Определение № 4790 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3864/2024 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. М. К. и А. М. К., чрез адв. Х. за отмяна на влязло в сила решение № 84/11.04.2023 г., постановено по гр.д. № 266/2022 на Районен съд Провадия, потвърдено с решение № 825/04.07.2023 г. по в.гр.д. № 1127/2023 г. на Окръжен съд Варна, влязло в сила на 11.04.2024 г., поради недопускането му до касационно обжалване с определение на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 4457/2023 г. С влязлото в сила решение на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд Провадия, са отхвърлени предявените от настоящите молители срещу Й. А. Х. искове с правно основание чл.40 ЗЗД – за прогласяване недействителността на договор за покупко – продажба от 17.12.2018 г., обективиран в нот.акт № 123, том II, рег.0 2257, дело № 228/2018 г. на нотариус С.Ж. с рег. № 663 на Нотариалната камара. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието на чл.303, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд Провадия, поради допуснати груби процесуални нарушения при разглеждане на делото пред първата инстанция, които не са отстранени от въззивния съд въпреки изрично наведените от ищците /настоящи молители/ във въззивната жалба оплаквания в този смисъл. Поддържа се, че макар и формално молителите да са били представлявани от упълномощен адвокат, защитата им е била бламирана/пренебрегната от съда, в резултат на което е станала напълно безполезна и формална до степен на липсващата такава и делото е останало неизяснено от фактическа страна и непопълнено с доказателствен материал. Конкретно за производството пред въззивния съд, молителите излагат доводи, че са били призовани по телефона, вместо чрез съобщение до процесуалния им представител; че не им е бил връчен препис от отговора на въззиваемата страна и определението по чл.267 ГПК, съдът не е уважил искането им за отвод на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК, въззивното решение било постановено на осмия ден след откритото съдебно заседание и в него не били обсъдени доводите и възраженията на въззивниците. В останалата си част молбата съдържа оплаквания и доводи за допуснати от първата и от въззивната инстанция процесуални нарушения, довели до неправилност и необоснованост на постановените съдебни решения, както и оплаквания за неправилност на постановеното от ВКС в производството по чл.288 ГПК определение за недопускане до касационно обжалване на въззивното определение, който акт на ВКС е окончателен и не подлежи на инстанционен контрол. Моли влязлото в сила решение на Районен съд Провадия да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Варна за събиране на относимите към спора доказателства. Ответницата по молбата – Й. А. Х., чрез адв. Р.И. е депозирал отговор, в който заявява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата за отмяна, тъй като изложените в нея факти и обстоятелства не са релевантни към основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В молбата липсват твърдения, че молителите са били лишени от възможност да участват в делото или че не са били надлежно представлявани, или че не са могли да се явят лично или чрез поверени, поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е редовна, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, в рамките на установения в разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК тримесечен преклузивен срок след влизане в сила на въззивното решение. В тази връзка следва да се посочи, че предмет на молбата за отмяна в конкретния случай може да бъде единствено влязлото в сила въззивно решение, а не първоинстанционното такова, както сочат молители, тъй като извънинстанционният контрол по глава 24 от ГПК е приложим само по отношение на влязло в сила решение. Първоинстанционното решение, което е обжалвано и потвърдено от въззивен съд /какъвто е и конкретния случай/, не влиза в сила. Влязло е в сила само въззивното решение / чл.296, т.3 ГПК – поради недопускането му до касационно обжалване от ВКС/, тъй като то решава спора по същество. Ето защо, предмет на отмяна в този случай е влязлото в сила въззивно решение, а не първоинстанционното решение. Молбата за отмяна обаче е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като не съдържа надлежни твърдения за наличие на соченото в нея основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, в който смисъл е и разрешението, дадено в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 7/2014 г., ОСГТК. Общото между отменителните основания, групирани в чл.303, ал.1, т.5 ГПК е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и поради това не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Целта на основанието за отмяна на атакуваното решение по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е да се гарантира правото на защита на страните в гражданския процес, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини. В конкретния случай молителите не навежда надлежни твърдения за наличието на нито едно от отменителните основания, посочени в чл.303, ал.1, т.5 ГПК – да са били лишени от участие в делото до приключване на устните състезания във въззивното производство, поради нарушения на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие; да не са били надлежно представляван поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие или да не са могли да участва лично и/или чрез представител за заседание, за което са били призовани, поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят. Ето защо, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, тъй като не съдържа твърдения, очертаващи основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение