Определение № 312 от 13.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1702/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, чрез процесуален представител адвокат Д. С., против въззивно определение на Апелативен съд - Велико Т. № 458/02.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 599/2012 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 08.05.2012 г., постановено по гр. д. № 196/2012 г. на Окръжен съд – Кюстендил. Със същото, първоинстанционният съд е отказал да освободи М. Д. Д. от заплащането на държавна такса по предявения от него иск против Й. Б. М. и М. М. Д.. С изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без посочен материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК по прилагане разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за решаващия извод на въззивния съд. Недопустимо е правният въпрос да се извежда служебно от Върховния касационен съд, поради нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая, касаторът не е посочил правен въпрос от значение за постановения правен резултат, по който да се е произнесъл Великотърновския апелативен съд и общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК не е изпълнено. Не са изпълнени и специалните предпоставки на т. 3 от посочената разпоредба. Съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е трайна и непротиворечива. В съответствие с тази практика Великотърновският апелативен съд е извършил цялостна преценка относно обстоятелствата дали жалбоподателят разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, като е изследвал доходи, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост и възраст с оглед представените по делото доказателства. Твърденията на жалбоподателя за неправилна преценка на доказателствата е въпрос по съществото на спора и не е предмет на изследване в производството по допускане на обжалването пред Върховния касационен съд. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение