Определение № 753 от 03.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. С. С. К. е подала касационна жалба срещу решение № 460 от 14.04.2010 г. по гр.д. № 2301 от 2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2479 от 20.07.2007 г. по гр.д. № 4332 от 2006 г. на Районен съд, [населено място], 14 състав и е отхвърлен предявеният от нея, Я. С. Я. и С. А. К. против Д. П. Я. отрицателен установителен иск за собственост върху имот с площ от 915 кв.м. съставляващ им. № 1062 по действащия план на новообразуваните имоти на с.о. “Г. т.”, землището на [населено място]. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.2 и т.3 ГПК. В представеното изложение се позовава на всички хипотези на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК като счита, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по въпроса за размера на земята, която може да бъде придобита в собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и по въпроса чия е доказателствената тежест за установяване че ответника, рес. праводателя му притежава право на ползване върху имот, идентичен с процесния. С поставените въпроси и съждения към тях навежда за наличието на условия за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не сочи въпроси и основания за допускане на касационна проверка в другите две хипотези на текста на чл.280, ал.1 ГПК. Представя съдебни решения. Ответниците Я. С. Я. и С. А. К. не са взели становище по жалбата. Ответника Д. П. Я. е подал насрещна касационна жалба, в която излага своите съображения за недопустимост на основната касационна жалба от една страна и от друга за нейната неоснователност. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на С. С. К. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не следва да се допусне до касация и насрещната касационна жалба с оглед разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК. Варненския окръжен съд е счел, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост от С. С. К., Я. С. Я. и С. А. К. против Д. П. Я. върху реална част от 795 кв.м. от имот с площ от 915 кв.м. съставляващ им. № 1062 по действащия план на новообразуваните имоти на с.о. “Г. Т.”, одобрен със заповед № РД-1-7706 /432 от 15.12.2004 г. г.на Обл. управител на област “В.” е допустим като предявен при наличието на правен интерес. Въззивният съд е намерил, че правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск е обусловен от обстоятелството, че реституционото производство в полза на ищците не е приключило. Въззивният съд е счел иска за неоснователен при следната фактическа обстановка: ищците са наследници на Я. С. М.. В тяхна полза е постановено решение № 933 от 24.06.2003 г. на ОСЗГ, [населено място] за възстановяване на земеделска земя в реални граници с площ от 11 044 дка, намиращи се в землището на [населено място], м. “ А. Т.” имоти № 3355 и № 3356 по КП на м. “Г. т.” от 1956 г. Обсъждайки депозираните технически експертизи, въззивният съд е стигнал до извода, че спорния имот е идентичен с част от имота, възстановен на ищците, което обуславя и правният интерес от провеждането на отрицателния установителен иск. В съответствие с трайната съдебна практика В. е счел, че тежестта на доказване при този иск тежи върху ответника, който е следвало да установи по пътя на пълното и главно доказване, че неговите праводатели са придобили имота по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. да установи елементите от фактическият състав за придобиването на право на собственост на това основание. Посочил е, че имота е бил предоставен с решение на ИК на ОНС, [населено място], документирано с протокол № 8 от 19.05.1967 г. за раздадени земи по реда на 21 ПМС, който представлява официален свидетелстващ документ и неговата доказателствена сила не е оборена. Представен е оценителен протокол № 1224 от 26.09.1993 г. за извършена оценка в размер на 37 775 лв., която сума е била внесена и едва с касационната жалба се прави възражение, че не е внесена в тримесечния срок. Върху имота е съществувала изградена сграда по смисъла на § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ. С изпълнението на горните условия е счел, че са покрити изискванията на § 4а ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост от праводателите на ответника и е отхвърлил иска. За пръв път с касационната жалба се поставя и въпроса за площта от имота върху която може да възникне право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ .Този въпрос не е бил предмет на обсъждане в инстанциите по същество, поради което не би могъл за пръв път да се постави в производството по касация, включително и под формата на въпрос. Следователно по поставените два въпроса в изложението към касационната жалба Варненския окръжен съд не се е произнесъл тъй като те не са били поставени пред него. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като по поставените въпроси съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,