Определение № 1502 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5838/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 143 от 23.04.2014 година по гр.д. № 1130/2014 г. на Старозагорски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 т.2 и т.3 КТ, предявени от С. И. Д. от [населено място] против „А. за с. и о.С.”, Е., [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „охранител” с място на работа Фотоволтаичен парк, [населено място], [община]. Трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед за дисциплинарно уволнение № 311219А от 23.09.2013 г. за допуснати нарушения по чл. 187, т.7 и т.10 КТ – в разрез с възложената му трудови задължения е допуснал нарушение целостта на оградата на охранявания обект и създаване на зеленчукова градина на територията на обекта и неправомерно използване на външни електронни носители за свързване с интернет и компютърни игри, в резултат на които е настъпило смущение в работата на охранителните камери на обекта. Прието е, че извършването на дисциплинарни нарушения не е доказано; че не е доказано ищецът да е създал лично зеленчуковата градина или да е разрушил целостта на оградата и тъй като отговорността на лицата е лична, то дисциплинарната му отговорност не може да бъде ангажирана. Прието и че ищецът не е имал задължения да съобщава на работодателя за нарушения, извършени от други служители, което би довело до нарушаване на колегиалните им отношения; че не е установено да е извършено лично от ищеца и нарушението, изразяващо се във вмешателство на външни електронни носители в системата за видеонаблюдение. Формиран е извод, че дори и нарушенията да са извършени, наложеното наказание не съответства на тежестта им, поради което дисциплинарното наказание е наложено незаконно. Предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са уважени като основателни. Касационна жалба против решението на Старозагорски окръжен съд е постъпила от „А. за с. и о. С.”, Е.. Поддържа се, че въпросите (след уточнението им съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК ВКС): изключена ли е личната дисциплинарна отговорност, когато нарушението е допуснато от неколцина; съставлява ли дисциплинарно нарушение неизпълнението на основни трудови задължения по длъжностна характеристика, свързана с опазването на сериозни материални блага, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата и се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси дават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, воден от което