Определение № 18 от 05.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3208/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор Д.С. и на ответниците С. Ш. З., С. Х. С. и С. С. Ш., и тримата чрез адв. Е.С., срещу въззивно решение № 42/18.03.2025г. по в.гр.д.№ 295/23г. по описа на Апелативен съд Варна, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение: І. са отхвърлени исковете на КОНПИ по чл.142 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата от С. Ш. З. на сумите: 1/ 100 лв., представляваща равностойността на придобитите дружествени дялове в “Дермана” ЕООД, ЕИК[ЕИК]; 2/ 4 715 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 24.09.2009г. и отчужден на 16.01.2009г.; 3/ 1 848 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 20 15.08.2012г. и отчужден на 19.11.2013г.; 4/ 2 727.66 лв., представляваща получени парични средства от чужбина в периода от 13.11.2010г. до 29.09.2012г. и 5/ 80 399.57 лв., представляваща получени парични средства от чужбина в периода от 2013г. до 2018г., а от С. Х. С. на сумите: 1/ 21 000 лв., представляваща пазарната стойност на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Р., обл. Р., [улица], отчужден с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...., том ......, рег. № ......, дело № ............. от...............г. и 2/ 70 лв. - внесени по банкова сметка в лева № .........................., открита на 17.02.2014г. в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр С. Х. С.; ІІ. е потвърдено първоинстанционното решение за отнемане в полза на държавата на основание чл. 153 ЗОНПИ от С. Ш. З. на: 1/ едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 229,50 кв.м. и застроен обем, включващ подпокривното пространство, от 917,20 куб.м., с прилежащото й избено помещение с площ от 30 кв.м.; лятна кухня със застроена площ от 40 кв.м. и застроен обем от 88 кв.м.; гараж със застроена площ от 39,50 кв.м. и застроен обем от 106,65 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 40 кв.м., всички построени в дворно място с площ от 1363 кв.м., съставляващо УПИ XV-640 в кв. 32 по плана на селото, находящо се в [населено място], общ. Р., обл. Р., [улица], при граници на парцела: улица, парцел XVI-621, парцел XVII-624, парцел III-625, парцел IV-626 и парцел XIV-639, придобит с договор за покупко-продажба по нотариален акт № ......, том .........., рег. № .............., дело № ............ от ............... г.; 2/ т оварен автомобил „Фолксваген ЛТ 55“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първоначална регистрация 31.03.1998г., рама № W., двигател № ............., придобит на 19.04.2012г.; 3/ сумата 10 195 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 16.10.2018г. и отчужден на 12.11.2019г., а от С. С. Ш. - на сумата 10 369лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 30.10.2018г. и отчужден на 27.08.2019г. и ІІІ. е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от КОНПИ искове по чл.154, ал.2 вр. чл.143, т.2 ЗОНПИ срещу: 1/ С. Ш. З. и Ш. Х. Х. за обявяване за недействителна спрямо държавата на възмездна сделка – продажба по нотариален акт за покупко–продажба на недвижим имот № ........, том ................, рег. № ................., дело № ............ от .................г. и за отнемане от С. Ш. З. на продадения с нея имот с идентификатор ........................ и 2/ С. Х. С. и Е. А. Х. за обявяване за недействителна спрямо държавата възмездна сделка – продажба по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ....., том ........, рег. № ............., дело № ............... от ................ г. и за отнемане от С. Х. С. на продадения с нея имот с идентификатор .................................. Касаторът ищец КОНПИ иска отмяна на решението в частта по пункт ІІІ, като твърди, че в тази си част то е явно необосновано. Заявява, че атакуваните сделки са извършени след като ответниците С. Ш. З. и С. Х. С. са се признали за виновни с влязло в сила споразумение по нохд № 350/2019г. на ОС Разград, един ден след вдигане на наложените в наказателното производство възбрани върху продадените имоти, а процесуалните действия по претърсване и изземване в хода на наказателното производство са били публично известни и няма как купувачите по сделките, които са роднини на С. Х. С., да не са знаели за незаконния произход на придобитото имущество. Сочи и че в тежест на купувачите по сделките било да установят „фактите и обстоятелствата“ във връзка с произхода на придобитото, а те не са взели становище по делото и не са се явявали в съдебните заседания. Във връзка с посочените оплаквания в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: „1/ Следва ли да се доказват публично известни факти, станали достояние на обществото чрез медии и преса? 2/ Представлява ли противоречие на чл. 155 ГПК извода на съда, че ищецът не е доказал публично известен факт, станал достояние на цялото общество чрез разгласа на проведена мащабна акция от органите на наказателното производство? 3/ Следва ли в случаите на безспорно установен по делото незаконен източник на средствата за придобиване на имуществото на проверяваните лица, при публично достояние на обществото, да се приеме, че роднините са го придобили с цел прикриване на незаконния му произход или действителните права, свързани с него, съгласно разпоредбата на чл. 143, т.2 ЗОНПИ? 4/ Постановената осъдителна присъда за извършено деяние по чл. 253, ал.5 вр. ал. 4 вр. ал.3, т.2 вр. ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 НК и конфискуването на имуществото на ответниците индиция ли е за обосновано предположение, че процесното имущество е придобито с неустановен законен източник? 5/ За изключване на знание по чл. 143, т.2 ЗОНПИ у трети лица/ роднини, придобили по възмезден начин имуществото на ответниците, достатъчно обстоятелство ли е факта, че същите живеят в друго населено място, различно от това на ответниците? 6/ Знанието по чл. 142 т.2 ЗОНПИ следва ли да бъде отъждествявано с идентитет между постоянно жителство в едно и също населено място на продавача и купувача? 7/ За възприемането от страна на третото лице –купувач следва ли изрично заявяване пред него от страна на продавача/ проверяваното лице, че имуществото е придобито с неустановен източник на средства? 8/ Установените факти по отношение на отчуждителните сделки / един ден след отмяна на възбраните/ достатъчни ли са за доказване на обстоятелството, че третите лица са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито?“ Касаторите ответници С. Ш. З., С. Х. С. и С. С. Ш. обжалват въззивното решение в частта по пункт ІІ с доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при кредитиране на съдебно оценителските експертизи и на материалния закон - нарушение разпоредбата на чл. 152 ЗОНПИ по отношение имота в [населено място]; включване в наличното имущество на иззетите като веществени доказателства пари и златни накити, имота в [населено място] и две МПС, които в края на проверявания период не съществували, както и включване в разходите по икономическия анализ на средства за издръжка на дъщерята на С. С., която не живеела при майка си и на сумата 13 366, 63 лева за задгранични пътувания, изчислена съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В контекста на оплакванията, в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се поставят следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Следва ли въззивният съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?; 2/ Следва ли да бъде изключено от размера на несъответствието по §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ възмездно придобитото през проверявания период имущество, поради обстоятелството, че правата на Държавата да се постанови отнемане в нейна полза на това имущество са погасени по давност ? Следва ли да се обсъди и приложи разпоредбата на чл. 152 ЗОНПИ преди да се уважи искането на държавата за отнемане на възмездно придобит недвижим имот при положение, че то е погасено по давност?; 3/ Представляват ли имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?; 4/ Представляват ли имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ иззетите в досъдебното производство парични средства и златни накити на обща стойност 621 606, 84 лева, които не са налични в края на проверявания период, не са били предмет на искането и е прието от наказателния съд, че техният произход е от тежко умишлено престъпление? и 5/ Следва ли разходите за задгранични пътувания да се изчисляват съгласно НСКСЧ при положение, че липсват доказателства за служебно командироване на лица или за специализации? Чия е доказателствената тежест в случая? Насрещните страни по жалбата на ищеца - Ш. Х. Х. и Е. А. Х., не са взели становище. Ищецът КОНПИ оспорва касационната жалба на ответниците С. Ш. З., С. Х. С. и С. С. Ш., и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Съдът намира за допустими касационните жалби, а по исканията за допускане на касационно обжалване съобрази следното: За да постанови решението си, въззивният съд е достигнал до следните изводи досежно релевантните обстоятелства - наличното в края на проверявания период имущество, нетния доход на проверяваните лица и размера на несъответствието: Придобитото през проверявания период - от 12.08.2009г. до 12.08.2019г. имущество от С. Ш., С. С. и свързаните с тях лица, което е налично към 12.08.2019г., включва: 1/. товарен автомобил Фолксваген LT55 с рег. [рег.номер на МПС], закупен от С. З. по договор от 19.04.2012г.; 2/. товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. [рег.номер на МПС], закупен от С. З. с договор от 16.10.2018г., отчужден след края на проверявания период; 3/. л.а. БМВ 530HD с рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор от 30.10.2018г. от непълнолетния към този момент ответник С. Ш., отчужден след края на периода и 4/. л.а. БМВ Z4 с рег. [рег.номер на МПС], закупен от С. С. по договор от 16.09.2019г., конфискуван с одобреното от наказателния съд споразумение по нохд № 350/2019г. по описа на ОС Разград след края на периода; 5/ апартамент с идентификатор 61710.505.547.1.10, ведно с прилежащите му избено и таванско помещения, находящ се в [населено място], [улица] /нот.акт № ...../......г./, отчужден след края на проверявания период; 6/. жилище с идентификатор ....................., ведно с прилежащите му приземна стая и таванско помещение, находящо се в [населено място], [улица] /нот.акт № ..../................г./, отчуждено след края на проверявания период; 7/. самостоятелен обект за обслужваща дейност за битови услуги, съставляващ имот с идентификатор ....................................................., находящ се в [населено място], [улица] /нот.акт № ...../...........г./, конфискуван впоследствие със споразумението по нохд № 350/2019г. по описа на ОС Разград; 8/ изградени през проверявания период в собствен на С. З. УПИ ХV-640, [населено място], [улица] жилищна сграда, лятна кухня и гараж, описани в КНА № ..., том ...., рег. № ....., д. № ....../.....................г. 9/ дружествени дялове - 10 дяла на обща стойност 100 лв. от „Дермана“ ЕООД, регистрирано на 29.10.2013г. и 10/ иззетите на 06.08.2009г. в досъдебното производство по нохд № 350/2019г. по описа на ОС Разград като веществени доказателства налични парични суми и златни накити на обща стойност 621 606.84 лева. Общата стойност на притежаваното от проверяваните лица имущество в края на периода е в размер на 1 029 977.09 лева. По отношение имуществото по т.8 въззивният съд е констатирал, че поземления имот, в който е извършено строителството, е придобит от С. З. преди проверявания период по наследство и договор за покупко-продажба по нот.акт № 23/05.02.2009г., съответно по давностно владение за горницата до пълната му площ, съгласно нот.акт № 47/26.03.2010г., но в него е извършено през проверявания период изцяло ново строителство в периода 2009-2013г., чиито обем не отговаря на представените строителни документи /разрешение за строеж № 116/02.07.2009г. и одобрени инвестиционни проекти, протокол обр.2 от 20.07.2009г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, констативен протокол от 05.08.2009г. от извършена проверка и протокол обр.14 от 15.11.2009г./. Прието е, че изграденото в имота съставлява една обща жилищна сграда с П-образна форма, реализирано е след извършено пристрояване и съединяване на две съществували жилищни постройки, и надстрояване на същите с височина над разрешеното, както и долепен към нея новоизграден гараж, а грубият строеж на новопостроеното е завършен в периода 2012-2013г. За да формира този извод съдът е дал вяра на заключението на в.л. О. по назначената във въззивната инстанция СТЕ, който е използвал заснемания в Google Eart Pro към м.септември 2009г., м.май 2012г., м.септември 2013г., м.август 2016г. и м.юни 2018г., и показанията на св. Б. С. за извършвано обзавеждане към 2017г., а показанията на св. Х. С. – баща на отв. С. С., св.Р. С. – съжителстваща със св.Х. С. и св.Б. С. – брат на отв. С. С., относно периода и обема на строителството не са кредитирани като недостоверни. Въззивният съд изрично е подчертал, че заключение на в.л.О. е изготвено след уточняване на твърденията на страните и въз основа на допълнително извършени проучвания /заснемане състоянието на имота към различни моменти/, поради което основава изводите си на това заключение, без да обсъжда приетите пред първоинстанционния съд СТЕ за това строителство. За придобивна стойност на новото строителство е определена сумата 158 801.25 лева, съгласно заключението на в.л. О.. По отношение на иззетите като веществени доказателства пари и златни накити въззивният съд е пояснил, че същите са конфискувани в полза на държавата след края на проверявания период, поради което фигурират в наличното имущество към края на проверявания период, но не подлежат на отнемане / и съответно не са заявени за отнемане по предявения иск/, защото вече са били отнети от държавата. За нуждите на икономическия анализ на нетния доход по смисъла на § 1, т.8 ДР въззивният съд е определил на 155 438,29 лева размера на приходите, доходите и източниците на финансиране за целия проверяван период / съобразно т.10 на СИЕ, изслушана от въззивния съд/ и на 659 619,01 лева размера на обичайните и извънредни разходи на проверяваните лица. В последните се включват като пера и: 1/ разходи за издръжка на семейството по данни на НСИ, с включване като член от домакинството на дъщерята на С. С. – М.Л. Х., поради недоказаност на твърденията на ответниците, че това дете не е живяло с новото семейство на майка си, предвид изолираността и тенденциозността на единствените свидетелски показания за това обстоятелство – тези на св. Х. С., баща на отв. С. С.; 2/ разходи за задгранични пътувания в размер на 13 366.63 лева, остойностени съобразно Наредбата за командировките и 3/ разходи за довършителни работи и обзавеждане на имота в [населено място], [улица] размер на 463 217.27 лева, остойностени към 2013г. и коригирани по перо обзавеждане на НСИ за периода 2013г. – 2019г. Въззивният съд е заключил, че нетният доход е отрицателна величина - минус 504 180.72 лева /155 438.29 лв. – 659 619.01лв./ и изрично е пояснил, че ще бъде такава и ако от разходите бъде изключена сумата от 466 927,90 лева /разходи за довършителни работи и обзавеждане на имота в [населено място] /, в какъвто случай общият размер на разходите по икономическия анализ ще остане 196 401.74 лева. Съпоставката между нетен доход /при съобразяване, че когато е отрицателна величина той не се прибавя към стойността на имуществото/ и наличното в края на проверявания период имущество на стойност 1 029 977, 09 лева е мотивирала категоричния извод на въззивния съд, че в случая е налице изискуемото се по чл.107 вр. §1, т.3 ЗОНПИ значително несъответствие, предпоставящо правото на държавата да иска отнемане на имуществото, за което не е установен законен произход на средствата за придобиването му. Въззивният съд е мотивирал обоснованото си предположение, че придобитото от С. З. и С. С. имущество е във връзка с установената престъпна дейност и е приел, че въпреки конфискацията в наказателното производство, отнемането на имота в. [населено място]; товарния автомобил Фолксваген LT55, рег. [рег.номер на МПС]; сумата 10 195 лева - равностойност по пазарни цени към датата на отчуждаването на МПС Мерцедес Спринтер с рег. [рег.номер на МПС] и сумата 10 369 лева - равностойност на отчуждения след края на проверявания период л.а. БМВ 530 ХД, с рег. [рег.номер на МПС], не би надхвърлило присъщата на ЗОНПИ цел за недопускане на незаконно забогатяване и не би съставлявало прекомерна намеса в правото на собственост. Така и при съобразяване на разпоредбата на чл. 142, ал.2, т.3 вр. с чл.141 ЗОНПИ по отношение придобитото на името на ответника С. Ш. въззивният съд е заключил, че искането за отнемането на посочените имоти/ парична равностойност е основателно. Сключените след края на проверявания период разпоредителните сделки в полза на Ш. Х. и Е. Х. въззивният съд е приел да са противопоставими на Държавата и съответно неподлежащи на отмяна, тъй като не са доказани, при тежест на ищеца, предпоставките на нито една от хипотезите на чл. 143, т.2 ЗОНПИ. За да достигне до този извод, въззивният съд е констатирал, че сделките са извършени един ден след вдигане на наложените в хода на наказателното производство възбрани върху двата имота, както и че приобретателките са роднини на ответницата С. С. – леля и вуйна. Намерил е обаче тези два факта за недостатъчни сами по себе си да обосноват тезата, че приобретателите са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, или са придобили същото с цел прикриване на незаконния му произход. В тази връзка е посочено, че адресните регистрации на Е. Х. и Ш. Х. са в различно населеното място от това, в което живеят ответниците и където е извършен обиска и претърсването на дома им, а медийната разгласа на акцията на специализираните служби, изтъкната от КОНПИ във въззивната жалба, нито е доказана, нито по естеството си би могла да обоснове знание за релевантните обстоятелства. Намерено е за ирелевантно за недобросъвестността на купувачите и процесуалното им бездействие по делото. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора ищец въпроси касаят решението в частта по исковете по чл. 143, т.2 ЗОНПИ. Те не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първите четири въпроса съдържат невярната теза на ищеца, че наказателното производство срещу ответниците С. З. и С. С., както и проведените в хода му процесуално- следствени действия, са общоизвестни факти. Общоизвестни факти са тези, които са широко приети, известни на повечето хора и не се нуждаят от доказване в съдебен или друг официален контекст – например, че водата замръзва при 0°C и подобни. Конкретно наказателно производство и конкретни действия в хода на провеждането му, както и обстоятелството, че определени лица са наказателно преследвани/ осъдени, по същността си не представляват общоизвестни факти. Ищецът не ги е и заявил като такива, а се е домогнал да докаже /несвоевременно и с негодни доказателствени средства, според приетото от въззивния съд/, че приобретателките по атакуваните сделки са знаели за наказателното преследване срещу праводателите си, защото то е било медийно отразено, а не защото е било общоизвестен факт. Съдът също не е определил въпросните обстоятелства като общоизвестни или служебно известни, а съгласно разпоредбата на чл. 155 от ГПК само при нарочното им определяне като такива те не биха се нуждаели от доказване. Останалите четири въпроса на касатора ищец изразяват несъгласието му с извода на въззивния съд за недоказаност на предпоставките по чл. 143, т.2 ЗОНПИ и по съществото си са оплакване за неправилност, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Според разпоредбата на чл.143, т.2 ЗОНПИ, извършени с незаконно придобито имущество възмездни сделки с трети лица са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, ако третите лица са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, или са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него. В конкретния случай на ищеца е била указана доказателствената тежест да установи несъмнено основанието на претенцията си за недействителност – че приобретателите са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито. Знанието/предположението се преценява съобразно доказаните от ищеца за всеки отделен случай конкретни обстоятелства по делото. Законът не презюмира нито знанието, нито предположението в процесната хипотеза, когато възмездната сделка е сключена извън проверявания период / за разлика от хипотезата на чл. 144 ЗОНПИ, според която прехвърленото през проверявания период на роднини, вкл. по съребрена линия и по сватовство, незаконно придобито имущество се отнема в полза на държавата/. Съответно, не стои въпросът за „изключване на знанието“, още по – малко поради разлика в адресните регистрации на страните по сделката. Ищецът е заявил и доказал две релевантни обстоятелства - че възмездните сделки са извършени един ден след вдигане на възбраните върху продадените имоти и че приобретателките са роднини на ответницата С. С.. Тези обстоятелства са счетени за недостатъчни за обоснован извод за недобросъвестност на приобретателките по смисъла на чл. 143, т.2 ЗОНПИ, а преценката на въззивния съд е направена в съответствие с процесуалните правила и мотивирана. По въпросите на касаторите ответници: Вторият въпрос - касаещ приложението на чл.152 ЗОНПИ, не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като, предвид липсата на надлежно въведено от ответниците възражение за погасителна давност, такова не е било предмет на спора и съответно не е било обсъждано в обжалваното решение. Първи, трети и четвърти въпроси са обуславящи, но разрешението им с въззивното решение е изцяло в съответствие със задължителната практика на ВКС (т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС), както и с цитираната казуална такава. Като инстанция по съществото на правния спор въззивният съд е съобразил процесуалните си задължения да направи своите фактически и правни изводи при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, след обсъждане на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото - поотделно и в тяхната съвкупност. Доказателствените изводи са обосновани - посочено е кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, кои се считат за недоказани и защо. Във връзка с възражението срещу оценката по перо „довършителните работи и обзавеждане“ за имота в [населено място] въззивният съд изрично е изтъкнал, че дадената такава от в.л. О. ползва ответниците, предвид момента на оценяване. Посочил е алтернативно и, че конкретният размер на стойността по това перо разходи е без значение за случая, тъй като дори то да бъде изцяло изключено от икономическия анализ на нетния доход, последният е все отрицателна величина т.е. нула. В съответствие с разрешенията на ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС въззивният съд е включил в имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ само наличните в патримониума на проверяваните лица в края на проверявания период активи, сред които безспорно са имота в [населено място] и двете МПС- та, конфискувани в наказателното производство, както и иззетите в хода му като веществени доказателства пари и златни накити. Всички те са били част от патримониума на проверяваните лица към 12.08.2019г. – крайния момент на проверката. По тази причина представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, но не са подлежали на отнемане в полза на държавата, защото след края на проверявания период - считано от 07.11.2019г. / влизане в сила на споразумението по нохд №350/2019г. по описа на ОС Разград/ са конфискувани от държавата по реда на НПК. Петият въпрос няма отношение към изводите на въззивната инстанция. Пред нея приложението на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина при определяне размера на разходите за задгранични пътувания на проверяваните лица не е било спорно, тъй като във въззивната жалба на ответниците липсва оплакване по приетото от първата инстанция, че тези разходи следва да бъдат остойностени съгласно НСКСЧ – няма възражения срещу обосноваността на съдебно икономическите експертизи в частта, касаеща разходите по това перо, няма и доказателствени искания, свързани с друг начин на остойностяване на тези разходи. Отделно, неправилна е видната от въпроса теза на касаторите, че за случая са необходими доказателства за командироване или специализации на проверяваните лица в чужбина. Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина служи като база за определяне размера на разходите за задгранични пътувания в чужбина за нуждите на икономическия анализ на нетния доход на проверяваните от КОНПИ лица, когато задгранични пътувания са осъществени и не са установени обстоятелства /при доказателствена тежест на проверяваните лица/, даващи основание част от разходите за тези пътувания да бъдат намалени или изключени / напр. квартирните пари, ако при престоя си в чужбина лицето е нощувало при роднини или приятели/. В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване по всяка една от жалбите. Така мотивиран, настоящият състав