Определение № 4639 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1988/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Г. Е. от [населено място] срещу определение № 858 от 24.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1657/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, I г. о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 1421 от 21.03.2025 г. на жалбоподателката срещу решение № 31 от 04.02.2025 г. по в. гр. д. № 68/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Ответникът по жалбата С. М. С. от [населено място] е подал писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. С определение № 3369 от 18.06.2026 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключването на к. д. № 5/2026 г. на Конституционния съд на РБ. Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на решение № 10/09.07.2026 г. по к. д. № 5/2026 г. по описа на Конституционния съд на РБ, обн. ДВ, бр. 65/17.07.2026 г., поради което производството по настоящото частно гражданско дело следва да бъде възобновено. С цитираното конституционно решение е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 59/2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 55/2026 г.) относно въведените с нея ограничения на допустимостта на касационното обжалване според паричната оценка на предмета и според рода на делото. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че предмет на делото са искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците С. М. С. и И. Н. П. да премахнат външна газова инсталация до втория етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], да премахнат масивната постройка, изградена на мястото на разрушена барака, както и всички елементи от изграден гълъбарник в същия имот. За определяне цената на тези искове въззивният съд е допуснал две технически експертизи със задача остойностяване на действията по премахване на газовата инсталация, стопанската постройка и всички елементи на гълъбарника. Според заключенията на вещите лица за премахването на газовата инсталация са необходими 480 лв., а за премахване на сградата и частите от гълъбарника общо 1000 лв. Според т. 1 на ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум - претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение - от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. В настоящия случай е налице втората хипотеза и цената на исковете по чл. 109 ЗС е съответно 480 лв. за първия, и 1000 лв. за вторите два. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая цената на исковете по чл. 109 ЗС е под 5000 лв., поради което съставът на ВКС е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, респ. подадената срещу него касационна жалба е оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Според предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1, п. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая е предявен иск по чл. 109 ЗС, с който ищцата претендира ответниците да бъдат осъдени да премахнат външна газова инсталация до втория етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], да премахнат масивната постройка, изградена на мястото на разрушена барака, както и всички елементи от изграден гълъбарник в същия имот. Съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, когато чрез този иск по отношение на ответника се предявяват притезателни права, които произтичат от несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или друго бреме върху имота на ищеца и се претендира ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими или заместими действия, същият има за предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. В този случай предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника, като те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо, поради което не е налице изключението, предвидено в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК относно въззивните решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти. Предмет на настоящото производство са субективно и обективно съединени негаторни искове с осъдителен петитум, в хипотезата, в която се претендира извършването на определени заместими действия и съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, исковете са оценяеми, като цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение - от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. В случая цената на предявените искове по чл. 109 ЗС е съответно 480 лв. за първия, и 1000 лв. за вторите два, тоест всеки е с цена под 5000 лв. С оглед на това касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт и правилно е оставена без разглеждане. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата С. М. С. сумата 200 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,