сочи конкретно по кое от възраженията на въззиваемия не е обсъдено от въззивния съд и в каква насока то е относимо към конкретния спор. По отношение на правните въпроси /процесуалноправни и материалноправни/, свързани с допълнителното споразумение към трудовия договор на ищцата, съдът е приел, че последната не е получавала суми по него, а са начислявани и то след като е било налице ново щатно разписание, с нови възнаграждения, утвърдени от новия директор на театъра. Липсата на получени суми по това споразумение, както, липсата на вреда за работодателя, респ. възползване от страна на работника е довело съда до извод за липса на основанието „злоупотреба с доверието на работодателя“, като това са решаващите изводи на съда относно липсата на основание за да се приеме за осъществено соченото в заповедта дисциплинарно нарушение. В тази насока ВКС приема, че поставените въпроси относно допуснати нарушения от съда по поставените правни въпроси, свързани с графологичните експертизи, непредставянето на споразумението и т.п. са неотносими към решаващите изводи на съда, респ. и към производството по чл.288 ГПК. Очевидната неправилност е въведена като основание за допускане до касационно обжалване но липсва обосновка на същата, като е посочено единствено, че е налице нарушаване направилата на формалната и правна логика и нарушение на процесуалните правила, довели до необоснованост. Не се сочи в какво се изразяват горните нарушение, като само посочването на съдебна практика на ВКС в тази насока не води до наличието на основанието по чл.280, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 2 000 лева, направени по делото пред ВКС съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС