Определение № 204 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2216/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. П. срещу решение №.37/29.01.15 по г.д.№.983/14 на Окръжен съд Перник – с което е потвърдено решение №.1129а/17.11.14г. по г.д.№.05416/14 на Пернишки районен съд. С последното на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ /при прекратено с окончателен акт производство по искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.4 КТ като недопустимо/ на ищцата са присъдени 214,20лв. обезщетение за оставане без работа за периода 4.08.14г.-19.08.14г. /т.е. от датата на прекратяване на трудовия договор до изтичане на двуседмичния срок, в който тя е следвало да се върне на работа след отмяна на уволнението от работодателя/ – като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2700лв. и за периода 21.08.2014г.-4.02.2015г. Ответната страна Общински младежки дом П. оспорва жалбата, вкл. като недопустима предвид чл.280 ал.2 ГПК. Претендира разноски. Касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. В случая въззивното решение е постановено по иск с цена 2700лв. – която е под установения в чл.280 ал.2 ГПК минимум. Поради това и то не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. На ответната страна разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за уговаряне и действително заплащане на такива /т.1 ТР №.6/2013 от 6 ноември 2013г., ОСГТК на ВКС/. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО