Определение № 460 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 64/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 203 от 03.05.2012 г. по т.д. № 78/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение №439 от 22.08.2011 г. по гр.д. №140/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен за 180 797.27 евро иска по чл. 422 ГПК на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за установяване вземане 180 797.27 евро по три записа на заповед от 03.11.2006 г. с издател [фирма], праводател на [фирма], с които са обезпечени задълженията за плащане на лизингови вноски по 7 договора от 03.11.2006 г. за финансов лизинг на товарни автомобили „Мерцедес Б.” и 7 ремаркета ”Ш.”, със законната лихва от 23.07.12009 г. и за 5690.88 лв. - разноски по ч.т.д. № 8747/ 2009 г. на ПРС, в която част искът е уважен и е потвърдено решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер - 302 178.56 евро по три записа на заповед, за която сума, със законната лихва от 23.07.12009 г. и за 5690.88 лв. - разноски, са издадени заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 8747/2009 г. на ПРС. Жалбоподателят обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията по чл. 280 ГПК жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси: 1.Към кой момент се установява в производството по иска по чл. 422 ГПК съществуването на вземането и неговия размер: към датата на заявлението или към по-късен момент, 2. Въззивният съд следва ли да изложи съображения защо не възприема някои от доводите на страната и да обсъди доводите й и доказателствата, на които се е позовала и 3. Записът на заповед, издаден, за да обезпечи договор за финансов лизинг, обезпечава ли и неустойките за забава на задължението за плащане. По първия въпрос поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, които аргументира с Опр.№417/03.06.2011 г. по ч.т.д.№ 315/2011 г. на ВКС, І т.о. и Опр. №707/15.10.2010 г. по ч.т.д. № 314/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о., евентуално счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По втория въпрос поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, като сочи т.1 от ПплВС №7/1965 г. и т.19 от ТР ОСГК на ВКС №1/04.01.2001 г. по тълк.д. №1/2000 г.; Р.№79/ 24. 06.2009 г. по т.д.№ 645/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р.№465/27.05.2010 г. по гр.д.№1199/2009 г. на ВКС,І г.о.; Р.№ 788/19.11.2009 г. по гр.д. № 1664/2008 г. на ВКС,ІІІ г.о.; Р.№ 1801/30. 10.1984 г. по гр.д.№851/ 1984 г. на ВС,ІІ г.о. и Р.№ 642/15.09.1994 г. по гр.д.№1573/1993 г. на ВКС, V г.о. По третия въпрос поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като излага, че няма съдебна практика, а е голяма практическата му значимост и разглеждането му би допринесло за създаване на яснота и възпрепятстване на порочна практика. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е изменено и потвърдено първоинстанционно решение, с което е разгледан иск за установяване на вземане по чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да отмени решението и да уважи иска по чл. 422 ГПК за 180 797.27 евро и да го потвърди в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до 302 178.56 евро - лизингови вноски по 7 договора за финансов лизинг въз основа на три записа на заповед от 03.11.2006 г., със законната лихва от 23.07.2009 г. и разноски в заповедното производство, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е обосновал, че е налице пасивна материалноправна легитимация на ответника и че е неоснователно възражението му за поредност по чл. 15 ал. 3 пр. 2 ТЗ. Въз основа на Споразумението от 30.11.2009 г. съдът е приел, че договарящите са приели за установено, че са страни по сключените 7 договора за финансов лизинг на товарни автомобили м.”Мерцедес Б.” и на 7 ремаркета „Ш.”, че по трите записа на заповед от 03.11.2006 г., всеки по за 119 532.12 евро, със законна лихва и разноски, предмет на заявлението в заповедното производство, ответникът [фирма] има качеството на издател, приели са, че договорите за лизинг са прекратени от 24.06.2009 г., уточнили са размера на дължимите от ответника суми по лизинговите договори. Като е зачел, че към датата на прекратяване на договорите, задължението за лизингови вноски с настъпил падеж е 481 818.68 лв., съдът е взел предвид последващите плащания в периода 28.08.2009 г. - 26.11.2009 г. 128 209.96 лв. и е определил задължение в размер на 353 608.72 лв. или 180 797.27 евро - лизингови вноски, но не и неустойки и други разходи, каквито записите на заповед не обезпечават. С оглед изложеното въпросите, изведени от жалбоподателя, са релевантни за делото, тъй като от отговорите им зависи изхода на спора. Въпросът: в производството по чл. 422 ГПК към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и размера му и намира ли приложение чл. 235 ал. 3 ГПК, е решен в т. 9 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/1013 г. на ВКС, ОСГТК. В него е прието, че изпълнителната сила на заповедта настъпва (или се стабилизира при заповед по чл. 417 ГПК) след влизане в сила на решението по установителния иск, като обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно съществуване на правото както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент - от деня на неговото възникване, и съдът съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на СПН - приключване на съдебното дирене. Нормата на чл. 235 ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, като съобразяването на събраните в изпълнителното производство суми, дължими по основание, води до отхвърляне на иска, но длъжникът няма право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Въззивният съд, като е взел предвид размера на задължението за лизинговите вноски с настъпил падеж към датата на прекратяване на договорите и е отчел последващите плащания в периода 28.08. 2009 г. - 26.11.2009 г., е посочил съществуващото вземане на ищеца за лизингови вноски към издаване заповедта на изпълнение, както и към приключване на съдебното дирене, което е в съответствие с посочената задължителна съдебна практика. Затова искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователно - дори и да е имало противоречива съдебна практика по този въпрос, противоречието е преодоляно. По въпроса записът на заповед, издаден, за да обезпечи договор за финансов лизинг, обезпечава ли освен задължението за плащане на лизинговите вноски, и задължение за неустойки за забава на задължението за плащане на лизинговите вноски, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Като е изследвал действителните отношения на страните въз основа сключените три лизингови договора, в които е уговорено лизингополучателят да обезпечи задължението за плащане на лизинговите вноски с издадени записи на заповед, и въз основа на т.14.1. от Общите условия относно обезпечаването на лизинговите договори с издадени от лизингополучателя записи на заповед за пълната лизингова цена, съдът е тълкувал волята на страните, съгласно чл. 20 ЗЗД. Това, че не е възприел довода на ищеца, че записите на заповед обезпечават и други негови вземания извън лизинговата цена (неустойки и други разходи), е въпрос, обусловен от доказателствата по делото, който предполага проверка на правилността на въззивното решение. Няма пречка страните да уговорят, че лизингополучателят ще обезпечи със запис на заповед не само задължението за плащане на лизинговите вноски, а и неустоики за забавено плащане и други задължения, поети с договора. Произнасянето по този въпрос произтича изцяло от изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на доказателства и обсъждане доводите на страните, като решаващата правораздавателна дейност не може да се ревизира в производство по чл. 288 ГПК, което цели жалбоподателят с поставения въпрос. Евентуално допуснати от въззивния съд нарушения на закона, са основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса за задължението на въззивния съд да изложи съображения по доводите на страната и да обсъди доводите й и доказателствата, на които се е позовала, не са налице поддържаните от жалбоподвателя основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Създадена е задължителна съдебна практика, посочена и от жалбоподателя, за задължението на съда да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички относими доказателства, възраженията и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. Посоченият процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с установената съдебна практика, тъй като фактическата обстановка е изяснена при обсъждане на събраните писмени доказателства и заключения на изслушани експертизи в тяхната взаимна връзка, изложени са съображения при обсъждане на релевантните за спора доказателства, както и на доводите и възраженията на страните, По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение