Определение № 100 от 10.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 177/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано по частна жалба на „Милмакс“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 608 от 22. 11. 2022 г. по т. д. № 2409/2022 г. на Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение, с което е върната касационната жалба на „Милмакс“ ЕООД срещу решение № 71 от 27. 06. 2022 г. по в. гр. д. № 83/2022 г. на Окръжен съд – Търговище и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че с атакуваното въззивно решение съдът отхвърлил възражение за прихващане на „Милмакс“ ЕООД с вземане на дружеството към „Месни продукти – НСС“ ЕООД в размер на 27 224, 76 лв. Излага доводи, че е упражнил правото на касационно обжалване на въззивния акт на Окръжен съд – Търговище, доколкото съдът указал на страните, че същият подлежи на обжалване. Поддържа, че на ответника по касационната жалба не следвало да се присъждат разноски за производството пред ВКС, тъй като касационната инстанция го е прекратила. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Ответникът по частната жалба „Месни продукти – НСС“ ЕООД, [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна За да върне касационната жалба на дружеството частен жалбоподател в настоящото производство, насочена срещу въззивното решение по в. гр. д. № 83/2022 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено решението по гр. д. № 662/2020 г. на Районен съд – Търговище, с което по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК иск е признато за установено, че „Милмакс“ ЕООД дължи на „Месни продукти – НСС“ ЕООД сумата от 18672 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за изработка от 17. 05. 2018 г., във връзка с издадени 6 бр. фактури, ведно със законната лихва от 28. 01. 2020 г. до окончателното плащане, и е отхвърлено възражение за прихващане на „Милмакс“ ЕООД с вземане на дружеството срещу „Месни продукти – НСС“ ЕООД в размер на 27 224, 76 лв., представляващи обезщетение за неизпълнение на същия договор, съставът на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Изложил е съображения, че обжалваното решение е постановено по търговско дело и цената на иска е под 20 000 лв. Търговският характер на делото е мотивиран с предмета му - права, породени от търговска сделка по чл. 286, ал. 1 ТЗ /сделка, сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие/. Съставът на ВКС е посочил, че е без значение, че касаторът е направил възражение за прихващане и предмет на това възражение е вземане в размер над 20 000 лв. Извършената преценка за допустимост на подадената касационна жалба е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая е разгледан спор между търговски дружества по иск за установяване съществуване на вземането на ищеца за възнаграждение по договор за изработка от 17. 05. 2018 г. в размер на 18 672 лв. Предмет на делото е право, което произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, поради което делото е търговско /чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК/ и въззивното решение е изключено от обхвата на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Не може да бъде направен извод за допустимост на подадената касационна жалба, тъй като с въззивния акт е отхвърлено направеното от частния жалбоподател в качеството на ответник по иска възражение за прихващане с предмет вземане, надхвърлящо минималния праг за обжалване по търговски дела по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /27 224, 76 лв./. Императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК обвързва допустимостта на касационното обжалване с цената на иска, за разлика от редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 59/2007 г./, предпоставяща правото на обжалване от обжалваемия интерес на страната. Според процесуалното правило на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК преценката за допустимост на касационното обжалване е ограничена до цената на иска и вида на делото, по което е постановено въззивното решение, и не може да бъде осъществявана с оглед размера на вземането, въведено като предмет на делото със защитно възражение на ответника за прихващане или с право на задържане. Подобно разширително тълкуване на чл. 280, ал. 3 ГПК е недопустимо. Когато ответникът е избрал възражението за прихващане или за право на задържане, а не насрещния иск като процесуален способ за предявяване на насрещното му вземане, последното е обусловено от иска, срещу който се прави, и следва неговия режим за разглеждане. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 510 от 17. 07. 2013 г. по ч. т. д. № 2421/2013 г. на ВКС, І т.о., определение № 186 от 4. 03. 2014 г. по ч. т. д. № 302/2014 г. на ВКС, І т. о. и определение № 146 от 20. 02. 2020 г. по гр. д. № 4246/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението не пораждат за дружеството частен жалбоподател право на касационно обжалване, тъй като възникването на това е право е отречено с нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. По тези съображения, като е върнал касационната жалба на „Милмакс“ ЕООД и е прекратил образуваното по нея производство, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. При този резултат по делото не е налице основание за преразглеждане на определението в частта за присъдените на „Месни продукти – НСС“ ЕООД разноски за касационното производство, тъй като в частта за разноските определението не подлежи на самостоятелно обжалване. В тази част то подлежи на изменение по реда на чл. 248 ГПК. Гражданският процесуален кодекс в сила от 1. 03. 2008 г. не предвижда възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на определението относно разноските, което се постановява при приключване на делото в съответната инстанция съобразно чл. 81 ГПК, доколкото в него не се съдържа аналогична на разпоредбата на чл. 70 ГПК /отм./. С оглед изложеното инкорпорираното в частната жалба искане по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 608 от 22. 11. 2022 г. по т. д. № 2409/2022 г. на Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение подлежи на разглеждане от състава на ВКС, постановил определението. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение