Определение № 118 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3523/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от 12.04.2021 г. на „Лайт Кредит“ ООД чрез юрисконсулт В. Я. срещу решение № 260368/11.03.2021 г. по в.гр.д. № 3148/ 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 260850/14.10.2020 г. по гр.д.№ 17751/2019 г. на Районен съд Пловдив и е уважен предявения иск на Й. Т. Т. против „Лайт Кредит“ ООД, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за сумата 8226,99 лева - платена без основание възнаградителна лихва по договор за заем № 5593/11.06.2014 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Евентуалното неспазване на изискванията на разпоредбите на чл.10, чл.11 и чл.12 от Закона за потребителския кредит (ред. ДВ бр. 12.05.2010 г.) в съдържанието на договор за кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот и сключен преди 23.07.2014 г., представлява ли основание да се обяви нищожността на този договор за кредит?“. Според касатора, съдът е обосновал решението си на законови разпоредби, които не намират приложение по отношение договора за кредит, а поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От Й. Т. Т. чрез адвокат К. К. от АК-Пловдив е подаден писмен отговор с доводи за недопустимост на касационната жалба, а евентуално - за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, като претендира разноски в производството. Доводите за недопустимост на касационната жалба са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.113 ГПК /доп., ДВ бр.100 от 2019 г./ делата по исковете на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, т.е. минималният праг за достъп до касация е предвидения за граждански дела, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. В случая е предявен иск с цена над 5000 лева, поради което въззивното решение не е изключено от касационен контрол, в който смисъл изрично се е произнесъл и Апелативен съд Пловдив с влязлото в сила определение по частно гр.д.№ 339/2021 г. За да постанови решението, въззивният съд приема, че между страните е сключен договор за заем от 11.06.2014 г., за сумата от 15 000 лева с уговорено възнаграждение в размер на 3,416 % месечно, обезпечен с договорна ипотека. С анекс от 08.07.2015 г., ищцата е договорила предоставяне на допълнителна сума от 8783,92 лева, с който е рефинансиран първоначалния заем, но е предявила иск за връщане на заплатената възнаградителна лихва, тъй като има качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че първоначалният договор за кредит е потребителски и не попада в изключенията на чл.4 ЗПК, но при сключването му са нарушени предвидените формални изисквания на чл.10, ал.1 и чл.11, т.7-12 ЗПК, поради което е недействителен, а предявения иск за недължимо платената възнаградителна лихва е основателен. При тези фактически и правни изводи, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2 ГПК, засягаща търсената от страните защита. Въззивният съд в случая обосновава крайните си изводи с нормата на чл.4 от Закона за потребителския кредит /ДВ бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., /, според която разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК се прилагат и по обезпечените с ипотека договори за кредит, т.е. решаващият състав на съда е приложил редакция на закона, която не е действала при сключване на договора за заем от 11.06.2014 г. Налице е „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като е нарушен принципът на законност в гражданския процес (чл.5 ГПК). Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение