Определение № 50100 от 17.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2032/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез държавен инспектор Г. Г. срещу решение № 11/25.01.2022 г. по в.гр.д.№ 491/2021 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 29.06.2021 г. по гр.д.№ 1050/2020 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден на основание чл.2а ЗОДОВ да заплати на ищците В. Г. В. и М. А. В. по 9000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.01.2018 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.2а ЗОДОВ се отхвърли изцяло или се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците. В изложението са поставени правните въпроси: 1. По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл.2а ЗОДОВ и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.2. Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди или тя може само да се презюмира? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС.3. Обвързано ли е понятието „справедливост” с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС. Ответниците по касационната жалба В. Г. В. и М. А. В. не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 2а ЗОДОВ. Прието е за безспорно между страните и установено от представените по делото доказателства, че въз основа на получено 08.06.2006г. от КУИППД уведомление от ОСлС-Варна за образувано сл.д.№3084/04г. против В. В. е образувана и извършена проверка за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. След приключване на наказателното производство с влязъл в сила на 25.11.2009г. акт - присъда по НОХД №147/08г. по описа на ДРС, с която В. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, е образувано с решение №379/19.11.2013г. на КОНПИ против В. производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. По внесено от Комисията мотивирано искане /за което е взето решение №380/11.12.2013г./ за налагане на обезпечителни мерки е образувано ч.гр.д.№3604/13г. по описа на ВОС, гр.о. и с постановеното по него определение от 16.12.2013г./влязло в сила след обжалване/ е допуснато обезпечение на бъдещия иск на КОНПИ с пр.осн. чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, вр.§5 ЗОПДНПИ/отм./ против В. В. и М. В. за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, с цена на иска 199 717, 06лв., чрез налагане на посочените в същото обезпечителни мерки - възбрани върху три недвижими имота/два апартамента и гараж, ведно със съответни ид.ч. от дворни места/, запор на МПС, запори върху разплащателни сметки, банкови влогове и съдържание на банков сейф. Обезпечителните мерки са наложени по образувано на 17.12.2013г. в СИС при ВРС изп.д.№10301/13г., съобщение до Витанови за налагането им е изпратено на 18.12.2013г. След вземане на решение №10/15.01.2014г. е предявен от Комисията на 16.01.2014г. иск за отнемане в полза на държавата от Витанови на посоченото в решението имущество с цена 205 367, 57лв.Образувано е гр.д. №107/14г. по описа на ВОС, гр.о., в хода на което е допуснато допълнително обезпечение чрез налагане запор върху съдържание на банков сейф, както и увеличение цената на иска на 216 110, 19лв./със стойността на движимите вещи, открити в посочения сейф/. С решение №204/19.02.2016г. по посоченото дело искът е отхвърлен. След обжалване пред ВАпС с решение №101/17.06.2016г. по в.гр.д.№247/16г. искът е уважен частично, като е постановено отнемане на горепосочените два апартамента с ид.ч. от дворно място, а за останалата част е потвърдено отхвърлянето на претенцията.По подадени касационни жалби е образувано гр.д.№5291/16г. по описа на ВКС, с определение №768/06.07.2017г. по което решението на ВАпС е допуснато до касационно обжалване само в частта му, с която искът по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ е частично уважен, а в останалата му част решението на ВАпС не е допуснато до касационно обжалване, съответно е влязло в сила. С решение №323/18.01.2018г., постановено по гр.д.№5291/16г. по описа на ВКС, решението на ВАпС в допуснатата му до касационно обжалване част е обезсилено и производството по делото прекратено като недопустимо.По подадените от Комисията молби през м.05.2018г. допуснатите обезпечения на бъдещ и по висящ иск са отменени. Посочено е, че действията на Комисията, от които се твърди, че ищците са претърпели вреди и за които вреди се претендира обезщетение, а именно образуване на проверка и впоследствие вземане на решения по чл.13, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗОПДИППД/отм./ за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за внасяне на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки и за внасяне и поддържане на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, са осъществени в периода 2006г.-2018г. при действието първоначално на ЗОПДИППД/обн.2005г., отм.2012г./ и впоследствие ЗОПДНПИ/обн.2012г., отм.2018г./, като на осн. §5 от ПЗР на ЗОПДНПИ/отм./ за проверката и производствата против Витанови са се прилагали разпоредбите на ЗОПДИППД/отм./. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.32 от ЗОПДИППД/отм./ за вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на ЗОДОВ. Прието е още, че нормата осигурява прилагането на основното начало, залегнало в чл.7 от КРБ, съгласно което държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.Тази отговорност се реализира съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ чрез предявяване на искове срещу съответните органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Приел е, че според формираната понастоящем трайна съдебна практика, основана в голямата си част на определение №305/29.04.2014г. по ч.гр.д.№2099/14г., ВКС, ІІІ гр.о. и определение №423/09.07.2014г. по ч.гр.д. №3914/14г., ВКС, І гр.о., държавата чрез Комисията, като специализиран държавен орган, отговаря по реда на ЗОДОВ и при действието на ЗОПДИППД /отм./ по силата на изричното препращане от този закон. Част от дейността на Комисията е с белезите на правозащитна – юрисдикционното производство протича между равнопоставени страни и решаващият орган стои извън тях и материалното правоотношение, от което произтича спорът.Такива са действията по обезпечаване, предявяване и разглеждане на иска и за вредите от неправомерното им извършване Комисията отговаря по ЗОДОВ/в действащата към момента на извършването им редакция/, вр. чл.32 от ЗОПДИППД /отм./.Отговорността за крайната правозащитна дейност включва и тази за подготвящата я административна дейност на същия орган. Съдът е приел, че с изменението на ЗОДОВ към ДВ, бр.38/12г., в сила от 19.11.2012г./в същия ДВ е обнародван и ЗОПДНПИ, в сила от 19.11.2012г./отм.2018г./ отговорността на Комисията като субституент на държавата е изведена в изричната разпоредба на чл.2а, но горното не означава, че до приемане на нормата Комисията не носи отговорност по реда на ЗОДОВ за действията си, извършени по ЗОПДИППД/отм./. Посочил е, че нормите на чл.2а от ЗОДОВ и чл.32 от ЗОПДИППД/отм./ имат идентичен смисъл, установяващ деликтната отговорност на държавата за причинените от нейния орган вреди при приложението на специалния закон. Според съда сравнителноправно и тази отговорност на държавата е била изведена по идентичен начин в чл.32 от ЗОПДИППД /отм./ и чл.91 от ЗОПДНПИ/отм./, а с приемане на ЗПКОНПИ, обн.ДВ, бр.7/18г. е изменен чл.2а от ЗОДОВ, уреждащ отговорността при неговото действие. Съдът е приел, че основните възражения на Комисията във въззивното производство са основани на твърденията, че нейните действия, от които се твърдят, че са причинени вреди, са предприети изцяло в съответствие с разпоредбите на ЗОПДИППД/отм./ и в тази връзка те не могат да се квалифицират като незаконни, предвид което и не е налице първата предпоставка за носене на отговорност по реда на ЗОДОВ. Прието е, че в съответствие с разпоредбите на ЗОПДИППД/отм./ Комисията е била длъжна след като е получила на 08.06.2006г. надлежно уведомление по чл.21 от ЗОПДИППД/отм./ от ОСлС - Варна за повдигнатото против В. В. обвинение за извършено престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1, т.8 от ЗОПДИППД/отм./, каквото е престъплението по чл.209, ал.1 от НК, да образува преписка, да извърши проверка за имуществото на лицето и въз основа на изготвен от директора доклад и при наличието на предвидените в закона предпоставки да внесе мотивирано и подкрепено с доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки, а след влизане в сила на присъдата да внесе мотивирано искане за отнемане на имуществото, които и действия тя е извършила. Посочил е, че е факт, че съгласно формираната между настоящите страни СПН по влезлите в сила горецитирани съдебни решения не е налице имуществото, което да е придобито от установената с присъдата престъпна дейност и съответно такова имущество да подлежи на отнемане по реда на ЗОПДИППД/отм./.Това от своя страна според съда обуславя крайната незаконност на действията на Комисията по подготовка, осигуряване и водене пред съд на производство за отнемане на имущество от ищеца като лице, извършило престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, и от ищцата като лице от кръга на тези по чл.5-10 от ЗОПДИППД /отм./. Приел е, че и в общата хипотеза на ГПК всяко лице, твърдящо накърнени материални субективни права може да иска налагане на обезпечителни мерки за осигуряване на бъдещия процес по тяхната защита, което не е незаконно негово действие, но по силата на чл.403 от ГПК дължи обезщетение на ответника за вредите от обезпечението, ако искът бъде отхвърлен или не бъде предявен в дадения срок или делото бъде прекратено, като принципна е постановката, че за вредите от допуснато от съда обезпечение отговаря поискалият обезпечението, а съответно в настоящата хипотеза държавата чрез процесуалния си субституент, биващ органа, поискал допускане на обезпечението. Съдът се е позовал на решение №166/18.10.2016г. по гр.д.№1642/16г. по описа на ВКС, III гр.о., с което е прието, че предявяването на иск по чл.28 от ЗОДПИППД/отм./ от Комисията е действие при или по повод на изпълнение на правомощията й. Отхвърлянето на същия като неоснователен/такова следва да е разрешението и при прекратяване на производството като недопустимо/ с влязло в сила съдебно решение означава, че със сила на присъдено нещо е установено, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона /съответно и лицата, попадащи в хипотезите на чл.5-10 от закона, против които също е бил предявен искът/, нямат придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, което да подлежи на отнемане. Направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл.28 от ЗОДПИППД/отм./, се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие.Съответно всички причинени на посочените лица вреди, които са в резултат на воденото производство, подлежат на обезщетение. Прието е, че с оглед установяване на първата от необходимите предпоставки за възникване отговорността на държава е необходимо да бъдат изследвани и следващите такива, а именно настъпили вреди и причинната връзка между извършените действия и настъпилите неблагоприятни последици. Съдът е обсъдил показанията на св.В.П. и П.Т.. Обсъдено е заключението на СПЕ от 01.09.2020г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 26.11.2020г., според което при ищците има данни за изразени негативни емоционални преживявания, свързани с водените против тях съдебни процедури от КПКОНПИ.Имали са преживявания, свързани с нарушено социално функциониране и с наличието на мъчителни мисли и чувства за повишени изисквания за справяния, на които не са могли да отговорят.Доминирали са остри и хронични негативни емоции като тревожност, страх, депресия, агресия, дисфория.При В. тези преживявания са довели до т.нар. психосоматичен тип реакция, нарушили са социалното функциониране, влошили са отношенията с партньорите.При В. тези преживявания са хронифицирани, довели са до това, че при нея се покриват критериите за посттравматично стресово разстройство, т.е. все още влиянието на негативните емоционални преживявания, свързани с водените процедури, персистират. Понастоящем интензивността на преживяванията е снижена, на все още има данни за неотработени емоционално негативни преживявания, които се обострят от незначителни стимули. Прието е, че според заключението на СМЕ от 09.06.2021г., изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и клиничен преглед от в.л., и обясненията на в.л. в о.с.з. на 17.06.2021г., В.В. страда от хипертонична болест II стадий и от неинсулинозависим захарен диабет, за които провежда лечение с лекарствени средства. Хипертоничната болест е установена през 2008г., започналото и продължаващо лечение е довело до добър контрол на стойностите на кръвното налягане. Провежда адекватно лечение и на неинсулинозависимия захарен диабет.М.В. страда от тиреотоксикоза/заболяване, установено преди 2008г., за което провежда лечение и се намира в клинична ремисия/, хипертонична болест I-II стадий /през 2008г. установени високи стойности на кръвното налягане след психичен стрес с прилагана терапия с антихипертензивни лекарствени средства, довели до добри стойности на кръвното налягане/ и желязодефицитна анемия, за която също провежда консервативно лечение с добър клиничен отговор.Заболяванията са с хроничен прогресиращ ход и налагат системно консервативно лечение.Всеки преживян стрес може да провокира високи стойности на кръвното налягане и кръвната захар, но измежду посочените от в.л. множество възможни причини за възникването на първична и вторична хипертония не е посочен стресът, така и за възникване на заболяването неинсулинозависим захарен диабет, т.е. същият не е определящ фактор за възникване на посочените заболявания. Съдът е приел, че от събраните по делото гласни доказателства и изслушаната СПЕ са установени търпени от ищците негативни емоционални изживявания - стрес, нервно напрежение, тревожност, потиснатост, депресивни състояния, срам, чувство на унизеност. Приел е още, че действията на органите на Комисията, обаче, за които ищците са били в известност, датират от края на 2013г. с налагане на обезпечителни мерки върху тяхното имущество. Прието е, че дейността от 2006г. до края на 2013г. по извършване на проверката е била документална, резултатите от нея са имали вътрешно служебен характер, не са се огласявали и не са ставали достояние на трети лица. Изведен е извод, че не се установява причинно-следствената връзка с търпените през същия период неимуществени вреди. Според съда негативните емоционални изживявания през този период от своя страна, видно и от показанията на свидетелите, са резултат преимуществено от воденото против ищеца наказателно производство, започнало през 2004г. и приключило на 25.11.2009г. с влязла в сила присъда с наложено наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпление през 2004г. Посочено е, че от узнаването през м.12.2013г. на действията по налагане на обезпечителни мерки върху цялото установено имущество на ищците/няколко недвижими имота, л.а., банкови сметки, съдържание на банков сейф, съдържащ множество ценни вещи/златни бижута, юбилейни монети, банкноти евро/ и след това действията по провеждане на съдебното производството за отнемане на това имущество, приключило в едната си част на 06.07.2017г., а в останалата на 18.01.2018г., са причинили на ищците негативни емоционални преживявания - страх, тревожност, депресия, агресия, дисфория, довели при ищеца и до нарушаване на социалното функциониране, а при ищцата хронифицирали до посттравматично стресово разстройство.По отношение на търпените страдания от установените от заключението на СМЕ физически заболявания, съдът при анализ на същото и обясненията на в.л. в о.с.з. е приел, че не се установява пряка причинно-следствена връзка между изживения стрес по повод воденото от Комисията производство и възникването на тези заболявания. Позовал се е на заключението и представената документация и е приел, че те са диагностицирани/и от тогава датира медикаментозното им лечение/ отчасти преди и отчасти през 2008г./но като цяло в периода на висящност на наказателното дело/, т.е. преди края на 2013г., когато ищците са узнали за действията на Комисията. Прието е, че проблемната бременност на ищцата също е от период значително предхождащ 2013г., а гинекологичното заболяване е диагностицирано в края на 2019г. Посочено е, че преживеният стрес от действията след 2013г. обаче, според в.л., е в състояние да провокира високи стойности както на кръвното налягане, така и на кръвната захар, но според СМЕ и при двамата ищци през целия период е бил налице добър контрол на тези стойности. Въззивният съд е приел, че се касае за отговорност по реда на ЗОДОВ, поради което при определяне на размера на дължимото обезщетение намират приложение общите постановки, развити в т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г. Прието е, че доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл.2а ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД/отм./.При съобразяване на тези обстоятелства съдът е приел, че справедливият размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищците възлиза на сумата от по 9 000лв. за всеки от тях. Приел е, че обезпечителните мерки са наложени за период от 4 години и 4 месеца, че след влизане в сила на съответните съдебни актове в горепосочените им части/06.07.2017г. и 18.01.2018г./ ищците са могли да искат своевременно отмяна на наложените обезпечения. Според съда обезпеченията са засягали съществено притежавани от тях имуществени права, но няма твърдения и ангажирани доказателства за този период семейството да е било лишено от средства за съществуване. Прието е, че производството е продължило около 4 години с проведени 7 открити съдебни заседания пред първоинстанционния съд за събиране на множество доказателства и по едно пред всяка от следващите инстанции. Прието е още, че в хода на производството ищците са се чувствали реално застрашени от отнемане на цялото им имущество, вкл. жилищата им/т.е. семейството с две непълнолетни тогава деца се е чувствало застрашено от оставяне без място за обитаване/, притежаваните ценни движими вещи/множество скъпоценни накити и парични средства, съхранявани в банков сейф/, както и от евентуалното им осъждане да заплащат значителни суми в полза на държавата /суми, представляващи равностойност на отчуждено имущество и преминали суми през банкови сметки/.Тази заплашеност и наложените ограничения от обезпечителните мерки са довели и до влошаване отношенията между съпрузите.Те са чувствали засегнати честта и доброто си име. Според съда няма данни за разгласяване на производството в медийното пространство, а възпроизведените от първия свидетел спомени за отдръпване на приятели касаят основно наказателното производство. Съдът е приел, че продължителността и интензитета на установените психични страдания, в пряко следствие от действията на Комисията, е бил относително висок, като основно е бил свързан с възможността, според показанията на свидетелите, „семейството да остане на улицата“ и накърняване честолюбието на ищците. Прието е, че не е установено изключително тежки и трайни последици за психичното им състояние, че функционирането им в социума понастоящем е пълноценно, с минимални данни за неотработени емоционално негативни преживявания, ищецът е учредил свое дружество и развива успешно бизнес. С оглед на тези съображения е изведен извод, че предявената претенция за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е основателна до размера от по 9 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на производството по иска - 18.01.2018г. до окончателното изплащане, до който следва да бъде уважена.С оглед частичното несъвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВОС е отменено в частите му, с които са присъдени обезщетения за разликата над 9 000лв. до 12 000лв., ведно със законната лихва от посочената дата, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на претенциите в тези им части. Първоинстанционното решение е отменено и в частта на присъдените разноски за разликата над 1 269лв. до 1692лв. Същото решение е потвърдено в частта му, с която искът е уважен за сумите от 9 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху тези главници и съответните им разноски. По правните въпроси: Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Поставения въпрос касае разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.2а ЗОДОВ, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена задължителна практика на ВС и ВКС, както и трайна практика на ВКС. С оглед на това съдът приема, че не следва да се допусне касационно обжалване по този правен въпрос на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС относно отговорността за вреди по чл.2а ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, намират приложение общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, според които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. Всеки случай е индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2а от ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето (физическо и психическо) на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.), ЗОПДНПИ/отм./, ЗПКОНПИ как воденото производство се е отразило (е променило) начина на живот на проверяваното лице. В настоящият случай при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди на всеки от ищците въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи с посочената практика на ВКС. В мотивите на решението са изложени приетите за установени релевантни факти и обстоятелства и тяхното значение за обезщетението за неимуществени вреди. Следователно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не се установява. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос. С т.11 от т.решение № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съгласно чл. 4 ЗОДВПГ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. С решение по гр.дело № 3026/2008 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че в хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена-връзка между поведението на деца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. За да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД е нужно освен това, увреждащото деяние /действие или бездействие/ да е противоправно. Противоправността на общо основание също е факт, подлежащ на доказване и той не се презумира, като доказателствената тежест е отново за ищеца. Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С обжалваната част от въззивното решение е прието, че са налице предпоставките за възникване отговорността на държавата по чл.2а ЗОДОВ – незаконност на действията на КУИППД – сега КПКОНПИ по подготовка, осигуряване и водене пред съд на производство за отнемане на имущество от ищеца, като лице извършило престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.3,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ и от ищцата като лице от кръга на тези по чл.5-10 от ЗОПДИППД/отм./, настъпили неимуществени вреди и причинна връзка между извършените действия и настъпилите вреди. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. С т.II от ППВС № 4/1968 г. на ВС е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. С решение № 124/11.11.2010 г. по т.дело № 708/2009 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е възприета цитираната практика на ВС и е прието, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. С въззивното решение съдът е определил размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди на всеки от ищците, като е извършил преценка на всички конкретно установени обстоятелства по делото, касаещи предмета, продължителността и интензитета на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретния начин на засягане на честта и доброто име на всеки от ищците в обществото, съобразно тяхната възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето (физическо и психическо) на ищците, засягане на взаимоотношенията в семейството, както и установените специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.), как воденото производство се е отразило (е променило) начина на живот на ищците. С оглед на посоченото съдът преценява, че правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната задължителна практика на ВС и практиката на ВКС. Поради това основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос не е установено. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение