Определение № 4267 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2909/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. О., чрез процесуалния представител адвокат К. Т., срещу определение № 311 от 03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 238/2024 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 542 от 24.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е върната като нередовна частна жалба вх. № 4317/08.04.2024 г., подадена от адвокат К. Г. Т., против определение № 440/05.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на Великотърновския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение и иска то да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Поддържа се, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице във връзка с приложението на разпоредбите на чл. 9а, ал. 2 и чл. 10 ЗОДОВ, по които има постановена многобройна практика, която се „нуждае от осъвременяване“. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно поради „съществено нарушаване на съдопроизводствените правила във връзка наличието на данни за отвод на всеки един от членовете на съдебния състав, в хипотезата на чл. 26, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК“, без да е формулиран определен правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е обосновано някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството. С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане № 542 от 24.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е върната като нередовна частна жалба вх. № 4317/08.04.2024 г., подадена от адвокат К. Г. Т., против определение № 440/05.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на Великотърновския окръжен съд. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че пред Районен съд Елена е предявен иск от М. Д. О., чрез адвокат К. Т., против Районен съд Елена, с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ. С определение № 322/06.12.2023 г. по гр.д. № 426/2023 г. на ЕРС производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на ВТОС. Образувано е гр.д. № 990/2023 г. на ВТОС като с определение № 440/05.04.2024 г. исковата молба е върната като нередовна и е прекратено производството по гр.д. № 990/2023 г. на ВТОС. Срещу определение № 440/05.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на ВТОС е подадена частна жалба от адв. К. Т., която с разпореждане № 460/08.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на ВТОС, е оставена без движение и на адв. Т. е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото допълнителна молба с препис за ответника, в която да посочи името и адрес на страната, която подава частната жалба, както и да представи доказателства за внесена държавна такса. Страната е предупредена, че в случай, че нередовностите не бъдат отстранени в срок, частната жалба подлежи на връщане. Разпореждането е връчено на адв. Т. на 09.04.2024 г. чрез ЕПЕП. Посочено е, че в срока за отстраняване на нередовностите е постъпила молба с приложена държавна такса. Констатирано е, че с разпореждане № 542/24.04.2024 г. по гр.д. № 990/2023 г. на ВТОС съдът е приел, че до изтичане на дадения му срок -16.04.2024 г., частният жалбоподател не е отстранил всички указани му нередовности, а именно не е посочил имена и адрес на страната, която подава частната жалба, поради което същата е върната като нередовна на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 275, ал. 2, във вр. чл. 260 ГПК, частната жалба следва да съдържа името и адреса на страната, която я подава, означение на обжалвания съдебен акт, в какво се състои искането и подпис на жалбоподателя. Посочено е, че тези изисквания идентифицират страната - жалбоподател, обжалвания съдебен акт и неудовлетворяващата я част от него, както и авторството на жалбата като волеизявление, насочено към правомощието на страната да сезира въззивния съд с разглеждане на поставения спорен въпрос. Те имат отношение към допустимостта на обжалването, тъй като се свързват с интереса от него и процесуалната легитимация на обжалващия. Изложени са мотиви, че в случая, когато страната е представлявана от пълномощник, той не придобива качеството на страна по делото. Законът изисква в подадената жалба от името на представляваната страна да бъдат посочени името и адреса на страната /чл. 260, т. 1 ГПК/. Посочено е, че адв. Т. не е посочил името и адреса на страната, която представлява, ако подава частната жалба от нейно име, което представлява нередовност на частната жалба, подлежаща на отстраняване, в каквато насока са и дадените му указания, а ако адв. Т. е подал частната жалба от свое име, доколкото той не е страна в процеса в лично качество, не притежава процесуална легитимация да стори това. Прието е, че администриращият съд е дал указания за отстраняване на констатираната нередовност, които са ясни и недвусмислени, подателят е предупреден за последиците от неизпълнението им, в срока за отстраняването адв. Т. не е посочил име и адрес на лицето, от чието име изхожда частната жалба, поради което изводът за приложение на нормата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, е законосъобразен. Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт. В конкретния случай касационното обжалване не следва да бъде допускано, доколкото в приложеното към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната частна жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора въпрос /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. По същество в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната жалбоподателка не е формулирала въпрос, който да има характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същото обективира оплаквания и съображения, които са изцяло неотносими към настоящото производство, защото касаят обстоятелства, които не са разглеждани в обжалваното определение. Не е налице и очевидна неправилност на оспорения съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е съдебен акт, страдащ от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв особено тежък порок би бил прилагането на отменен или несъществуващ закон, прилагане на правна норма в смисъл противоположен на действителното и съдържание, грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок, установим пряко и единствено от съдържанието на съдебния акт, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, без обсъждане и изследване на доказателствата и тяхното съдържание. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК съставлява квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. Обжалваното въззивно определение не страда от такъв очевиден и особено тежък порок. Към него са изложени подробни мотиви, като не са налице фактически констатации или правни изводи на въззивния съд, които да са в грубо противоречие с правилата на формалната и/или правната логика. С оглед гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивно определение № 311 от 03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 238/2024 г. на Великотърновския апелативен съд. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение