Определение № 2161 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 761/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение №2741 от 22.11.2023г. по в.ч.гр.д. № 2570/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VІІІ състав е оставена без уважение частна жалба с вх.№9808/18.07.2023г., подадена от Х. Б. Г. срещу протоколно определение на Районен съд-Асеновград от 12.07.2023г. по гр.д.№994/2021г., с което на основание чл. 229, ал. 4 ГПК производството по делото е спряно до решаване на спора по гр.д.№1050/2023г. по описа на РС-Асеновград. Така постановеният съдебен акт е обжалван от Х. Б. Г. чрез процесуалния му представител адв.В. С. от АК-П. с оплаквания, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и с искане да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. За неправилен счита извода на въззивния съд, че предявеният по реда на чл. 37 ЗН иск е преюдициален по отношение на иска за възстановяване на запазена част от наследство и на иска за делба. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроса кой иск е преюдициален - този касаещ запазената част или искът за отмяна на дарението, извършено на база на завещанието. Поддържа също така, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване съставът на I г.о. на Върховния касационен съд намира следното: Производството по делото е образувано по предявени от Х. Б. Г. срещу М. Т. А. иск за възстановяване на запазената му част от наследството на Б. Х. Г., починал на 20.08.2018г., чрез намаляване на извършено от наследодателя в полза на ответницата завещание, обективно съединен с иск за делба на недвижим имот, предмет на завещателното разпореждане, представляващ апартамент №1, находящ се в [населено място], на [улица], етаж 2, с идентификатор на обекта 00702.512.242.1.1. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Т. А. е оспорила така предявените искове с твърдението, че е дарила процесния апартамент на своя внук В. Х. Г.(н.а.№13, н.д.№1946/01.08.2019г.) и към настоящия момент не е собственик/съсобственик на този имот. С молба с вх.№7936/07.12.2021г. Х. Б. Г. е заявил, че насочва иска за делба и срещу настоящия собственик на имота В. Х. Г.. С протоколно определение от 17.12.2021г. първоинстанционният съд е конституирал като ответник В. Х. Г.. С последваща молба вх.№1370/30.01.2023г. Х. Б. Г. е уточнил, че поддържа иска за възстановяване на запазената си част от наследството на Б. Х. Г. срещу М. Т. А., а срещу В. Х. Г. предявява по реда на чл. 37 ЗН иск за отмяна на извършеното в негова полза от М. Т. А. през 2019г. дарение. С протоколно определение от 08.06.2023г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за приемане за съвместно разглеждане на предявения срещу В. Х. Г. иск за отмяна на дарението по реда на чл. 37 ЗН, разделил е производството като е приел, че производството по гр.д.№994/2021г. продължава по предявените искове за възстановяване на запазената част от наследството на Б. Х. Г. и за делба на апартамента, предмет на дарственото разпореждане. В проведеното по гр.д.№994/2021г. открито съдебно заседание на 12.07.2023г., след като е констатирал, че по подадената от Х. Б. Г. срещу В. Х. Г. искова молба с правно основание чл. 37 ЗН е образувано производство по гр.д.№1050/2023г. по описа на РС-Асеновград, ІV-ти граждански състав, първоинстанционният съд е спрял производството по гр.д.№994/2021г., като е приел, че разглежданият по гр.д.№1050/2023г. спор с правно основание чл. 37 ЗН е с преюдициален характер по отношение на спора по гр.д.№994/2021г. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение подадената от Х. Б. Г. частна жалба срещу определението за спиране на производството по гр.д.№994/2021г., като е приел, че правилно при условията на преюдициалност производството по гр.д.№994/2021г. е спряно до решаването на гр.д.№1050/2023г., явяващо се от значение за решаването му. Изложил е съображения, че искът по чл. 37 ЗН е преюдициален по отношение на останалите, тъй като най-напред следва да се изясни въпросът относно отчуждението на наследството и дали това отчуждение би накърнило запазената част от наследството на претендиращия и едва тогава следва да се решава въпросът със запазената част от наследството и каква част от нея същият може да получи. Настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на обжалвания съдебен акт до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед извода на въззивния съд, че производството по чл. 37 ЗН е преюдициално както по отношение на претенцията за възстановяване на запазената част от наследството, така и по отношение на иска за делба, и предвид липса на съдебна практика по поставения в изложението правен въпрос, който с оглед особеностите на настоящия случай следва да бъде уточнен както следва: При предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството и иск за делба срещу ползващото се от завещателното разпореждане лице, ако последното се е разпоредило със завещаното имущество и впоследствие по реда на чл. 37 ЗН е предявен иск за отмяна на разпореждането срещу лицето, в полза на което същото е било извършено, каква е връзката на преюдициалност между така предявените искове. По така поставения въпрос настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното: Искът за възстановяване на запазена част от наследството е преюдициален по отношение на иска за делба, тъй като извод за наличие, респ. за липса на съсобственост между страните може да бъде направен едва след като съдът се произнесе по въпроса дали извършеното от наследодателя завещателно разпореждане или дарение накърнява запазената част на наследника с право на такава част, както и по въпроса по какъв начин следва да се извърши възстановяването - имотът, предмет на завещателно или дарствено разпореждане, може да бъде допуснат до делба само ако по реда на чл. 36, ал. 1 ЗН имотът бъде върнат изцяло в наследството, респ. възстановяването се извърши като на наследника с право на запазена част бъде предоставена идеална част от завещания, респ. от подарения имот, както и при намаляване на универсално завещателно разпореждане. Възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от лицето, срещу когото е постановено намалението, но само при условията на чл. 37 ЗН. Отчужденията с имота, извършени от лицето, ползващо се от завещателните или от дарствените разпорежедания на наследодателя, могат да бъдат отменени само ако са извършени в посочените в чл. 37 ЗН срокове и то ако наследникът не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Преди искът за възстановяване на запазената част от наследството да бъде разгледан от съда, не би било възможно да се направи извод за допустимостта и основателността на отменителния иск по чл. 37 ЗН. Искът за отмяна на отчужденията на завещан или подарен имот, извършени от заветниците или надарените, може да бъде предявен след като срещу тези лица е постановено намаление на завещанието, респ. дарението. Както последователно приема ВКС в своята практика, по своята правна природа искът по чл. 37 ЗН е конститутивен и субективното преобразуващо право на наследника със запазена част да иска отмяна на горепосочените отчуждения се поражда едва когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване на запазената част от наследството чрез намаление на завет или дарение (решение №208/27.11.2015г. по гр.д.№189/2015г. на І г.о. на ВКС). Възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от ползващото се от завещателното разпореждане лице, срещу когото е постановено намалението, но в този случай е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице по реда на чл. 37 ЗН, предявен след като решението по предявения иск за възстановяване на запазената част от наследството влезе в сила. Искът за възстановяване на запазената част от наследството, предявен по реда на чл. 30 ЗН срещу ползващото се от завещанието или дарението лице, следователно е преюдициален по отношение на отменителния иск по чл. 37 ЗН. Когато искът за възстановяване на запазената част от наследството е предявен при условията на обективно съединяване с иск за делба, но ползващото се от завещателното разпореждане лице е прехвърлило имота, предмет на завещателното разпореждане на трето лице, дори искът по чл. 30 ЗН да се приеме за основателен, за да бъде направен извод, че имотът е съсобствен, е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице по реда на чл. 37 ЗН, а съответно до провеждането на този иск не може да бъде допусната делбата (решение №554 от 21.10.2009г. по гр.д.№45/2009г. на ІІ г.о. на ВКС). Следователно в подобна хипотеза отменителният иск по чл. 37 ЗН е преюдициален по отношение на иска за делба, но не и по отношение на иска за възстановяване на запазената част от наследството, предявен по реда на чл. 30 ЗН. До провеждането на този иск въпреки извършеното по реда на чл. 30 ЗН намаление не може да се допусне делбата, тъй като все още е спорен въпросът дали е налице съсобственост, която може да бъде прекратена чрез съдебна делба. Първо трябва да бъде разрешен спорът по предявения иск за възстановяване на запазената част от наследството, след това следва да бъде разгледан отменителният иск по чл. 37 ЗН и едва след приключването на производството по този иск съдът следва да се произнесе и по искането за допускане на завещаното, респ. подареното от наследодателя имущество до делба. В подобна хипотеза трите иска следва да бъдат разделени за разглеждане в самостоятелни производства, след което производството по отменителния иск по чл. 37 ЗН бъде спряно до приключване на производството по иска за възстановяване на запазената част от наследството, а производството по иска за делба да бъде спряно до приключване на производството както на иска, предявен по реда на чл. 30 ЗН, така и на иска, предявен по реда на чл. 37 ЗН. Обжалваният акт не съответства на изразеното по-горе становище по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, както и на изискванията на процесуалния закон, че производството по обусловения иск следва да бъде спряно до приключване на производството по обуславящия, а не обратното. Неправилна е преценката на въззивния и на първоинстанционния съд, че искът по чл. 37 ЗН е обуславящ по отношение на иска по чл. 30 ЗН. Поради това обжалваният съдебен акт на въззивния съд, както и определението на първоинстанционния съд, с което производството по гр.д.№994/2021г. е спряно в неговата цялост до приключване на производството по гр.д.№1050/2023г., следва да бъдат отменени и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№994/2021г. с указания да се извърши цялостна преценка за връзката на преюдициалност по отношение и на трите предявени иска съобразно изложените по-горе съображения. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение