Определение № 4359 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4532/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, второ ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. В. А., чрез адв. С. Н. от ПАК срещу определение №50298/18.10.2022 г. постановено по постановено по гр. д. № 592/2022 г. на ВКС, IV г.о., с което е върната като процесуално недопустима частната жалба на А. А. с вх. №507956/04.10.2022 г. срещу определение № 50687 от 28.09.2022 г. по гр. д. № 592/2022 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение №152/01.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1144/2021 г. на Окръжен съд -Пловдив. За да постанови този резултат съдът е приел, че определенията на тричленни състави на ВКС, постановени в производството по чл. 288 ГПК, не подлежат на обжалване пред друг състав на ВКС. Правят се доводи, за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Правилно ВКС е приел, че определението на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване. С нормата на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ се ограничава достъпът до касационно обжалване и на касационната инстанция се предостави правото да селектира касационните жалби. Определението, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение няма за предмет допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл. 286, ал. 1 ГПК, а достъпа до касационно обжалване, който е предоставен на преценката на касационната инстанция, осъществявана въз основа на критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разпоредбата на чл. 288 ГПК не е предвидена обжалваемост на тези определения, те не са и от категорията определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащи по нататъшното развитие на делото. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната до разглеждане. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение