Определение № 50591 от 11.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1023/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД ЕИК[ЕИК] -гр. София срещу решение № 267071 от 21. 12.2022 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №8036/202 0 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 26.06.2023 г. на същия съд по същото дело, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение № 72823 от 15.04.2020 г. по гр.д. №34586/2019 г. на СРС, Второ г.о. в съответната част, с която искът на касатора по чл.422 ал. ГПК е бил частично уважен от СРС и отхвърляне в тази част, и чрез потвърждаване в отхвърлителната част, въззивният съд е счел за изцяло неоснователен иска на ищеца срещу А. А. Р. ЕГН: [ЕГН], за установяване дължимостта на следните суми: 7 972, 71 лв. ., представляваща просрочена главница за периода от 20.10.2017 г. до 20.11.2020 г. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законна лихва от 06.03.2019 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 4 685,05 лв. за периода от 20.10.2017 г. до 20.11.2020 г .; обезщетение за забава в размер на 958,67 лв. за периода от 21.11.2018 г. до 06.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.03.2019г. по ч. гр. д. № 13321/2019г. на СРС, ГО, 65 състав. Решението се обжалва и в съответната част за присъдените в тежест на касатора разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правния въпрос от значение за спора са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1-т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба А. А. Р. в изготвения от неговия пълномощник отговор на същата изразява становище за неоснователност и за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева/чл.113 ГПК/ намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на СГС е изложил следното: На 16.11.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файнсес“ ЕАД – кредитор и А. А. Р. – кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., по силата на който страните са уговорили размер на кредита от 10 000 лв., при застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 3 360 лв., такса ангажимент от 350 лв., при 60 месечни погасителни вноски, всяка от които 429, 02 лв. общият размер на плащанията възлиза на 25 741, 20 лв. Общият процент на ГПР възлиза на 47, 64 лв., а лихвения процент е 37, 36 %. В съдържанието на договора е инкорпориран погасителния план, като месечните погасителни вноски се дължат, считано от 20.12.2015 г. до 20.12.2020 г. В чл.2 от договора е предвидено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Обща размер на кредита“. С подписването на договора кредитополучателят дава своето съгласие от сумата, посочена в „Общ размер на кредита“, кредиторът да удържи следната сума в размер и във връзка със задължение на кредитополучателя, като тази сума бъде удържана директно от кредитора, както следва: 6 906, 84 лв. във връзка с договор № PLUS – 11326889. Посочената сума ще послужи за погасяване на задълженията. Предвидено е също така, че посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Предвидено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. В чл.5 от договора страните са се съгласили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с договорените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. При просрочие на две или повече месечни погасително вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземане, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. На 27.07.2017 г. е сключен рамков договор за прехвърляне на вземания № Д-17-00142, между дружеството-ищец – купувач и „БНП Париба Пърсънъл Файнсес.“ ЕАД – продавач, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжница, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени всеки месец в Приложение № 1 срещу заплащане на покупната цена. Представено е извлечение от Приложение № 1 към посочения договор от 12.07.2018 г., в което се съдържа описание на сключения между продавача и ответника договор за потребителски кредит, номера на договора, ЕГН на длъжника, трите му имена, датата на сключване на договора за потребителски кредит, отпуснатата главница, без включена застрахователна премия, остатък на главница към 12.07.2018 г. – 7 972, 71 лв., остатък от договорна лихва към същата дата – 4 685, 05 лв., остатък от лихва за просрочение – 251, 26 лв., общ размер на дълга – 12 909, 02 лв. Ответникът не е оспорил представеното извлечение. Ищецът е изпратил до ответника уведомително писмо, в качеството му на пълномощник на цедента относно сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и Приложение № 1/12.07.2018 г., по силата на които задълженията му по договор за кредит № PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., са прехвърлени на ищеца. Задължението към 12.09.2018 г. възлиза на 13 085, 87 лв., включително лихва за просрочие. Писмото е изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД. Съгласно представеното известие за доставяне, същото е върнато като непотърсено. От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на 16.11.2019 г. по сметка на ответника е наредена от „БНП Париба Пърсънъл Файнсес“ ЕАД сумата от 2 743, 16 лв., формирана както следва: 10 000 лв. – размер на кредита, от който е извадена сумата 350 лв. – такса ангажимент, както и сумата от 6 906, 84 лв. – удържана сума по договор. По договора са постъпили 11 461, 80 лв., от които са погасени следните суми: 2 139, 29 лв. – погасена главница; 7 696, 15 лв. – погасена възнаградителна лихва; 1 624 лв. – погасена застраховка и 2, 36 лв. – такса за събиране. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2019 г. задължението на ответника възлиза на 12 657, 76 лв., в това число: 7 860, 71 лв. – непогасена главница за периода 20.01.2018 г. – 20.11.2020 г. От тази сума 2 182, 20 лв. са непогасена главница по падежирали 14 броя вноски за периода 20.01.2018 г. – 20.02.2019 г. и 5 678, 51 лв. – вноски за периода след датата на заявлението за периода 20.03.2019 г. – 20.11.2020 г. Непогасената възнаградителна лихва в размер на 4 685, 05 лв. за периода 21.02.2018 г. – 20.11.2020 г. е формирана както следва: 2 530, 17 лв. – непогасена възнаградителна лихва по падежирали 12 броя вноски за периода 21.02.2018 г. – 20.02.2019 г. и 2 154, 88 лв. – вноски за периода след датата на заявлението за периода 21.02.2019 г. – 20.11.2020 г. Непогасената застраховка по два броя падежирали вноски за 20.05.2018 г. – 20.06.2018 г. За вноски с падеж след 20.06.2018 г. ищецът е анулирал вземането за застраховка. Обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната лихва периода от датата на първата падежирала и непогасена вноска - 20.01.2018 г., до датата на депозиране на заявлението – 06.03.2019 г., възлиза на 869, 78 лв. Обезщетението за забава върху главницата и договорната лихва в общ размер на 12 545, 76лв. за периода от датата на заявлението – 06.03.2019 г., до датата на исковата молба – 18.06.2019 г., е в размер на 362, 43 лв. Общият размер на мораторната лихва от 20.01.2018 г. до 17.06.2019 г. възлиза на 1 232, 21 лв. От заключението на вещото лице -графолог се установява, че текстът в договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PULS 11884428 от 16.11.2015 г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и А.А.Р. и Условия по договор за кредита са отпечатани с компютърен шрифт „Caramond“ и размер на шрифта 12 от стандартния M. офис пакет за Windols. Ответникът е релевирал с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба възражение за недействителност на сключения с „БНП Париба Пърсънъл Файнсес“ ЕАД договор за потребителски кредит от 16.11.2015 г., тъй като не е съобрази с изискванията за размер на шрифта – не по – малък от 12, не е съставен погасителен план, както и не е посочен размера на лихвения процент на ден, които поддържа и във въззивната жалба. Съставът на въззивния съд е счел част от последните за основателни, за което е излоажил следните съображения: В чл.22 ЗПК като основание за недействителност на договора за потребителски кредит е предвидено нарушението на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит; Въззивният съд е изложил съображения, че в разглеждания случай, в съдържанието на оспорения договор за потребителски кредит от 16.11.2015 г. е инкорпориран погасителен план, но последният не е съобразен със законоустановените изисквания. В него се съдържа информация относно погасителната вноска, нейния падеж и непогасената главница, но липсва информация за лихвата на всяка погасителна вноска, изчислена на база на уговорения лихвен процент. Съдът не е споделил довода на ищеца, че след като договорът за потребителски кредит е сключен при фиксиран лихвен процент, то не е налице необходимост от посочване на лихвата в погасителня план. Приел е, че такова изключение от въведените с нормата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК изисквания относно съдържанието на погасителния план не е предвидено. Ето защо, според него, във всички договори за потребителски кредит, независимо от начина на уговаряне на договорната лихва, следва да се съдържат законоустановените елементи на всяка погасителна вноска. Според изложеното след като са въведени допълнителни изисквания относно посочването в погасителния план при променлив лихвен процент, се налага изводът, че останалите изисквания - планът да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент се прилагат при всички договори за потребителски кредити, включително и при фиксиран лихвен процент, какъвто е и разглеждания случай. При това положения правното значение на липсата на изготвен погасителен план съгласно предвидените изисквания е законоустановено – по силата на чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо, според съда, следва да се приложат законоустановените последици от неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. По изложените съображения въззивният съд е приел, че е основателно възражението на жалбоподателя – ответник, че договорът е недействителен, на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Ето защо и на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая ответникът е платил на ищеца сумата от 11 461, 80 лв., която сума надвишава чистата стойност на кредита. Следователно не е налице непогасено задължение към цедента, а оттам и цесионера, доколкото не може да се пръхвърлят права, които цедентът няма. Това от своя страна води до неоснователност на предявения иск. Предвид обстоятелството, че договорът за потребителски кредит от 16.11.2015 г. е недействителен, без значение за изхода на спора се явяват останалите релевирани оплаквания от страните, поради което същите не следва да се обсъждат по същество. В предмета на делото е бил включен предявен в условията на евентуалност осъдителен иск спрямо ответника за същото вземане, предмет и на установителния иск. С обжалваното пред СГС решение на СРС съдът е формирал изводи, че така предявеният иск е процесуално недопустим поради идентичност на предмета на основния и евентуалния иск. Същевременно не е формиран диспозитив във връзка с тези изводи. Страните не са инициирали производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, поради което изводите на решаващия съд във връзка относно допустимостта на предявеният в условията на евентуалност иск, стоят извън пределите на въззивния контрол. От горното въззъвният състав е приел, че не са налице предпоставките на чл.271, ал.2 ГПК, съгласно която при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове/ В КЖ липсват оплаквания в тази част/. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на ищеца-жалбоподател се сочи като обуславящ изхода по спора следният въпрос: Трябва ли да има подробна разбивка на вноските в погасителния план за потребителски кредит, сключен при фиксиран лихвен процент ца целия срок на договора или е достатъчно да са посочени размера на погасителните вноски, техния брой и датите на плащане; Така формулираният въпрос е обуславящ изхода по спора и по тълкуването и прилагането на нормата в разпоредбата на чл.11 ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК-.т.е. правен такъв. В същото време даденият в обжалваното въззивно решение отговор не съответства с този в решение №106 от 03.06.2022 г. по гр.д. № 3253/2021 г. на Трето гр.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. От страна на касатора следва да се внесе държавна такса за разглеждане на КЖ в размер на 272,33 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок от уведомяването за това и да се представи вносен документ в деловодството на съда в същия срок. С оглед изложеното, съдът