Определение № 399 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 769/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба, подадена от Е. К. М. чрез адвокати от САК - А. Ч. и М. П., срещу въззивно Решение № 6361 от 19.11.2024 г. по в.гр.д.№ 13313/2023 г. на Софийски градски съд, ІІ „в“ възз.състав, с което (в резултат от потвърждаването на Решение № 14687 от 04.09.2023 г. по гр.д.№ 48965/2022 г. на Софийски районен съд, 45 гр.състав в обжалваната част) Е. К. М. е осъдена да заплати на С. А. А. сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и авторитета на ищеца в обществото, емоционален дискомфорт, душевни болки и страдания, в резултат на подаден на 19.04.2022 г. сигнал до Главния прокурор, Омбудсмана, ДНСК, РДНСК-Благоевград и Община Симитли, в който се съдържа разгласяване на неверни позорящи твърдения по негов адрес и обвинение в престъпление, което не е извършил (унищожаване и повреждане на чужда собственост), както и вследствие на общия негативен контекст, в който твърденията и обвиненията са направени, включително внушавайки корупционна дейност, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 19.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Ответникът по касация С. А. А. е подал писмен отговор чрез адвокат Е. В. от АК - П., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Прието е, че в процесния сигнал, подаден през м. април 2022 г. ответницата излага доводи за продължаващи незаконни и неправомерни разрушителни действия в имота й – изрязване на стрехата и тотално разрушение на североизточния скат на покрива й. В сигнала си ответницата окачествява резултатите от извършените проверки по нейни предходни жалби и сигнали като „недействителни, манипулативни и нищожни, обслужващи единствено интересите на Кмета и неговия син, без да се вземе предвид обективната истина и причините, довели до състоянието, в което се намира североизточния скат на покрива на сградата”. Посочено е, че проблемът (необходимост от ремонт за отвеждане на дъждовните води от покрива на жилищната сграда, собственост на Е. М., за което й е съставено предписание) e създаден от изрязаната стреха на покрива на къщата й от господин А. и последващото незаконно и неправомерно пристрояване на неговия имот. В сигнала се говори за „бързане”, което било породено от „желанието да се заличат незаконните действия, без да бъдат констатирани истинските нарушения, извършени от сина на Кмета”. Счита, че образуването на преписка по чл. 195 ЗУТ спрямо имота й представлява доказателство за „поредното посегателство на собствеността й”, без за това да е искано нейното мнение и съгласие. Въззивният съд е посочил, че доколкото по делото не се спори, че имотът, в който е извършено соченото като незаконно пристрояване, е собственост на ищеца С. А., то под „г-н А.” следва да се приеме именно ищеца, а не както в хода на делото твърди ответницата – неговият баща А. А.. С оглед приетия от въззивната инстанция протокол № 11699 от 24.04.2024 г. по гр.д.№ 9817/2023 г. на СРС, 150 състав, в открито съдебно заседание на 24.04.2024 г. самата ответница е заявила, че: „С господин А. (т.е. бащата) нямам конфликт. Този конфликт беше създаден от сина му. Започна се така срещу мен. Доказаха се моите основателни сигнали”. Не е спорно по делото, че двете сгради, реализирани съответно една в имота на ищеца и една в имота на ответницата, са изградени на калкан. От представената от ответницата с отговора на исковата молба Заповед № 317 от 04.05.2016 г. е установено, че е допуснато изработване на работен устройствен план за три имота, два от които собственост на страните по спора, както и изготвяне на инвестиционен проект за имота на ответницата. С възражение от 19.04.2016 г. ответницата е възразила срещу предоставения й проект за преустройство в УПИ *-*, граничещ с нейния собствен УПИ *-*. Видно от последвалия отговор от 25.08.2016 г. на МРРБ-ДНСК, не са намерени основания за предприемане на действия, тъй като в РО НСК Благоевград е постъпило писмо с входящ номер от 16.08.2016 г., подписано от Главния архитект на Община Симитли, съгласно което за УПИ *-*, кв. 39 по плана на [населено място] инвестиционни проекти не са одобрявани, както и не е издавано разрешение за строеж по същото. Установено е от представените по делото писмени доказателства, че за извършеното през 2016 г. от страна на ищеца преустройство на собствената му къща е издадено Разрешение за строеж № 21 от 18.08.2016 г. на Главния архитект на Община Симитли, което разрешение е въз основа на одобрен инвестиционен проект от 16.08.2016 г. (представен с прокурорска преписка № 2601 от 2021 г. на ОП-Благоевград по подадените от ответницата сигнали). Разрешението за строеж е обявено с писмо изх.№ 26-00-52 от 25.08.2016 г. на заинтересованите лица и върху същото е отбелязано, че е влязло в сила на 15.09.2016 г. Не е установено, а и не се твърди от ответницата същата да е обжалвала разрешението за строеж по реда на чл. 149, ал. 3 ЗУТ, при твърдения да е заинтересована страна съобразно чл. 39, ал. 2 ЗУТ. В производството по предявения срещу ответницата иск по чл. 45 ЗЗД се иска от самата ответница гражданският съд да извърши проверка за законосъобразност на строителните книжа, издадени в полза на ищеца. Прието е, че тази проверка е недопустимо да бъде направена от гражданския съд, тъй като в случая действа забраната на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК. Косвеният съдебен контрол е недопустим, тъй като инвестиционните проекти и разрешенията за строеж могат да се отменят само след преценка да законосъобразност при подадена жалба от заинтересувано лице в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на ЗУТ. След като ответницата не е обжалвала разрешението за строеж по реда на чл. 149, ал. 3 ЗУТ, то същото е влязло в сила и гражданският съд е длъжен да го зачете и съответно да приеме, че е издадено при спазване на изискванията за законосъобразност. Съгласно становището на Главния архитект на Община Симитли, за двата имота – този на ищеца и този на ответницата, със Заповед № 24 от 13.02.1990 г. на Кмета на Община Симитли е одобрен влязъл в сила ПУП-ПЗ, съгласно който е предвидено застрояване на сгради с магазини и три етажа. Предвидената за застрояване сграда в имота на ответницата М. следва да покрие калканната стена на сградата, собственост на ищеца С. А.. Този ПУП-ПЗ е създал свързано застрояване в имотите още през 1990 г. Представена е преписка на РДНСК-Софийска област, която е извършила последната проверка по строителните книжа, издадени в полза на ищеца, като в отговора от 14.12.2022 г. е проследена и регулационната история на двата съседни имота. В същата се съдържа извод за законността на строежа, реализиран от страна на ищеца. Реализираният строеж е въведен в експлоатация с удостоверение № 10 от 22.12.2016 г. Прието е, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и Разрешение за строеж № 21 от 18.08.2016г., издадено от Главния архитект на Община Симитли. Строежът е заснет и нанесен в плана на град Симитли съгласно Удостоверение № 335 от 22.12.2016 г. За обекта има издаден технически паспорт с рег.№ 421 от 18.11.2016 г. Не се установява ответницата да е оспорила Удостоверение № 10 от 22.12.2016 г., Удостоверение № 335 от 22.12.2016 г. и технически паспорт с рег.№ 421 от 18.11.2016 г. От приетите по делото писмо на ДНСК, РДНСК – гр. Благоевград № 2600-07 от 18.03.2022 г. е установено, че обтегнатите отношения между страните по спора датират от 2016 г. и са свързани със строителството в собствения на ищеца УПИ *-*. По първия сигнал в РДНСК е образувана преписка № СМ-563/2016 г. във връзка с инвестиционен проект за тавански етаж в УПИ *-*, а през 2022 г. е постъпил сигнал от ищеца в РДНСК, по който е образувана преписка № СМ-119/2022 г. относно монтирана отводнителна тръба в съседното УПИ, собственост на ответницата. По преписката и след отговор на Главния архитект на община Симитли, въпреки изразеното от ответницата за липса на разрешение за строеж, е посочено, че е налично такова, като е констатирано, че издаденото от Главния архитект Разрешение за строеж № 21 от 18.08.2016 г. е постъпило в РДНСК на 26.08.2016 г. след писмо на Е. М. с изх.№ СМ-56301-774 от 25.08.2016 г. Посочено е, че поради констатираното РДНСК Благоевград не намира основание за предприемане на последващи действия, във връзка с последващо постъпило в РО НСК Благоевград с вх.№ СМ-563-00-512 от 16.02.2022 г. становище от ответницата. Впоследствие е постъпила нова жалба от Е. М. в ДНСК с вх.№ БД-1518-03-416 от 09.03.2022 г., касаеща строителство в УПИ *-* и строителство в УПИ *-*, в която са изложени съображения за неяснота във връзка с издаденото разрешение за строеж № РС-21 от 2016 г. По делото е приета преписка № 2601/2021 г. по описа на ОП-гр. Благоевград, образувана по сигнал на Е. М. с твърдения за извършени неправомерни действия - незаконно пристрояване и надстрояване в УПИ *-* в кв. 39 в [населено място]. По преписката са налични данни и за последващи сигнали на Е. М.. В сигнала М. е признала, че е уведомена с писмо № 23-00-12 от 08.04.2016 г. за инвестиционните намерения в съседния имот, като в законовия срок е подала възражение с вх.№ 23-00.12 от 19.04.2016 г. Получила била отговор, че разрешение за строеж не е издавано, като настоявала да се премахнат всички съоръжения, излизащи извън равнината на калкана по границата на имота й, включително стрехата, както и незаконно отворените прозорци, щори и висящи кабели и да бъде окончателно освободен имота й. Впоследствие е установено издаденото разрешение за строеж, като ОП - Благоевград не е установила незаконно строителство, поради което с резолюция от 25.02.2022 г. е прекратила производството по пр.пр.№ 2601/2021 г. С резолюция по преписка № 2356/2022 г. на АП-София е отменена резолюция на ОП-Благоевград от 25.02.2022 г. за прекратяване на преписка № 2601/2021 г., като делото е върнато на ОП-Благоевград за продължаване на съответните действия. С резолюция от 16.12.2022 г. по преписка № 711/2021 г. прокурор при ВАП е отменил резолюция от 11.11.2022 г. на АП-София, с която е отменена Резолюция от 25.02.2022 г. на ОП-гр. Благоевград, за прекратяване на преписка № 2601/2021 г., като по този начин резолюция от 25.02.2022 г. е влязла в сила. Последното обстоятелство е настъпило в хода на процеса и е обсъдено като факт от значение за спора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. От данните по прокурорската преписка е видно, че всички актове по сигналите, жалбите и възраженията на ответницата са й били съобщени. Изграденото електрическо трасе, което е преминавало през имота на ответницата и за което същата е подала сигнал, е премахнато. Твърдяното от ответницата, че от страна на ищеца е налице унищожаване на стрехата на сградата й, не е доказано. Напротив – видно от констатациите в отговора от 04.12.2022 г. на РДНСК-Софийска област, при извършена проверка на място и съответното замерване е установено, че сградата, собственост на ответницата, е с по-малка площ от тази, която е била декларирана за снабдяване с удостоверение за търпимост - с реална площ от 43,20 кв.м., отразена в плана от 1951 г., а декларирана площ от 80,20 кв.м. Към сградата е изпълнен навес и бетонова площадка, които не са отразени в нито една от скиците. Строежът на тези два обекта е реализиран през 2012 г. Констатирано е, че стрехата, за която ответницата говори, попада в съседните имоти. Проверката е извършена от независим орган, както ответницата е пожелала – РДНСК-Софийска област. Въззивният съд е приел, че независимо от приключилата проверка от Прокуратурата на Република България, както и тази, извършена от РДНСК Софийска област, ответницата продължава да твърди наличие на незаконно строителство и злоупотреба с власт от страна на бащата на ищеца, респ. на самия ищец по повод снабдяването му със строителни книжа за процесния строеж. Прието е, че именно в това се състои злоупотребата с право – знаейки за съществуването на строителни книжа за сградата, собственост на ищеца, както и за резултатите от извършените проверки от страна на институциите, които ответницата сезира повече от 6 години, продължава да твърди, че такива нарушения са осъществени от страна на ищеца и това се дължи на „покровителството” от страна на неговия баща, който е кмет на Община Симитли. Въззивният съд е направил извод, че подаването на поредния сигнал (процесния) излиза извън рамките на защита на конституционните права на ответницата и с това се навлиза недопустимо в сферата на ищеца, която се накърнява от това поведение на ответницата. От показанията на разпитания по делото свидетел Г. И. въззивният съд е приел за установено, че твърдяното от ответницата в подадените от нея сигнали, вкл. процесния, е достигнало до знанието на обществеността в гр. Симитли, както и че ищецът е търпял неимуществени вреди по тази причина. Отразените в негативен контекст неверни твърдения от страна на ответницата в процесния сигнал са в състояние да предизвикат отрицателна оценка на обществото. Направен е извод, че от страна на ищеца са доказани кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 45 ЗЗД, както и че обезщетение в размер на сумата 4 000 лв. отговаря на критериите по чл. 52 ЗЗД. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по проблема „за нарушението на принципа на защита на подателите на жалби от преследване“, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Налице ли са предпоставки за ангажиране на деликтна отговорност на ответника-касатор на основание чл. 45 ЗЗД, когато той е упражнил едно свое субективно конституционно закрепено право - правото на защита посредством подаване на жалба до компетентен орган?“. Относно първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: Решение № 245 от 05.11.2014 г. по гр.д.№ 1734/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 115 от 28.03.2022 г. по гр.д.№ 3749/2021 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 333 от 28.03.2016 г. по гр.д.№ 322/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 1347 от 18.12.2008 г. по гр.д.№ 5006/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 53 от 04.04.2018 г. по гр.д.№ 1913/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. Относно втория въпрос се твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението въпроси. Трайна и безпротиворечива е практиката на ВКС, че сезирането на надлежните органи на властта със сигнал или жалба от гражданите е конституционно гарантирано право и упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка или воля. Поради това, упражняването на това право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността да е налице злоупотреба с право, респ. - ангажирането на отговорността по чл. 45 ЗЗД за такава злоупотреба. Тя е противоправна и е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), както и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Противоправно е поведението, когато жалбата или сигналът не са отправени с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, а когато гражданинът знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това сезира съответния орган, за да навреди другиму или да накърни друг обществен интерес. Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестно упражняване на законно признато право, като доказателствената тежест е за ищеца. В този смисъл са Решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр.д.№ 1243/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 245 от 05.11.2014 г. по гр.д.№ 1734/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 53 от 04.04.2018 г. по гр.д.№ 1913/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с тази практика на ВКС – въззивният съд е извършил преценка дали ответницата е упражнила правото си недобросъвестно – да е знаела, че информацията, която излага в сигнала до компетентни държавни органи е невярна, и така да е злоупотребила с правото си с цел да увреди ищеца, поради което да бъде ангажирана нейната отговорност на основание чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че подаването на поредния сигнал от ответницата до държавен орган е израз на злоупотреба с право, тъй като е знаела за съществуването на строителни книжа за сградата на ищеца и за резултатите от извършваните от страна на институциите проверки по повод подаваните от нейна страна жалби и сигнали, завършвали със заключение за липса на данни за допуснати нарушения. Направил е извод, че подаването на процесния сигнал излиза извън рамките на защита на конституционните права на ответницата и с това се навлиза недопустимо в сферата на ищеца, която се накърнява от това поведение на ответницата. Наличието на практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана и с която въззивният акт е съобразен, едновременно изключва наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно - от самия прочит на текста му не се установява грубо нарушение на закона, нито прилагането на закона в обратен смисъл или прилагане на отменена или несъществуваща норма; няма данни и за нарушаване правилата на формалната логика, на научни или опитни правила. Служебната проверка не води на извод да е налице някое от останалите основания, предвидени с чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед липсата на основание за допускане на касационното обжалване, касаторката дължи да заплати на ответника по касация разноските, направени във връзка с депозирането на отговор на касационната жалба, т.е. сумата 1 000 лв., представляваща уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 17). На основание чл. 5, 12 и 13 ЗВЕРБ сумата се присъжда в настоящата валута и възлиза на 511,29 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия