Определение № 737 от 30.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2564/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Ю. М. М. чрез назначения особен представител адвокат М. И. от АК-С. срещу решение № 1200/12.06.2020 г. по в.гр.д.№ 5893/2019 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 5830/31.07.2019 г. по гр.д.№ 16632/2015 г. по описа на Софийски градски съд и са уважени предявените от Б. О. против Ю. М. М. искове по чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата 75 200 лева, представляваща половината от цената на продадени три недвижими имота, придобити по време на брака им и останали в съсобственост на двамата след развода, ведно със законните лихви от 22.12.2015 г. до изплащането на сумите, както и 22 871,77 лева, лихви за забава до подаване на исковата молба. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, а в приложеното към нея изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите: 1.„Допустимо ли е мандатно правоотношение (договор за поръчка) за продажба на недвижим/и имот/и на доверителя да се установява с упълномощителна сделка и ако да, то наличието на волеизявление в пълномощното, с което упълномощителят дава право на упълномощения да се разпорежда с имота му чрез невъзмезден способ – като го дарява, вкл. на себе си, изключва ли съществуването на договор за поръчка?“ 2.„Счита ли се, че между пълномощник и упълномощител не е налице мандатно правоотношение, когато в съдържанието на нотариалния акт липсва записване, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя, а в упълномощителната сделка е посочено, че пълномощникът има право да дарява процесния/те недвижим/и имот/и?“ 3. С какви доказателствени средства се доказва наличието на мандатно правоотношение и какво е значението на съдържанието на упълномощителната сделка, когато такава е необходима с оглед изпълнение на правни действия по разпореждане с недвижим имот?“ 4.„Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по надлежния ред доказателства и след тяхната съвкупна преценка да мотивира правните и фактическите си изводи, като посочва кои факти приема за установени и на база на кои доказателства и защо приема едни доказателства, а други не приема?“ и 5.„Длъжен ли е съдът да обсъди всички своевременно направени възражения и доводи на страните, както и да обсъди всички събрани доказателства по делото в контекста на техните възражения и доводите, които са относими към спора?“. Касаторът счита, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на първите три от тях е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Б. О. чрез адвокат И. Й. от АК-С. е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноски в касационното производство. За да постанови решението въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си са придобили възмездно три недвижими имота в страната, в режим на съпружеска имуществена общност. Съдът е установил, че след прекратяване на брака им в Република Турция с решение на съда, което е признато в България, ответникът е упълномощен от ищцата с две пълномощни, с нотариална заверка на подписа и съдържанието, за да се разпореди с общите на двамата имоти. С три договора за покупко-продажба, ответникът лично и като пълномощник на ищцата се е разпоредил с недвижимите имоти срещу цена, половината от която претендира ищцата по делото. Според мотивите на решението, бившите съпрузи са обвързани от договор за поръчка, с който ищцата е възложила на ответника да продаде от нейно име и да получи продажната цена на имотите останали в съсобственост на двамата, а ответникът се е задължил да предаде на ищцата следващата ѝ се част от сумата, съобразно квотата в съсобствеността, което той не е изпълнил, поради което исковете са основателни. При проверката на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставените в изложението въпроси, независимо че обуславят изхода на делото, не дават основание за допускане на касационно обжалване. В съдебната практика на ВКС /в това число цитираното от касатора решение № 208/29.07.2013 г. по гр.д.№ 916/2012 г., IV г.о./, а също решение № 11/03.02.2015 г. по гр.д.№ 3889/2014 г., IV г.о. и решение № 239/08.06.2015 г. по гр.д.№ 7200/2014 г., IV г.о., се приема, че едностранния характер на упълномощаването като правна сделка не е основание да бъде изключен нейният каузален характер и когато довереникът трябва да продаде от името и за сметка на доверителя негов недвижим имот наличието на мандатно правоотношение може да се установи както от упълномощителната сделка, така и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, когато в него е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. В тези случаи, правата и задълженията по сделката с третите лица възникват направо в имуществената сфера на доверителя. С решение № 338/27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г.о., се възприема становище, че с упражняването на представителната власт, пълномощникът конклудентно изразява воля за обвързване от договора за поръчка със съдържание според извършените в рамките на упълномощаването действия и следователно, ако се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът носи отговорност за неизпълнение на задълженията си по договора за поръчка. В случая, въззивният съд приема, че текстът на дадените две пълномощни водят до извод, че ответникът е бил оправомощен да се разпореди с имотите, останали в обикновена съсобственост на страните, като получи уговорената цена, поради което възникналото правоотношение е по договор за поръчка. Тези съображения съответстват напълно на даденото разрешение по поставените въпроси в цитираната съдебна практика на ВКС - когато упълномощеното лице сключва възмездна сделка и в нотариалния акт е отбелязано, че действа лично за себе си и като пълномощник на бившата си съпруга, това лице изразява воля за обвързване от договор за поръчка, чието съдържание се определя от рамките на упълномощаването. Действията на пълномощника, лично и като представляващ бившата си съпруга, доказват без съмнение, според въззивния съд, че той действа от нейно име и за нейна сметка по отношение на собствените на ищцата идеални части от имотите, а правата от сделките са възникнали направо за упълномощителя. Изводите на въззивния съд по първите три въпроса в изложението на касатора не са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. След като съществуващата съдебна практика е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗЗД, не може да се приеме, че са налице релевираните допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставените въпроси относно процесуалните задължения на съда по чл.236, ал.2 ГПК също не дават основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е установил всички релевантни за изхода на делото фактически обстоятелства и въз основа на тях е формирал извод, че е налице вземане за половината от продажната цена на отчуждените имоти, съобразно квотите в съсобствеността, която е получена от ответника, но не е изплатена на ищцата. Съдът е анализирал съдържанието и доказателствената сила на представените пълномощни и нотариални актове, съобразно разпоредбите на чл.179 и чл.180 ГПК, като в мотивите си е съобразил, че в частта относно волеизявленията на страните за сключване на договора и плащането на цената, нотариалният акт е свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е оборена. Относно свидетелските показания е приел, че се подкрепят от останалия доказателствен материал и че следва да бъдат ценени, доколкото страните към момента на сключване на договора са били съпрузи и между тях не се прилага ограничението на чл.164, ал.1, т.3, пр.2 ГПК. В тази връзка, оплакванията на касатора за липса на мотиви по възражението за липса на договор за поръчка и доказателствената стойност на събраните свидетелски показания по своята същност представляват доводи, с които се оспорва преценката на съда за установените по делото фактически обстоятелства - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, по които съдът дължи произнасяне с решението по същество на спора, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 и т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да се произнесе по заявените фактически основания, в рамките на заявения предмет на делото, като обсъди наведените във въззивната жалба възражения и направи самостоятелни изводи по фактическата страна на спора и приложението на закона. Тези съображения са доразвити в съдебната практика на Върховния касационен съд - решение № 338/27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г., ІV г.о. и решение № 98/12.07.2017 г. по гр.д. № 3871/2016 г., ІІІ г.о., в които се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди и прецени основателността на всички оплаквания и доводи, съдържащи се във въззивната жалба и отговора по нея, да прецени релевантните към тези оплаквания доводи и доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, като изложи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. за неоснователни, подвеждайки установените по делото факти към приложимия закон. В случая, въззивният съд е изложил конкретни мотиви по отношение на всички наведени във въззивната жалба оплаквания и доводи на страните и в този смисъл не се установява соченото противоречие с практиката на ВКС, с оглед на което не са налице предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение