Определение № 40 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 34/2009 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е разпореждането на Пловдивския окръжен съд от 30.10.2008 г. по гр.д. № 2452/2008 за връщане на касационна жалба. Недоволен от разпореждането е жалбоподателят Х. М. М., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че цената на предявения павлов иск е различна от данъчната оценка на имота, предмет на оспорваната разпоредителна сделка и тя няма значение обжалваемостта на решението, тъй като ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК се отнася само за паричните искове. Ответниците по жалбата не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалването разпореждане, въззивният съд е приел, че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е под 1.000 лева, колкото е данъчната оценка на частта от имота, предмет на оспорваната разпоредителна сделка. Данъчната оценка на целия имот е 1907,10 лева, а на прехвърлената част – 158,92 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е под 1.000 лева. Предявен е павлов иск, с който се претендира относителната недействителност на разпоредителна сделка с идеална част от имот. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 цената на иска за недействителност на договор, който има за предмет вещни права върху недвижим имот е данъчната оценка на имота. Прехвърлениет имот има данъчна оценка. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск и решението е обжалвано, поради което обжалваемият интерес пред въззивната инстанция съвпада с цената на предявения иск. Няма основание да се приеме, че ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК се отнася единствено за паричните искове. Такова беше разрешението в чл. 218а ГПК (отм.), съгласно който не подлежаха на касационно обжалване въззивните решения по парични искове с цена иска до 5.000 лева по граждански дела и до 25.000 лева по търговски дела. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1.000 лева, т.е. включени са не само паричните, но и всички оценяеми искове, като меродавна е не цената на предявения иск, а обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция – паричната оценка на тази част от предмета на делото, която е останала за разглеждане от въззивната инстанция. Като е съобразил изложеното, съдът е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение