Определение № 976 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1850/2023 г.

ВКСI търговско отделение18.04.2024 г.докладчик Елеонора Чаначева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №219 от 27.07.2023г. по т.д. №265/23г. на Хасковски окръжен съд. ОСЪЖДА М. Х. Б. да заплати на „Банка ДСК“АД, [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв., както и заплатените разноски за особен представител, определен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, в размер на 830лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Х. Б. против решение №219 от 27.07.2023г. по т.д. №265/23г. на Хасковски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба- „Банка ДСК“АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Ст. Д. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез особеният си представител – адв.Д. К. е поддържал основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Поддържал е и довод за недопустимост на решението. Този довод е изведен от разбирането, че искът е бил предявен пред първостепенния съд от цесионер – небанкова институция, „ който няма активна легитимация да го стори“. Посочено е като порок на въззивното решение това, че съдът вместо да обезсили първоинстанционното решение го е отменил. Направени са кратки оплаквания за неправилност на акта и са поставени въпросите / обозначени като материалноправни / 1/ „ Следва ли при настъпило универсално правоприемство в хода на процеса по иска по чл.422 от ГПК, банката правоприемник да уведоми отново длъжника, че кредита е предсрочно изискуем и какъв е неговия размер“, 2/“ Следва ли банката правоприемник при извършена промяна на правната форма в хода на процеса да уведоми длъжника за това“и 3/“ Отразява ли се и как извършеното в хода на процеса по иска по чл.422 от ГПК универсално правоприемство чрез вливане на правилата за цесия и по специално на тези по чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД във връзка с уведомяването на длъжника за извършената цесия“. Поставен е и „процесуалноправен въпрос“- „ Следвало ли е ОС Хасково да обезсили производството по делото и да прекрати производството при липса на активна легитимация на ищеца по чл.422 ГПК, тъй като същия е предявен от небанкова институция в хипотеза на извършено частно правоприемство с договора за цесия извършено след снабдяване на цедента със заповед за незабавно изпълнение.“ Други доводи не са развити. Касаторът е развил довод за недопустимост на съдебният акт, който се разглежда служебно, без да се изследват предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Страната е поддържала, че въззивният съд е постановил недопустимо решение, тъй като е следвало да обезсили решението на първостепенния съд, поради липса на активна легитимация на предявилия иска по чл.422 ГПК, който като цесионер – небанкова институция не е имал това право. Развито е накратко разбиране, че само цедента може да предяви този иск, но е пропуснал срока за това, поради което и независимо от вливането на ищецът в него в хода на производството, това е порок, според касатора, който не би могъл да се санира. Доводите са правно необосновани. Действително, в случая, на 22.03.2017г. „Банка ДСК“АД е подала заявление по реда на чл.418 ГПК, като е поддържала предсрочна изискуемост на дълга, произтичащ от договор за кредит Овърдрафт. И в нейна полза на 23.03.2017г. е била издадена заповед за изпълнение, като указанието да предяви иска по чл.422 ГПК, след възражението на длъжника по чл.415 ГПК, също е било адресирано до банката, която го е получила на 20.05.2021г. На 14.06.2021г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е подал молба, придружена с искова молба по чл.422 ГПК, по която е образувано производството. Ищецът се е легитимирал като такъв с договор за цесия от 20.06.2017г., с който вземането срещу настоящия касатор му е било цедирано. Следователно, при тези фактически данни се налага извод, че съдът е бил редовно сезиран от цесионера в срока по чл.415 ГПК. Правно необосновано страната счита, че частното правоприемство не може да бъде основание за предявяване на иск по чл.422 ГПК. Съгласно изричните постановки на т.10б ТР ОСГТК № 4/13г. легитимиран да предяви иска в хипотеза на частно правоприемство- каквото се създава и при договор за цесия е цедента, но няма пречки това да е и цесионера, стига да е в сроковете по чл.415,ал.1 ГПК. Страната не е пояснила какво значение влага в това, че искът е предявен от небанкова институция. Ищецът е обосновал своята легитимация, с това, че е придобил вземането по договор за цесия, като законът не поставя ограничения относно качеството на цесионера, нито има императивно изискване той да има качество на банкова институция, когато придобива вземане от банка, а само такава законова забрана би го лишила от активна процесуална легитимация. Следователно, постановеното решение не е недопустим съдебен акт, тъй като първостепенния съд валидно е бил сезиран от цесионера. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е необходим елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТРОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание, следва да се приеме, че последният въпрос, квалифициран от касатора като процесуалноправен, не е релевантен, тъй като вече беше разгледан с оглед основанията за недопустимост. От другите три въпроса дори и да бъде изведен релевантен, то налице би било само общо основание, тъй като липсва обосноваване на допълнителния критерий, съобразно дефинитивната му определеност с т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г., като оплакванията за неправилност, както и защитното разбиране на касатора не могат да покрият критериите на поддържаното допълнително основание. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На основание чл.78,ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 300лв., както и заплатените от ответника по касация разноски за особен представител в размер на 830лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

12