Определение № 558 от 18.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4958/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 17. 06.2013г. по гр.д.№3789/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е върната касационна жалба на Х. М. С., Г. С. С. и И. С. Н. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд от 21.12.2012г. по в.гр.д. № 619/2011г. оставена без разглеждане касационната жалба на Я. А. Жалбоподателите Х. М. С., Г. С. С. и И. С. Н. поддържат, че определението е неправилно и молят да бъде отменено като бъде разгледани по същество касационните им жалби. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното определение ВКС, ІІІ г. о., е върнал касационните жалби на частните жалбоподатели, като е посочил, че същите са подадени чрез въззивния съд съответно на 06.02.2013г. и на 26.02.2013г. т.е. отношение на тях се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията по ДВ бр. 100 от 21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Установено е, че данъчната оценка на процесния имот е 5056,80 лв., а цената на всеки един от исковете, определена съгласно действалата към момента на предявяването им разпоредба на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, е 1265,20 лв, поради което касациожнните жалби са върнати. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че определението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / след изменението и с бр.100/2010г./, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът