Определение № 60082 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 278497/12.02.2021 г., подадена от В. Х. П. чрез адв. Ц. Б., срещу определение № 261354/22.01.2021 г. по ч. гр. д. № 571/2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, III-ти „В“ въззивен състав, за потвърждаване на определение № 20242055/03.11.2020 г. по гр. д. № 39049/2020 г. на Софийския районен съд, III-то гражданско отделение, 158-ми състав, с което е прекратено производството по молба за вписване на приемане по опис на наследството, останало от П. Д. П., предвид, че такова заявление вече е било вписано с решение от 04.08.2020 г. по ч. гр. д. № 5752/2020 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-ти „А“ въззивен състав. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване страната навежда противоречие на обжалвания акт с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поставя се и въпросът дали подобен отказ на съда да впише заявление за приемане на наследството по опис не нарушава равнопоставеността на страните в процеса, както и правото на защита, за който се твърди, че е решен от въззивния съд в отклонение от указанията, дадени с ТР № 1/2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. и ТР № 2/2010 г. по тълк. д. № 2/2010 г. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна по делото с правен интерес от обжалването, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е допустима. Относно наличието на основания за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира следното: Гр. д. № 39049/2020 г. на Софийския районен съд е образувано, след като с определение № 6363/ 24.06.2020 г. по гр. д. № 2639/2020 г. на Пловдидския районен съд, потвърдено с определение № 1308/11.08.2020 по в. ч. гр. д. № 1518/2020г. на Пловдивския окръжен съд, делото му е изпратено като компетентен по правилата на местната подсъдност съд. То се развива по молбата на В. Х. П. от 17.02.2020 г. с искане да се приеме по опис и това да се впише в особената книга на съда на наследството от починалия на 21.07.2019 г. нейн съпруг П. Д. П., в частност посочено недвижимо и движимо имущество, находящо се в [населено място]. За да потвърди първоинстанционното определение на Софийския районен съд за прекратяване на делото, от фактическа страна градският съд е приел, че по молба от 14.02.2020 г. на В. П. до Софийския районен съд за вписване на приемане на наследството от покойния П. П. е било образувано гр. д. № 8110/2020 г., като с определение от 17.02.2020 г. районният съд е върнал молбата и прекратил делото, но с определение № 12483/04.08.2020 г. по ч. гр. д. № 5752/2020 г. на Софийския градски съд прекратяването е отменено и е постановено приемане на заявлението за приемане на наследството по опис, в което молителката е посочила апартамент, находящ се в [населено място] и движими вещи; разпоредено е приемането да се впише в особената книга за това, което е сторено под № 1153/21.08.2020 г. Въззивният съд е установил още, че по гр. д. № 39049/2020 г. на Софийския районен съд, образувано по молбата от 17.02.2020 г., в изпълнение на указанията на съда да посочи налице ли са и други имущества, принадлежали на наследодателя към момента на откриване на наследството, с молба от 20.10.2020 г. молителката е посочила, че делата за приемане на наследството по опис са две, като относно имуществото на наследодателя в [населено място] е налице вписване и остава да се впишат само имуществата, находящи се в [населено място]. От правна страна въззивният съд е приел, че съгласно чл. 64 ЗНсл наследникът е длъжен да посочи пред районния съдия всички известни му наследствени имоти, за да се впишат в описа, като по аргумент от чл. 54 ЗНсл приемане на наследството само за част от имуществата, от които то се състои, не се допуска. Молителката е следвало да посочи пред компетентния съд - този, в района на който е открито наследството, всички известни имущества, включени в наследството, като последващото заявяване на част от имуществата пред друг съд не е произвело правен ефект и не задължава съда да го вземе предвид, след като е налице вписване на приемането на наследството в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗНсл. Повторно вписване на приемане на наследството по последваща молба, подадена в съд, различен от посочения в чл. 49, ал. 1 ЗНсл, макар и касаеща други имоти, е недопустимо, тъй като цялото налично имущество на наследодателя, включително и находящото се в [населено място], е следвало да бъде изчерпателно посочено в първото искане, подадено до съда по чл. 49, ал. 1 ЗНсл, по аргумент от чл. 54 и чл. 64 ЗНсл. По тези съображения и позовавайки се на практика на ВКС, въззивният съд потвърдил прекратяването на производството по втората молба. Допълнително, отново при позоваване на практика на ВКС, съдът приел, че останалото неописано имущество, както и цялото имущество, за което е доказано, че е принадлежало на наследодателя към момента на откриване на наследството, дори да не е описано, не губи характера си на наследствено за целите на чл. 31 ЗНсл. С оглед на тези мотиви настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по следния въпрос, уточнен съгласно правомощията на касационната инстанция според разясненията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: за правото на защита на страна в охранителното производство по чл. 61 ЗНсл в хипотеза, при която заявлението за вписване на приемането на наследството по опис е подадено едновременно в две различни съдилища, само едно от които е местнокомпетентният съд. По поставения въпрос липсва съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Един от начините за сезиране на съда е чрез подаване на молба от заинтересованото лице - чл. 6, ал. 1, предл. 1 ГПК. Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Грешката на страната при определяне на подсъдността не се санкционира от ГПК като преграждащо правото на защита обстоятелство и не я лишава от правото да търси защита и съдействие. Според чл. 118, ал. 2 ГПК ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Производството по чл. 61 ЗНсл по приемане на едно наследство по опис е охранително. Разпоредбата на чл. 540 ГПК установява приложимост, при неуредени хипотези на охранителното производство, на общите правила на исковия процес, като чл. 118 ГПК не попада в изрично посочените изключения от приложимите правила. Съгласно чл. 61, ал. 1, изр. 1 ЗНсл приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Разпоредбата не указва кой е местнокомпетентният съд, пред който следва да се заяви приемането на наследството по опис. По аргумент от чл. 49, ал. 1, предл. 1 ЗНсл това е районният съдия, в района на който е открито наследството. Според чл. 1 ЗНсл наследството се открива в последното местожителство на умрелия. Възможно е наследството да е съставено от имущества, находящи се в районите на различни районни съдилища. И в този случай местнокомпетентният съд се определя по правилото на чл. 49, ал. 1, предл. 1 ЗНсл. Целта е приемането на наследството /както и отказът от наследството - чл. 52 ЗНсл/ да се концентрира в районния съд по местооткриването на наследството в едно наследствено дело. При положение, че призованият към наследяване, като изхожда от местонахождението на имуществата, подаде заявление за вписване приемането на наследството по опис в районите на две различни съдилища, единият от които не съвпада с района, в който е открито наследството, не може да се приеме, че става въпрос за заявления за приемане на части от наследството, което съгласно чл. 54 ЗНсл е недействително. Касае се до грешка при определяне на подсъдността в нарушение на правилото на чл. 49, ал. 1, предл. 1 ЗНсл, при която неправилно сезираният съд е длъжен да изпрати заявлението на местнокомпетентния съд. За да се впише приемане на наследство по опис, първо следва да се състави опис на наследственото имущество, в който да бъдат включени всички имущества, които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, независимо от обстоятелството, че се намират в различни съдебни райони. Производството по съставяне на опис на наследство е охранително производство, което може да бъде проведено самостоятелно или заедно с производството по приемане на наследството по опис. В този смисъл са мотивите към т. 4 на ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС и определение № 180/16.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3004/2020 г. на ВКС, I-во г. о., в които е прието, че производството по вписване на изявлението за приемане на наследството по опис, производството по съставяне на опис на наследственото имущество и производството по чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗНсл са самостоятелни охранителни производства. Описът може да бъде съставен и след подаване на заявлението по чл. 61 ЗНсл. Ако изявлението за приемане на наследството по опис е вписано преди производството по съставяне на описа да е окончателно приключило, съдът може да допълни описа, като в подобна хипотеза изгодите, свързани с приемането на наследството по опис, не отпадат. Ако по постъпилото в местнокомпетентния съд заявление вече има произнасяне, то при постъпване на второто заявление следва да се образува ново дело и по него компетентният съд следва да постанови определение за допълване на описа, съставен по първото дело. Този начин на процедиране отговаря в най-пълна степен на интереса на призования към наследяване да приеме наследството по опис, което има значение не само за целите на чл. 31 ЗНсл, но и за отговорността на наследника за задълженията на наследството - когато наследникът иска да ограничи своята отговорност от размера на това, което е получил в наследството, той трябва да приеме наследството по опис. По частната касационна жалба: С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно. Порокът му произтича от неправилното приложение на чл. 54 ЗНсл, като грешката при определяне на местнокомпетентния съд е възприета като заявление за приемане на част от наследството, което по силата на посочената разпоредба е недействително; неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 64 ЗНсл, тъй като не е придадена правна значимост на подаденото пред местнонекомпетентния съд заявление на такова, което има за предмет и останалите известни на молителката наследствени имоти. Като неправилно, определението на въззивния съд и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението на В. Х. П. от 17.02.2020 г. за приемане по опис и вписване в особената книга на съда на наследството от починалия на 21.07.2019 г. нейн съпруг П. Д. П., в частност на посочено в заявлението недвижимо и движимо имущество, находящо се в [населено място]. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I -во г. о.