Определение № 2230 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 92/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. К. и М. К. К., чрез адв. Д. Б., срещу решение № 420 от 14. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 343/2022 г. на ОС – Благоевград, потвърждаващо решение № 906004 от 06. 01. 2022 г. по гр. д. № 2545/2020 г. на РС – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от Н. А. К. и М. К. К. против Б. Л. Д. и С. В. Д., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици, на основание придобивна давност, на земеделски имот – нива от 3,091 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Д.“, нанесена като поземлен имот с идентификатор № ***по КККР от 2019 г. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 68, 69 и 79 ЗС, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства и установените с тях факти, както и неправилна преценка на събраните. Сочат се основания по чл. 280 ал 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. С писмен отговор, подаден от ответниците Б. Л. Д. и С. В. Д., чрез адв. А. М., се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Предявеният от Н. А. К. и М. К. К. срещу Б. Л. Д. и С. В. Д., по реда на чл. 124 ГПК, положителен установителен иск за собственост, е основан на придобивна давност. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците упражняват владение върху процесния имот от 4. 09. 2007 г. до предявяване на иска лично и чрез А. К., баща на ищеца. На посочената дата последният сключил предварителен договор за покупко-продажба по възлагане от ищеца и за негова сметка. На същата дата било предадено владението върху имота. Ищците упражнявали владение върху имота лично и чрез А. К. – оградили го, отглеждали кучета и домашни животни, изградили стопански постройки, септична яма и санитарна постройка, засадили овощни дръвчета, зеленчукова градина и лозе. Никой не можел да влезе в имота, тъй като бил ограден и охраняван от две големи овчарски кучета, отглеждани от ищците. През по-голямата част от годината владението упражнявали лично, а през останалото време - чрез А. К.. Понякога са възлагали определените за деня действия (напр. хранене на животните) на близки и приятели. Никога не са виждали ответниците в процесната местност, същите никога не са влизали в оградения имот и не са противопоставяли имуществени претенции към земята. През месец ноември 2020 г. разбрали, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, което породило правния им интерес от предявяване на иска. С отговора на исковата молба ответниците Б. Л. Д. и С. В. Д. са заявили, че ищците не са страни по предварителния договор и не на тях е било предадено владението върху имота към сключването му, както и че предварителният договор е бил сключен за имот различен от процесния. Оспорили са твърденията на ищците за упражнявано владение върху имота. Заявили са, че те са собственици на имота, като са го придобили на основание наследяване на М. М. К. и реституция по ЗСПЗЗ, с РПК № К-1/26. 05. 1995 г., а идеалните части на другите наследници са придобили по давност, като са ги владели от 1995 г. до настоящия момент. Поставили са ограда, отглеждали са в имота овощни дръвчета и зеленчуци. Никой не им е оспорвал собствеността и обезпокоявал владението в продължение на 25 години. Установено е по делото, от предварителен договор с нотариална заверка на подписите рег. № 3671/04. 09. 2007 г., пълномощно, извършен оглед на имота и показанията на свидетелите А. К., Г. Н. и В. С., разпитани по местонахождение на имота, че на 04. 09. 2007 г. А. К. сключил предварителен договор за покупко-продажба на земеделски имот – нива от 2 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Ч.“, при граници и съседи: имот на В. С., имот на М. К. и имот на И. М. А.. Н. А. К. дал на баща си парите за закупуването му. Обещателите по предварителния договор преди сключването му показали на купувача имота предмет на договора. При сключване на договора имотът бил запустял, неограден, обрасъл с трева и храсталаци. След закупуването му Н. К. и А. К. поставили оградата от бетонни колове и телена мрежа. А. К. посадил овощни дръвчета и лозници, направил овощна градина и отглеждал картофи, боб, грах, построил две бараки. Със семейството си отглеждал и животни – кокошки, зайци. Вратата на имота винаги е заключвана, а в имота се отглеждали от самото начало две кучета с цел охрана. Никой външен човек не можел да влезе в имота. Оградата не е променяна от 2007 г. Основно А. К. и ищцата М. К. се грижили за имота, тъй като Н. К. работил като международен шофьор и често пътувал, а преди това работил в Чехия. Върнал се в България 4-5 години след като купили имота. Когато Н. К. не бил в България, А. К. и М. К. хранили животните и двете кучета, за лозниците и насажденията се грижил предимно А. К.. Когато Н. К. е в България, всеки ден посещава имота и вечер се прибирал. Свидетелят А. К. заявява: „това място аз го ползвах за всичките, за цялото семейство“, „този имот го гледам аз за всичките – за Н., сина ми, за снахата М., за внучката ми В.“. Никой друг освен А. К., Н. К. и М. К. не е влизал в имота. Свидетелят Г. Н. през последните 15-20 години ежедневно посещава имот съседен на процесния. В процесния имот виждал само А. К. и съпругата му (докато била жива), синът му Н. К. и съпругата му М. К.. А. К. вижда всеки ден, а Н. и М. – няколко пъти седмично. Когато е в Б., Н. К. ежедневно посещава имота. М. М. К. е баща на В. К. П., баба на свидетеля Г. Н., имала имот съседен на процесния. Свидетелят В. С. от 5-6 години ежедневно посещава имота си в [населено място], а от 15-20 години има приятели в същото село, които посещавал редовно. През последните 15 години имотът е ограден, заключва се и се охранява от кучета. Ежедневно в имота е А. К., М. К. също често ходи, Н. ходи на имота сутрин и вечер, да храни кучетата. Почти всеки ден вижда на имота М. и Н. Комарови. Постройките и насажденията били направени от А., Н. и М.. Свидетелят редовно дава вода на ищците да поливат имота, която вода добива от сонда в собствения си имот. А. и Н. заедно работят на имота. Свидетелите К. З. К. и К. Л. М., също разпитвани по местонахождението на имота, заявяват, че повече от десет-петнадесет години не са минавали покрай имота. Знаят, че ответникът има имот в землището на [населено място], за който се е грижил, но това вероятно е станало при възстановяването му. В процесния имот не са виждали Б. Д.. Установено е от заключението на съдебнотехническата експертиза и от РПК № К-1/16. 05. 1995 г., че процесният имот бил възстановен през 1995 г. на наследниците на М. М. К., дядо на ответника Б. Д.. Същият е бил нанесен като имот № ***по картата на заснетите имоти в стари реални граници, която е била одобрена към 1995 г. и по КВС на [населено място], одобрена към 2007 г. а по КККР, одобрена 2019 г., като поземлен имот с идентификатор ***. Налице е частична идентичност за площ от 1534 кв.м. между имота, описан в предварителния договор за покупко-продажба и процесния поземлен имот с идентификатор ***по КККР, т.е. ограденият и ползван от ищците имот съставлява реална част с площ от 1534 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, която оградена реална част е изобразената скица-приложение № 18 и на скица-приложение № 19 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Ю. (л. 190 и 191 от делото на РС). С нотариален акт № 182/27. 02. 2020 г. ответниците са били признати за собственици по давност на процесния имот. При тези данни въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е установено ищците да са придобили процесния имот по давност. Владение върху процесния имот от 2007 г. до предявяване на иска е осъществявал само свидетелят А. К.. Не е доказано ищците да са установили фактическа власт върху имота – посещавали са го периодично, само са помагали на свидетеля А. К., но не са го ползвали непрекъснато и не са били негови държатели. Не е доказано свидетелят А. К. да е държал имота за ищците, нито е доказано ищците да са владели имота чрез свидетеля. Предварителният договор е подписан от А. К. и само той е владял оградената част от имота. Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по въпроса, свързан с приложението на чл. 68 и 79 ЗС, конкретизиран от настоящата инстанция, съгласно указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, в следния смисъл: възможно ли е придобивният способ по чл. 79, ал. 1 ЗС да се осъществи, ако владелецът упражнява фактическата власт върху вещта чрез друго лице. Въпросът е решен в противоречие с ТР № 4 от 17. 12. 2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите към същото е разяснено, че нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС – упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В случая съдът е приел, че ищците не са придобили по давност имота, тъй като са живели в чужбина, посещавали са имота периодично и не са го ползвали непрекъснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,