Определение № 523 от 29.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3155/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Б. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 631 от 31.03.2015 г. по в.гр.д. № 3684/2014 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-4 състав по гр.д. № 15643/2012 г. за отхвърляне на предявения срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288 ал.1, т.1, във вр. с ал.5 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. В жалбата се поддържат касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.300 ГПК, като е ограничил обхвата на установителното действие на силата на пресъдено нещо на оправдателната присъда, постановена по НОХД № 471/2009 г. и при неотчитане на причината, поради която деянието, за което е била обвинена Т. Б., не е виновно извършено, а именно – поведението на неизвестен автомобил, който е навлязъл в лентата за движение на Б., причинил ПТП, при което е загинал 7-годишният син на касатора и на Т. Б. - Д. Р. Б.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос, касаещ приложението на чл.300 ГПК: Оправдателната присъда, за разлика от осъдителната такава, има ли сила на пресъдено нещо за основанието, което е послужило за оправдаване на подсъдимия. Ответникът по касация – Гаранционен фонд, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по спора, е приел за неустановено, че смъртта на детето на ищеца е настъпила в резултат на неправомерно поведение на водач на неустановен товарен автомобил. Отразеното в мотивите към оправдателната присъда по НОХД № 471/2009 г. на Окръжен съд – Ловеч, че такъв автомобил е преминал в лентата на движение на подсъдимата Б. и поради това тя е предприела внезапна маневра за преминаване плътно в дясно, е счетено за необвързващо гражданския съд, с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК. Направен е извод за недоказаност на елементите на непозволеното увреждане, причинено от водач на автомобил, който не е установен, настъпилата вреда и причинната връзка между тях, поради което не може да се ангажира отговорността на ГФ по реда на чл.288 КЗ. С оглед решаващата воля на въззивната инстанция, формулираният от касатора правен въпрос следва да се приеме за обуславящ за изхода на делото. За доказана трябва да се счете и твърдяната допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид липсата на съдебна практика, попадаща в обхвата на т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК относно тълкуването и приложението на чл.300 ГПК при постановена оправдателна присъда - относно основанието, послужило за оправдаване на подсъдимия. Цитираното в касационната жалба решение № 53/02.11.1981 г. по нак.дело № 41/81 г. на ОСНК на ВС не попада в първите две допълнителни основания за достъп до касация, предвид указанията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение