Определение № 2953 от 04.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2026 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. А., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. Л., против решение № 277/09.12.2025 г. по гр. д. № 391/2025 г. на Окръжен съд – Монтана. Ответникът „Златия Агро“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. М., е подало писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за недопустимост на касационната жалба, за липса на предпоставки за достъп до касация и за неоснователност на жалбата. При служебната проверка за допустимост на касационното производство, този състав на ВКС намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, тъй като предмет на иска е вземане, произтичащо от търговска сделка (съобразно въведения субективен критерий по чл. 286, ал. 1 ТЗ, доколкото и липсват доказателства оборващи презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ) - дължимо арендно плащане по чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, за стопанската 2023/2024 г., по договор за преаренда на земеделска земя от 27.10.2014 г. С последния, търговското дружество „Златия Агро“ ЕООД е приело от преарендатора (ищеца М. А.) за временно ползване земеделски земи срещу определена арендна вноска, като договорът е сключен с оглед упражняваното от търговеца занятие. Изложеното определя спорът между страните като търговски спор по смисъла на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК, а образуваното за разрешаването му съдебно производство представлява търговско дело. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. - за търговски дела, а в случая разгледания от въззивния съд иск е с размер на цената му под 20 000 лв. (с цена от 8 186 лв.) Така цената на претенцията е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела. Законът предвижда споровете по тези дела да подлежат на двуинстанционно разглеждане, което приключва с постановяване на въззивното решение. Последното, по силата на чл. 296, т. 1 ГПК, влиза в сила от момента на обявяването му от второинстанционния съд и е изключено от касационен контрол. Подадената срещу него касационна жалба е без предмет и поради това процесуално недопустима (вж. така определение № 50019/31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 4812/2021 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 31/05.02.2021 г. по т. д. № 737/2020 г. на ВКС, II т. о.). Същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство пред ВКС да се прекрати. При този изход на делото ответникът по касация има право на своевременно претендираните разноски, сторени в настоящото производство. Те възлизат на 600 евро – за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор правна защита и съдействие от 04.03.2026 г. Ангажирани са и доказателства за извършеното плащане на хонорара с банков превод съобразно посочения в договора начин за това – по сметка. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,