Решение № 526 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2009 г.

Решение № 526 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2009 г., III г. о., ГК, докладчик Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Ж., гр. Р., чрез адв. Б срещу въззивно решение от 16.06.2009 г. по гр. д. № 2859/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението на Софийски районен съд от 30.12.2005 г. по гр. д. № 6197/2004 г., като вместо него е постановено ново, с което са отхвърлени изцяло предявените от В. И. Ж. срещу ВВУБ "Георги Бенковски", гр. Д. и в условия на евентуалност срещу М. на о. на Република България искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ - за отмяна на уволнението извършено със заповед № 393 от 26.05.2003 г. на началника на поделение 46240- с. Щ., Русенска обл. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ като незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "книговодител", както и за заплащане на обезщетение в размер на сумата 2 127.24 лв., на основание чл. 225, ал. 1 КТ. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба - ВВУБ "Георги Бенковски", гр. Д. в писмения отговор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът М. на о., гр. С. не е подал писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 160 от 15.02.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за обективните признаци на фактическия състав "закриване на предприятието" и разграничаване от преструктуриране на предприятието. По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна практика по чл. 290 ГПК на Върховния касационен съд. С решение № 271 от 14.05.2010 г. по гр. д. № 4556/2008 г. Върховния касационен съд, IV г. о. е прието, че фактическият състав "закриване на предприятието", като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е налице когато дейността на същото за в бъдеще се преустановява напълно, а преструктуриране или реорганизация представлява сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея, но не и преустановяване на същата. При този отговор на поставения правен въпрос по касационната жалба на В. И. Ж., съдът в настоящия състав намира следното: За да отмени решението на първата инстанция, с което са били уважени предявените от В. Ж. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и ги отхвърли, въззивният съд е приел, че работодателя законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Изложил е съображения, че към момента на прекратяването му са били налице материалноправните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, посочена като правно основание в заповедта на министъра на отбраната. Ищцата е работила по трудово правоотношение в поделение 46240- Щръклево. Със заповед на началника на поделение от 26.05.2003 г. в изпълнение на заповед на министъра на о. от 11.03.2003 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ - поради закриване на предприятието. От съдържанието на представената заповед № О* от 11.03.2003 г. на министъра на отбраната не може да се направи извод, че е взето решение за закриване на предприятието по см. на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ - за пълно преустановяване дейността на поделението. В т. 3.01.07. от същото е предвидена реорганизация на четири войскови единици, измежду които и Учебен център за подготовка на новобранци в с. Щ. № 4* чрез обединяването им във ВВУБ "Георги Бенковски"- Долна Митрополия, поделение 52090. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на действащия към момента на издаване на заповедта Правилник за кадрова военна служба реорганизация на съществуваща войскова единица представлява преминаването на дейността на дадена войскова единица към друга съществуваща войскова единица / сливане на войскови единици, или преминаване дейността на дадена войскова единица или част от нея към друга, или разделяна на войсковите единици, но не и закриване на същите/. В конкретния случай поделение 46240-Щръклево, което е било учебен център се е вляло в ВВУБ "Георги Бенковски"- Долна Митрополия, поради което не е налице закриване на предприятието по см. на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Обжалваното въззивно решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са отхвърлени, като е прието, че се е осъществил фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ и заповедта за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразна е постановено в нарушение на материалния закон. Изложеното в т. 3.01.7 от заповедта на министъра на о. съотнесено към § 1, т. 3, б. "б" ПКВС, действащ към момента на издаването й не дава основание да се направи извод, че е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Дейността осъществявана от посочените в заповедта войскови единици не се преустановява напълно, за да е налице закриване на предприятието по см. на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, а преминава към друга войскова единица, в случая към първия ответник и е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 2 КТ, а не на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Не е налице фактическият състав на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение и издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо уволнението на ищцата като незаконно следва да бъде отменено, същата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "книговодител" и й се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. По отношение на последното искът е доказан както по основание, така и по размер. От извършената в първата инстанция констатация по трудовата книжка на ищцата е установено, че в шестмесечния срок след уволнението не е полагала труд по трудово правоотношение. Ищцата е останала незаета по друго трудово правоотношение в периода 3.06.2003 г. до 3.12.2003 г., поради което ответникът й дължи обезщетение за оставането без работа през този период. Размерът е определен съобразно нормата на чл. 228, ал. 1 КТ - полученото трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението-м. май 2003 г. - 354.54 лв. Дължимото на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 2 127.24 лв. В този размерът искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да се уважи по отношение на ответника "В. Бенковски"- Долна Митрополия. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено по отношение на ответника по касация ВВУБ "Г. Бенковски" - Долна Митрополия, който се явява правоприемник на поделение 46240, с. Щ. и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ се уважат спрямо него. Ответникът по касация- М. на о., гр. С. не е работодател на ищцата, поради което отхвърлянето на исковете спрямо него е правилно и в тази част въззивното решение ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III гражданско отделение