Определение № 987 от 05.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4652/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 1135 от 8.08.2022г. по в.гр.д. № 210 по описа за 2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 264277 от 28.06.2021г. по гр.д.№ 7068/2020г. на Софийски градски съд като са осъдени П. Ф. Ц. и Н. К. М. да заплатят солидарно на Н. Д. К., на основание чл.79 ЗЗД, сумата от 1 000евро, представляваща част от неизплатени задължения за лихви за забава върху продажната цена на магазин в [населено място], [улица], дължими за периода 16.06.2012г.-1.11.2016г., на обща стойност 30 857.80евро, съгласно споразумение от 1.11.2016г., сумата от 1 000евро, представляваща част от неизплатено задължение за идеални части от дворното място, върху което е построен магазина, съгласно споразумение от 1.11.2016г.,заедно със законната лихва от 16.07.2020г., като отхвърля частичния иск за 13 338.76евро, представляваща част от неизплатена цена за закупуване на магазина на обща стойност 42 660 евро, като са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е постановил акта си като е приел, че задължението за заплащане на цената на магазина е погасено в хода на образуваното между страните изпълнително дело. До този извод е стигнал след като е обсъдил ангажираните по делото доказателства и е приел следното: С н.а.№ 40 по н.д.№ 38/2011г.ищецът е прехвърлил на всеки от ответниците собствеността върху Ѕ ид.ч.от процесния магазин с площ от 42.20кв.м., ведно с зимнични помещения от 8 и от 7 кв.м., като принадлежности, както и приспадащите се 45/1000 ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, срещу което ответниците са се задължили да заплатят сумата от 292 000 евро. В акта е посочено, че от тази сума по банкова сметка на ищеца ответниците са превели 112 000 евро. Останалата сума /от 180 000евро/ те се задължават да заплатят на шест равни месечни вности /по 30 000евро/ от м.01.2012г. до м.06.2012г. В акта е посочено и че „продавачът се задължава да прехвърли на купувачите и приспадащите се на магазина 4 500/100000 ид.ч.от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата, като страните ги остойностяват на 50 000 евро, която представлява част от договорената между страните обща продажна цена“. Купувачите не са изпълнили в срок поетото от тях задължение, във връзка с което е образувано изпълнително дело № 391/2016г., въз основа на издаден изпълнителен лист от 4.07.2016г. по заповед за незабавно изпълние по чл.417 ГПК. На 1.11.2016г. страните па н.а.№ 40 са сключили споразумение, преценено от въззивния съд като спогодба по чл.365 ЗЗД, с което са приели, че ответниците дължат: 50 000евро „неизплатена цена на мястото, в което е построен продадения магазин“, 42 660 евро,остатък от незаплатена продажна цена от Н. М.. Със споразумението е уговорена незабавна изискуемост на обединененото парично задължение и е учредена пасивна солидарност между купувачите, по смисъла на чл.121, ал.1 и сл. ЗЗД като общо дължимата сума от 123 517.80евро е разсрочена за плащане на три погасителни вноски. Въззивният съд е посочил, че не е налице новация, по смисъла на чл.107 ЗЗД, защото страните са целели да установят и уредят спорните правоотношения помежду си, а не да прекратят едно правно задължение и да го заменят с друго. Липсата на прекратяване на съществуващото задължение и отсъствието на желание за поемане на ново задължение, което съществено да се различава от прекратеното /по основание и по предмет/ са решаващите мотиви на съда, с които е мотивирана липсата на новация. Касае се за изразена воля за изменение на размера на вноските и срока за плащане на съществуващо задължениев размер на 123 517.80евро. Въз основа на представено от ЧСИ удостверение № 2165/15.03.2021г., издадено по изп.д.№ 391/2016г., въззивният съд е приел за установено, че исковата сума от 42 660евро, ведно с изтеклата от 17.06.2016г.законна мораторна лихва са изцяло удовлетворени, поради което с „резолюция от 15.03.2021г.на М. К., изп.дело е свършено“. Настъпилото плащане, в хода на исковия процес, съдът е преценил като факт, който следва да бъде съобразен, както и изразената от продавача воля да бъде промене реда за изпълнение на лихвоносното задължение, уреден в чл.76, ал.2 ЗЗД. На това основание е отхвърлен предявения като частичен иск за 13 338.76 евро от 43 660евро. С оглед мотивите на въззивният съд касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1,.3 ГПК по въпроса: Възможност или пречка за възникване на новация по чл.107 ЗЗД е, ако в акт с договорен характер /в случая споразумение/, наред с посочване на действащото занапред между кредитора и длъжника парично задължение, условия и режим на изпълнение /погасяване/, бъдат изброени по своя вид еднородни заължения, които имат ролята на съставни части на поетото занапред задължение? Според настоящият съдебен състав, по поставения от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото по същия е налице трайно установена съдебна практика /а наличието й изключва приложение на посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно същата /напр.вж.решения по т. д. № 650/2008 г. на II т. о., по гр. д. № 2292/2001 г. на V г. о., по т. д. № 27/2012 г. на II т. о., по т. д. № 4090/2013 г. на I т. о., по т. д. № 1603/2017 г. на II т. о., по т. д. № 2602/2014 г. на II т. о. и др./, отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Новацията по чл. 107 ЗЗД, разглеждана като договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел то да замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява, предпоставя кумулативното проявление на три елемента - наличие на действително старо задължение, пораждане на действително ново задължение и воля за подновяване, която трябва да е изразена от страните по ясен и недвусмислен начин и не трябва да се предполага или извежда по тълкувателен път. За да е налице обективна новация, новото задължение трябва да се различава от старото по предмета си / например стар дълг в пари се заменя с нов дълг за престиране на вещи/, или по каузата си /например дължима цена по договор за продажба да се оформи като заем/. Обективната новация по чл. 107 ЗЗД винаги предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане със споразумение между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото задължение и то при изрично и недвусмислено изразено новационно намерение /animus novandi/. Няма новация по чл. 107 ЗЗД, когато страните са изменили само размера на отделните вноски и/или размера на договорната лихва и сроковете за плащане, както е в случая, които не са съществени елементи на облигационното отношение. Преструктурирането на поетото задължение по първоначален договор, извършено с по-късно сключено споразумение, не съставлява новация. Липсата на посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което - съгласно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1 /2009г. на ОСГТК на ВКС – за да е налице следва поставеният правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия /за да е от значение за точното прилагане на закона/ и законите следва да са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид, настъпили в законодателството и обществените условия промени/ за да е налице необходимост от развитие на правото/, изключва възможността за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд