Определение № 601 от 20.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 344/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. В. А. от [населено място] срещу определение от 24.02.2011 г. по ч.гр.д. №66/ 2011 на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено определението на РС-Кюстендил от 04.01.2011 г. постановено по гр.д. № 69/2008 г. за обезсилване на изпълнителен лист издаден в полза на жалбоподателя срещу [фирма] за сумата от 42 500 лева ,законната лихва и разноски. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираниите в чл.280 ал.1 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК. Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение не попада в тази категория. Това е така, доколкото, така постановеният на основание чл.252 от ГПК/отм./ съдебен акт попада сред неподлежащите на обжалване с частна касационна жалба, съобразно становището на ОСГК на ВКС намерило израз в ТР №1 от 17.07.2001 г. –т.6, доколкото не прегражда защитагта на правата на молителя по исков ред, като постановено в производство по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание –чл.237 ал.1, б. „Е” от ГПК/отм./. Цитираното ТР представлява задължителна практика на ВКС, съгласно ТР№1 /19.02.2010 г. по тълк. Дело №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата касационна жалба определение е съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване и жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение