Определение № 179 от 10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3570/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 8534/28.07.2017 година на В. Д. А. от [населено място] заявена през процесуалния представител адв. К. К. АК Р. срещу въззивно Решение Nо 298 от 29.06.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 292/2017 година на ОС-Русе. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 280 от 07.03.2017г., постановено по гр.д. № 2093/2015 година на РС –Русе по извършване на съдебната делба. Поддържа се, че избраният способ за извършване на съдебната делба- изнасяне имота на публична продан като неподеляем, е незаконосъобразен и не е съобразен с данните по делото за наличие на инвестиционен проект за реална поделяемост и формиране на два дяла от допуснатия до съдебна делба недвижим имот. За да избере като способ за извършване на делбата изнасянето му на публична продан, решаващият съд е съобразил, че до съдебна делба при равни права на съделителите е допуснат следния недвижим имот: 300/614 ид. части от поземлен имот с идентификатор 63427.4. 81, по КК на [населено място] с площ 614 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, заедно с обособения в самостоятелно жилище първи етаж от построената в него сграда с идентификатор 63427.4. 81.1 със застроена площ 111 кв.м, и гараж с идентификатор 63427.4. 81.2 със застроена площ 13 кв.м, при равни права за страните. При констатациите на изслушаната съдебно техническа експертиза дала заключение за реалната поделяемост на имота ж обособяването на дялове, стойността на преустройството и пазарната цена на всеки един от тях, е напарвизл извод ,че критериите на чл. 203, ал.2 от ЗУТ и чл. 39, ал.2 от ЗС не са спазени, доколко необходимото за обособяването на самостоятелни обекти преустройство е значително и би създало неудобства, по-големи от обикновените. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила, свързани с необходимостта от пълен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства и на материалния закон- чл. 203 ал.1 ЗУТ, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / по въпросите за предпоставките и критериите по чл. 39 ал.2 ЗС и чл. 203 ал.1 ЗУТ за поределямост на допуснатия до съдебна делба недвижим имот, произнесени в противоречие с практиката на ВКС- Решение No 102/ 19.07.2013 година по гр.д. No 490/2012 год. на ВКС- I г.о.; Решение No 259/ 12.02.2014 година по гр.д. No 524/2012 год. на ВКС- I г.о.; Решение No 233/ 12.05.2010 година по гр.д. No 1065/2009 год. на ВКС- I г.о. Решение No 102/ 19.07.2013 година по гр.д. No 490/2012 год. на ВКС- Iг.о. и Решение No 258/ 25.10.2011 година по гр.д. No 144/2011 год. на ВКС- IIг.о. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация С. А. Д.- адв. М. Г.- АК Р., с който се изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като няма противоречие с посочената съдебна парвтика на ВКС. Поддържат се доводи за неоснователност на касационната жалба поради това, че обжалваното решение е правилно като съобразено с материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендират се разноски по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима. След преценка на наведените доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК в редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година, настоящият състав намира, че такива са налице и искането за допускане на касационното обжалване следва да бъде уважено по поставените материално-правни въпроси за предпоставките и критериите по чл. 39 ал.2 ЗС и чл. 203 ал.1 ЗУТ за поределямост на допуснатия до съдебна делба недвижим имот, без съмнение обуслови крайния изход на спора, в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, в редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи да заплати пропорционална ДТ, която е в размер на заплатената такава за въззивно обжалване – в случая касаторът В. А. следва да заплатят ДТ в размер на сумата 682 лв. /шестстотин осемдесет и два лв./ по сметката на ВКС. При неизпълнение на това задължение в указания срок, касационното производството ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия